С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Ревю / Театър

1 19 окт 2007, 19:31, 5070 прочитания

Трансформациите на Възкресия Вихърова

Режисьорът за необходимата вражда с текста и за изрезките от вестници

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Възкресия Вихърова завършва режисура и актьорско майсторство във ВИТИЗ през 1983 г. и специализира при проф. Кафиц в Гьоте институт, Виена (1994 - 1995 г.). Дебютира с постановката "Дневникът на един луд" в Димитровградския театър. От 1991 г. е режисьор на свободна практика, през същата година основава Театралния департамент на Нов български университет, автор и директор на бакалавърска програма по актьорско майсторство и режисура в него, главен асистент, а от 2002 г. - доцент. Тя е основател и ръководител на Театър на Голия охлюв - университетски театър на НБУ. През сезон 1989-1990 създава спектакъла "Бит" по текстове на Иван Хаджийски, който става и основа за обучение на студентите. Всяка година този спектакъл има свое ново издание, изследващо специфични проблеми не актьорската игра. За период от вече 20 години Възкресия Вихърова създава своите постановки в творчески екип с арх. Зарко Узунов. Най-новата постановка на режисьора е на сцената на театър "София" - "Ужасните родители" от Жан Кокто. За работата си по нея Възкресия подчертава: "Искам да кажа за работата си с актьорския екип на театър "София". Петя, Лилия, Искра, Сава, Росен… С всеки един от тях се срещам за първи път и бях невероятно улеснена от гъвкавостта и доверието, което те имат към всяка провокация".

За първи път гледах твое представление в Димитровград преди много години - тогава разказа приказката на Валери Петров "В лунната стая" с ластици, които непрекъснато се опъваха в различни форми. Те ограничаваха сценичното пространство, но пък освобождаваха въображението на зрителите. После премина през много и различни театрални търсения, но винаги усещам гъвкавостта на ластика в твоята работа. Как намираш пътя в твоето изкуство?

"Това, което преди години е било авангард, се превръща в класика и новите поколения го приемат като нормално наследство, а не като изследване, пълно с противоречия и трудно за доказване", пише проф. Шехнер и все повече се убеждавам в правотата му. А гъвкавостта я чета като застопореност.


Така се случи, че просто се застопорих в театъра. Тъкмо настъпи време да се освободя от него, и се появява нова възможност - уж вече не е театър, пък се оказва, че пак е. Една част от театралните критиците смятат, че съм правила паузи от времето, което споменаваш, до днес. За други съм се занимавала с театрална педагогика. А аз бих казала за себе си, че откривах нови и различни възможности да изследвам театъра като антропологичен или културен феномен, като интердисциплинарна практика или като нещо, което все още мога да правя по някакъв начин, който забавлява и мен, и други хора около мен. Говоря за онова забавление, което те държи на границата на срещата с дявола.

За уточнение - т.н ластици са идея на арх. Узунов, който има прекрасната способност да се ужасява и съмнява в текста, какъвто и да е той, както и от вещи по сцената. Той създава среда от линии и точки, които в различните ни представления придобиват различни образни носители. И докато аз се "притеснявам за вътрешните мотиви  на играещите", той търси субстанцията, от която да се породят образи, отговарящи на конкретността на текста. Така се срещаме на сцената - с вътрешни и външни мотиви за игра. Може би условието да запазим играта свободна в по-голяма степен създава и чувството за гъвкавост, за което говориш и ти.

Какво ти е достатъчно, за да започнеш едно представление? Как отговаряш на въпроса на артистите "Какво ще правим?"



Може би достатъчната пауза между два опита е предпоставката да започна следващия. Достатъчната пауза, за да забравя, че театралната практика е една приложна и безкрайно несъвършена човешка активност. В нея се извършва умъртвяване на поетиката и превръщането й в пазарен продукт под предлог, че театърът се създава, за да бъде видян от Зрителя. А може би той по-често и повече е бил винаги практика на правенето, практика на създаването. Едва след това, или по време на това той може да бъде и видян. Тогава се появява Зрителят, или Свидетелят, или Съпреживяващият, или Съиграещият.

Ето това казвам най-често на хората, с които се събираме за проект. По скоро тест - колко още и за какво още можем да задаваме въпроси, преди да ни завладее паниката, че не знаем отговора, че нямаме отговор, че няма отговор.

Според теб какви са качествата на текста, които го правят годен за театър?

Всички качества - и положителни, и отрицателни. Точно както е казала баба ми за любимия мъж - обичай го и с доброто, и с лошото му, защото той си е такъв... Текстът ме предизвиква.Той не ми е приятел! Аз не съм му приятел! Враждата между нас се превръща във война и тя се спечелва от Възможната театрална форма. Ако няма смелост да се води тази битка, ще има само мирно съвместно съжителство, а то е доста изтощително. Битката е предпоставка за удоволствие от примирието.

Твоята режисьорска идентификация можем да открием в...?

Криза на идентичността като режисьор - това е идентификацията.

Има ли кръг от хора, с които се чувстваш част от поколение, творческа група или нещо друго, което можем да наречем общност по интереси?

No more lonely nights - или нещо такова се пее в песен, която обичам. Мразя да се чувствам сама, отделно, отделена, посочена за... различна. И може би по тази причина си създавам ситуации на споделеност с един човек, с група, с групи, със събития, с феномени, с методи и т.н.

В едно интервю преди много години споделих, че създаването на Департамент Театър в Нов български университет е проява на мотивацията ми да прекратя чувството за естетическа самота. Така ми се иска да изругая и времето, и ситуацията, които ме определиха като различна и започнаха да воюват с мен, вместо да ме подкрепят и умножат енергията ми. Тогава, като в популярните притчи, аз трябваше да поема функцията на себеспасяващ се, което се превърна в изграждане на аналогови театрални практики. Това премина през практиката на педагога и основателя на структури. Сега се чувствам приобщена и отговорна за една група от хора, правещи театър от първите четири випуска на програма Театър в НБУ.Те са продукт на необходимостта и на възможността да се заговори и на друг театрален език в националната ни театрална ситуация. Може би скоро ще излезе и книга, която ще опише този опит, надявам се.

Правиш различни спектакли, експериментираш с текста, синтеза на различни изкуства, търсиш различен център във всяка своя работа. Това ли е съвременния модел на театрално поведение?

Да се спрем на теорията, че центровете се самозараждат тогава и само тогава, когато хаосът набере достатъчно мощ. Да попаднеш в хаос и още повече да създадеш хаос, за да изпиташ възможността да го овладееш е и страшно, и прекрасно. Ако проследиш т. нар. от теб центрове ще видиш, че те не са чак толкова много и че някои са доста устойчиви във времето - понякога по четири, понякога дори по седем години. Какво ли се крие зад тези цифри по номерология - би трябвало да проверя.

В постановките ти винаги са били важни движенческата партитура, хореографията на представлението, визията. Доколко разчиташ на езика на тялото?

Тялото е нещото, заради което сме дошли на тази земя - да го притежаваме, да го преживяваме, да го представяме, да боледува и се лекува до момента, в който се отървем от него. Едно от основните му качества е, че може да се движи по много възможни начини и така може да отпътува и пристига в различни точки и по различно време. За мен театралната практика е и споделянето със самата мен на радостта от това притежание.

Имаш ли спектакъл в биографията си, който е с особено значение за теб?

Бих искала да ти кажа: "О, да, всеки един.". И ще те разсмея с баналността на тази фраза. И все пак ще ти кажа, че си завиждам за "БИТ" по Иван Хаджийски, за цялата програма, базирана на този спектакъл. Как можах да се сетя - това е феноменално. И заслужено е наречено от международната критика балканско буто, а момичетата от представлението - китайски принцеси на Балканите. Когато отговарям на този въпрос, по-скоро се досещам за множеството разпознавания от вън на театралните ми опити, имам предвид критици и публика. При една от версиите на "Домът на Бернарда Алба" (както знаеш, аз обичам да правя по няколко версии на един и същи текст), немският печат ме нарече непослушното дете на българския театър. Тогава бях на 40 и по повод на това определяне се
замислих какво ли е наказанието за непослушание - от мама, от татко, от мащехата. Надали винаги има кристална пантофка и принц.

Друга статия по повод на "Вишневи сестри" определи спектакъла като феномен в съвременния български театър и се усъмни дали има нещо, с което той да се конкурира. Доскоро старателно прибирах тези изрезки от вестници с идеята, че те съдържат част от идентификацията ми, но сега като че ли вече не правя това - едни кратки разпознавания, които не те правят по-цялостен. Когато живееш тук, в тази страна и се налага да си част от една общност, имаш нужда от непрекъснато ъпгрейтване на идентификацията - тази страна е страна с проблеми за определяне на ценности и памет за случващото се и тук правя преход към отговора на следващия ти въпрос.

Какво е новото, различното за теб като режисьор в работата ти по "Ужасните родители"?

Занимавам се с този текст вече за....  четвърти път. Първите две постановки си приличаха и проблемът в тях беше да се провери дали тренинговите методи, залегнали като базисни в програмата по театър на НБУ, могат да имат пряка приложимост и при работа с нетренирани в този метод актьори. Винаги имаш по един или двама т. нар. агенти, т.е посветени и тренирани в метода, които бяха ко-лидери в репетиционния период. Употребявам думата ко-лидер само в контекста, че приемем режисурата да е функция по време на репетиционния процес, а не личност. Така личностите, носещи тази функция могат да се ротират. Става дума за едно динамично описание на функцията режисура.Тук трябва да благодаря на двамата директори на театри, които ми позволиха това - Рада Спасова и Христо Церовски. Бяха ми нужни повече от един опит, за да се уверя, че механизмът работи - да превърнеш думата и значимо количество текст в жест и партитура от жестове, проява на пред и след вербалното.

Следваше театралният проект на НБУ "Атлетика на афекта" в зала 2 на НДК, част от който беше и спектакълът "Лудата на дома" по този текст на Кокто. При тази интерпретация ме занимаваше по-скоро проблемът за ситуиране на един опит в пространството на определена естетика (в случая сюрреализма). Много по-важна роля имаха ремарките, почти не се изговаряше текстът на трето действие, а се заместваше с емблемтични за сюрреализма кинокадри, които от своя страна се превръщаха в пространствено-времева среда за поведение на актьорите на сцената. За този проект благодаря пак на Рада Спасова и на НДК. Кога ли пак тази институция ще се сети, че зала 2 е и добра театрална зала. Този проект
доказа в публичното пространство защо се създава един нов университет - поне за да ситуира театралната практика в достатъчно широк интердисциплинарен контекст.

И какво ново сега - първо, почти целият текст на Кокто. Второ - един опит за подмяна на действения анализ с теорията за неврозите и психозите. Театрално действие в следствие на характеропатии - преди диагностицирането им. По-скоро става дума за иронията към широко популярното знание - какви сме и какви са мотивите ни за поведение.

Искам да кажа за работата си с актьорския екип на театър "София". Петя, Лилия, Искра, Сава, Росен... С всеки един от тях се срещам за първи път и бях невероятно улеснена от гъвкавостта и доверието, което те имат към всяка провокация. Един от спорните моменти беше, когато трябваше да се изгради поведение на човек - инструмент. Имах планове това да бъде едно от действащите лица. Музикалният инструмент туба (доста голям при това) седеше на сцената, актьорите го преместваха с неприязън и недоумение, кой и защо е забравил или поставил това тук на сцената, докато не дойде непосредственото привличане към него, превърнало се в пристрастяване и подпомогнало изграждането на жанра. Е, не беше персонажа, за който бях планирала това, но се появи друго възможно решение. Кой може да каже кое е по-доброто....

И тук като за финал искам да завърша с нещо, за което не си ме питала - как се промени режисьорът Възкресия Вихърова?

Ето, питам те - как се промени?

В началото имах презумпцията до обясня, че знам какъв и само такъв трябва да бъде театралният език. Как точно той да се вмени - да, думата е вмени, а не овладее. Беше ме завладяла стихията на неопросвещението и без малко да загина като негов месия. Сега се интересувам повече от хармоничното във възможното, привлечена съм от органичността, с която се ражда възможното. Значително съм по-спокойна за функцията си и възможността за промяна и себетрансформация.



*Авторът е театровед, драматург на театър "София"
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Какви са вашите отношения с парите
Покажете как харчите и ще ви кажем какъв герой сте

Разберете ТУК

Разбирате ли се добре с парите?



Прост въпрос, чийто отговор обаче често затруднява. За някои хора парите са просто символ за личен или професионален успех. Други ги възприемат като средство за по-висок социален статус и неговата демонстрация без значение дали са щастливи или не.

Направете този бърз и забавен тест, за да разберете какъв герой сте, как харчите, какви са рисковете и как да подобрите отношенията с парите си.


capital.bg/partners/unicredit

Прочетете и това

Игри на изневяра Игри на изневяра

"Алонсо" се играе в театър "София" на 8 и 23 ноември

3 ное 2017, 10457 прочитания

Театър и танц от три континента Театър и танц от три континента

Двете най-големи международни театрални събития в България – "Варненско лято" и платформата "Световен театър в София", представят между 1 и 11 юни селекция от интересни спектакли

19 май 2017, 15994 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Театър" Затваряне
Народен театър

Проверките на банките: Отново под стрес

Влизането на България в единния европейски надзор ще мине през проверка от ЕЦБ на шест български банки

Призовката за Лозан Панов е до всички съдии

Атаката срещу председателя на Върховния касационен съд се развива по план - той вече е мишена на антикорупционната комисия

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Живот след живота

Режисьорката Петя Накова за новия си роман, в който документира битката с рака на гърдата

Всичко е игра

Изложба изследва сложното взаимодействие между видеоигрите и реалността

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Арест за мениджъра на Rеnаult-Nіѕѕаn, чуждите инвестиции изненадващо пораснаха, "Мекалит" ще си партнира с китайската VEM

Емисия

DAILY @7AM // 20.11.2018 Прочетете