С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Ревю / Театър

6 мар 2008, 21:46, 6273 прочитания

Театър Актьорът, който владее положението

Цветан Алексиев извървя Чехов и Стриндберг, стигна Бекет и чака Годо

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
ой не е звезда в популярния смисъл на думата. Не участва в телевизионни реклами или предавания. Сигурно не го спират често на улицата почитатели. Но тези, които са срещнали дори веднъж актьорския талант на Цветан Алексиев, се превръщат в негови екзалтирани поклонници. Синът на актьора от Народния театър Стоян Алексиев има свой самостоятелен живот на сцената, свои победи. Актьор с изключително мощно излъчване и същевременно актьор на детайла, променящ се и гъвкав в превъплъщенията си, той надхвърля стандартното, обичайното и ординерното. И не е просто добър. Той е невероятен. Някои от последните му роли са Смердяков от двете постановки върху "Братя Карамазови" на "Сфумато" (за съжаление нереализирана номинация за "Аскеер"), Актьорът от "Плебеи по рождение" (Сатиричен театър) и Едгар в "Мъртвешки танц" от програма Стринберг на "Сфумато" с режисьор Маргарита Младенова. Едно от най-новите му превъплъщения е Владимир (отново на висотата за наградата "Аксеер") от "В очакване на Годо" на Бекет, постановка Лилия Абаджиева, Сатиричен театър.

А на 8 март в Младежкия театър е премиерата на "Три сестри" на Чехов с режисьор Крикор Азарян, където Цветан Алексиев участва като гост актьор.



Без да омаловажавам Лили Абаджиева като режисьор, какъв е личният ти принос за образа на Владимир, как го виждаш и разбираш?
През лятото в "Сфумато" Иван Добчев направи ателие, свързано с програма "Стриндберг". Отидох там последния ден и направих импровизация - без да съзнавам, бях измислил един типично Бекетов персонаж. На сцената имаше пясък и аз си нафантазирах как едно същество, забравило абсолютно всичко и останало само, има единствено някакъв спомен от този пясък и едно море. И през цялото време очаква това море да се появи около пясъка, а то не идва. После Лили се обади. Нарочно не прочетох предварително пиесата. Първият прочит на маса беше много вълнуващ за мен. Лили ни се довери и ни предложи всеки да има свой личен подход към образа. За първи път се сблъсквах със света на Бекет и с такъв тип драматургия въобще, но усетих възможностите й за необикновена театрална форма, за нещо абсолютно различно. Неговият свят е много силен, много интересен и голямото предизвикателство е как ние да отидем там, да бъдем в него. Моето усещане беше, че Владимир и Естрагон са нещо като двама вълшебници, двама създатели и във всеки един момент с всяка дума творят един свят. Подхвърлят си някаква тема, в която заживяват. Те като че ли не са точно хора, реални персонажи, а някакви свръхсъщества, останали единствени на тоя свят. Бекет страхотно провокира въображението и много неща можеш да си нафантазираш. "В очакване на Годо" всеки път е изпитание, пътешествие и изисква особена концентрация и внимание към партньора.

Завършил си през 1995 г. първия актьорски клас на Маргарита Младенова и Иван Добчев. Урокът им, който ти помага и до днес?
Бях приет в класа на Енчо Халачев. Но като студент първи курс гледах тяхно представление в НДК - "Играем Петрушевска". Бях 18-годишен, не бях гледал много неща и то страшно ме впечатли. Съвсем друг театрален опит видях там. Не са ни учили на някакви театрални хватки, а по-скоро провокираха нашата собствена природа. Това, което правехме като студенти, беше съвсем различно и много хубаво. Първите години бяхме само в НДК, изолирани от ВИТИЗ, и имаше особена атмосфера. Караха въображението ни да върви в неочаквана посока, да развиваме собствено мислене и вкус, да отиваме отвъд обичайните, познати неща, да присъстваме по начин, който не е разказвателен и няма за цел да обяснява. Някакъв друг тип сетива развиха тези хора у нас.

Дебютът ти на професионална сцена е в Народния театър в "Лоренцачо" на Маргарита Младенова. Как се чувстваше сред колосите там?
Беше страхотен период, адски интересно. Бях съвсем млад, но там открих как да присъствам в сценичното пространство, в представлението. Участваха повечето големи актьори на Народния театър и имаше много креативна атмосфера, всички бяхме заедно. Репетициите бяха интересни, но преди първото представление имах чувството, че ще изляза и нищо няма да мога да кажа. Всеки път се преборвах със себе си.



Сигурно си мислил за партньорство с баща ти. Не сте се срещали от "Лоренцачо", пък и там не се засичахте на сцената.
Това става от само себе си. Ние всъщност сме пробвали да бъдем един път заедно в представление на Мила Искренова, което се играеше в "Отвъд алеята на тавана". Тези неща винаги са деликатни, когато има някаква семейна връзка. Естествено в избора на професия съм бил провокиран от факта, че баща ми е актьор. И би било интересно да играем двамата, но трябва да стане случайно, а не само защото сме баща и син.

Кога за първи път усети, че владееш положението?
Като малък не ходех по театрални кръжоци и състави, бях повече по улиците. Когато кандидатствах във ВИТИЗ, си бях казал, че ако не се получи, не е проблем - няма да го правя на всяка цена. Но като отидох на първия си изпит, много ми хареса това, което се случи, когато излязох пред комисията. Първата цялостна постановка, в която участвах заедно с мои състуденти, беше "Градът на ангелите" на Галин Стоев и бях доста неуверен и притеснен. После дойде "Лоренцачо" и като че ли там за първи път усетих увереност.

В момента репетираш Чехов. Това е четвъртото ти участие в Чехова пиеса - работил си досега с Маргарита Младенова, Лилия Абаджиева и Крикор Азарян. Какво от Чехов носиш ти и като актьор, и като човек, за да събудиш интереса им?
Не знам. Може би е въпрос на случайност. За актьора е страхотно да играе в Чехови пиеси. Персонажите са много крайни, но и много поетични. В "Три сестри" на Маргарита Младенова имах силни собствени интерпретации, представях си приказност, все едно всеки от тези герои е някакъв крал на особено кралство, огромен отделен свят, абсолютно различен.

Тогава си играл Сальоний, сега репетираш същия персонаж при Крикор Азарян в Младежкия театър. С какво ще го направиш по-различен?
Много ми е силен споменът отпреди десет години и ми влияе. Бях съвсем млад и имах силна интуиция към него. Маргарита Младенова ни даваше възможност сами да измисляме и да предлагаме много неща и беше интересно. Сега все още търся, надявам се след толкова години този Сальоний да бъде по-различен.

Работата ти с Валерий Фокин в "Птиците" на Аристофан, копродукцията на руския театър "Глобус" и ДТ - Варна, остави ли следа у теб?
Беше ми полезно, а и любопитно да бъда месец в Новосибирск и да работя с Фокин, който е много обаятелен човек - голяма личност и взискателен режисьор, не ти дава за миг да се отпуснеш на репетиция. Бях в особен период от живота си и това участие ми беше важно. Усетих за какъв мащаб става въпрос, за какъв професионализъм. В Русия режисьорите са на пиедестал. Въпреки това Фокин имаше страхотно жив контакт с нас. За него беше интересно, че работя в съвсем друг стил от руските колеги. В началото на спектакъла се появявах на колело като клоун и трябваше без думи да изиграя на бързи обороти цялото представление.

Режисьорите те виждат повече в класиката...
Въпреки това съм имал възможност да играя доста разнообразни образи. Сериозната драматургия може да ми е само от полза. Играл съм и в спектакъл по съвременен текст - "Трейнспотинг" на Иван Пантелеев. Беше много приятно, даже го представихме с микрофони на парти пред 1000 души. Оттогава не ми се е случвало, но вярвам, че предстои.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Игри на изневяра Игри на изневяра

"Алонсо" се играе в театър "София" на 8 и 23 ноември

3 ное 2017, 11508 прочитания

Театър и танц от три континента Театър и танц от три континента

Двете най-големи международни театрални събития в България – "Варненско лято" и платформата "Световен театър в София", представят между 1 и 11 юни селекция от интересни спектакли

19 май 2017, 16729 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Театър" Затваряне
Еретично

Иван Добчев разказва за възкресението на Лазар против канона

Още от Капитал
Арабският пробив на IPS

Българската семейна компания "Интернешънъл пауър съплай" завърши ключов проект за Saudi Aramco

Формулата на Манолова: кмет-омбудсман

Обещанието за допитване до хората по всички важни въпроси носи предизборни дивиденти, но и рискове от прекомерни очаквания и блокажи

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

Предизборният "Route 66" на арх. Игнатов

Според кандидата на "Демократична България" електронното управление на София ще реши два ключови проблема - с бюрокрацията и с корупцията

В Белград, на чисто

С изложбата The Cleaner Марина Абрамович показва творчеството си в родния Белград след 44-годишно отсъствие

Другари срещу "хулигани"

Изложба изследва хомосексуалността в България по време на комунизма

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10