Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Ревю / Театър

2 26 мар 2008, 10:25, 6039 прочитания

Театър Чехов диптих

След "Чайка" Крикор Азарян продължава своята експедиция с "Три сестри"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
По-скоро да...
"Човешкият цирк и Крикор Азарян", Димитър Стайков, Intense, С. 2008
В тази книга режисьорът Крикор Азарян разказва живота си така, както би го направил на четири очи пред близък приятел. А неговият живот е истински епос, тръгнал от калдъръма на Сахат тепе и стигнал до паважа на "Раковски", където спектаклите му повече от 30 години пишат историята на българския театър. Въпреки че прилича повече на романизирана биография, всички факти имат документална точност. Подробните бележки на Димитър Стайков по време на репетициите и спектаклите на Азарян успяват да реставрират постановки, които вече не се играят, но имат особен принос за развитието на сценичното ни изкуство. Ценно помагало за критици и театроведи е подробният списък на спектаклите на режисьора, относително пълната библиография на критически материали за тях и интервюта на Азарян.
лед поредица спектакли на Крикор Азарян, в които ритъмът и настроението сякаш се тактуваха от тубата и кларнета на шумен балкански оркестър ("Буре барут", "Белградска трилогия", "Умирай лесно", "Бая си на бълхите", "Продавате ли демони?"), режисьорът внезапно се заслуша в драматичния руски романс на Чеховите пиеси. Всъщност той долавя в тяхната мелодия по-скоро онова saudade на португалското фадо, което съдържа в себе си самотата, носталгията, копнежа по непостижимото и любовната мъка - теми и в драматургията на Чехов.

Фадото е и един от повтарящите се мотиви, които превръщат "Чайка" (ТБА) и "Три сестри" (премиерният спектакъл в Младежки театър) на Крикор Азарян в диптих. Другият обединяващ елемент е сценографията на Марина Райчинова - върху карминените стени в имението на Аркадина и у сестрите Прозорови отначало белите силуети на персонажите се очертават като изрязани от хартия; на този фон черните им дрехи на финала изглеждат като жалейка по несбъдналия се живот. Само дето високият френски прозорец от "Чайка" - ефирна, чуплива преграда между дома и света отвън, в "Три сестри" се е превърнал в огледало. То се е втренчило в случващото се в дома и удвоява, учетворява видяното. Отначало това е светлото предчувствие на най-малката сестра Ирина за живота, който я чака; непозволената страст на Маша и Вершинин, единствено убежище и за двамата; увереността на Олга, че въпреки единайсетте години в провинцията те съвсем скоро ще се върнат в Москва.


После, видян в огледалото, пречупеният живот на сестрите Прозорови и техния брат Андрей изглежда още по-зловещо. Отражението безмилостно репродуцира истерията на Ирина, усетила как я поглъща провинциалната тиня, където няма място за идеали, възторг и мечти (Яна Титова все още не владее емоционално образа и продължава да хлипа чак до поклона). Огледалото е и единственият свидетел как тя замалко не е насилена върху трапезната маса от Сольоний. Цветан Алексиев е превърнал този персонаж в гротескно зловеща фигура - отвращението към околните трайно е изкривило лицето му; той гнусливо полива час по час ръцете си с одеколон като хирург-палач. Очевидно е, че на финала ще застреля щастливия си съперник Тузенбах (Вежен Велчовски прави изненадващо лиричен образ).

Огледалото с жестока откровеност показва уморената и повехнала Олга, запълнила житейските празнини със задълженията си на гимназиален директор (героинята на Станка Калчева сякаш е преживяла своя крах още преди началото на пиесата, при нея промяната е най-малко видима).

Андрей почти през цялото време е с гръб към отражението си. Той отказва да види собствената си метаморфоза: от човек с академични амбиции до посредствен секретар на земската управа; от унесен любител цигулар до встрастен комарджия, проиграл общия дом; от галеник на сестрите си до мъж под чехъл и рогоносец. Цветан Даскалов фино, репризно показва тази метаморфоза. Може би не е случайна визуалната прилика между него и другия измамен съпруг - мъжът на Маша (Владимир Люцканов): въпреки едрия си ръст и двамата внушават някаква детска беззащитност. За разлика от Андрей, Кулигин сляпо обича жена си и до последно ще повтаря "аз съм доволен, доволен съм", убеждавайки повече себе си, не другите. На финала звучи почти истерично. Също както маршовото "та-ра-ра-бум" на военния лекар Чебутикин прилича повече на лебедова песен (Николай Урумов е уловил житейската му тъга, когато несръчно ухажва Ирина, или безпаметно се запива).



Единствената, която кокетничи с огледалото, е Наташа (Силвия Лулчева). Обратно на шаблона, вместо посредствена и агресивна провинциалистка, превзела живота на Прозорови, тя е подкупващо женствена, елегантна и с вкус, по-скоро жена-котка, не космат звяр (по Чехов).

В другия полюс са Маша и Вершинин. Те не забелязват огледалото. Виждат отражението си единствено в очите на другия, забравили провинциалния морал и болката на предадените от тях хора. Койна Русева и Малин Кръстев (между тях и ролята няма никакъв луфт, пълно потъване в образа) успяват да внушат, че тази любов, макар кратка, ще осмисли живота им.

На финала на пиесата Олга дочува бодра музика, с която военните напускат града. В спектакъла на Азарян това не е марш, а фадо. На неговия фон се чува "Трябва да се живее!". Не жизнено, а примирено. Защото другият избор е смъртта.

Спектакълът се играе на 8, 15, 22 и 29 април в Младежки театър "Николай Бинев"
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Игри на изневяра Игри на изневяра

"Алонсо" се играе в театър "София" на 8 и 23 ноември

3 ное 2017, 11884 прочитания

Театър и танц от три континента Театър и танц от три континента

Двете най-големи международни театрални събития в България – "Варненско лято" и платформата "Световен театър в София", представят между 1 и 11 юни селекция от интересни спектакли

19 май 2017, 16964 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Театър" Затваряне
Бунтовник с кауза

Актрисата Койна Русева за мъжките роли, трудните спектакли и нейното театрално алтер его

Още от Капитал
Банките: Истинският стрес тест

За банките предстоят трудни месеци, но секторът влиза в кризата с добри буфери от капитал и ликвидност

Съвети при борсова зараза

"Капитал" разговаря с мениджърите на няколко от най-големите управляващи дружества в България

Защо се бавим с бързите тестове

Националният кризисен щаб и премиерът са абсолютно против използването им в България

Ричард Грийвсън: Дълбока рецесия е най-вероятният сценарий за региона

Заместник-председателят на Виенския институт за международни икономически изследвания wiiw пред "Капитал"

Емисия "Добри новини"

За конструктивната журналистика и начините да намалим стреса от информационния поток

20 въпроса: Надежда Цекулова

Журналистката е в основата на сайт, който събира научни статии и ресурси на български за коронавируса

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10