Постядрена любов

Режисьорският дебют на Йосиф Шамли "Хирошима, моя любов" е прецизен и амбициозен

По-скоро да...

"Сътресение", 20 октомври, Сатиричен театър

Мариус Куркински може да направи театър от всеки текст, понякога дори текст не му е необходим. Стига нещо истински да го е докоснало или потресло. В "Сътресение" неговата актьорска аура се е пресякла с прозата на Николай Хайтов. Резултатът - заредено с енергия, интимност, хумор и горчивина представление. Нито сянка от рутина в този пореден негов моноспектакъл. Нито намек за някаква инертност, въпреки че се играе вече трети сезон.

По-скоро не...

"Укротяване на опърничавата", 19 октомври, Сатиричен театър

Преди този спектакъл Мариус Куркински гледаше на Шекспир уважително, почти със страхопочитание. Под неговата режисура комедиите на Барда звучаха като философски притчи, с близък до трагедията горчив привкус ("Дванайсета нощ", "Зимна приказка"). В най-новата си постановка обаче той или напълно е променил възгледите си за театъра (и Шекспир), или името му стои само формално под нея. Хаотичен спектакъл, където в повечето случаи импровизация означава дебелашки хумор на границата с вулгарното и евтино флиртуване с публиката, а актьори като Камен Донев и Вяра Коларова играят клишета на самите себе си.

абележителният киносценарий на Маргьорит Дюрас "Хирошима, моя любов" и не по-малко знаменитият филм на Ален Рене създават мощно интелектуално поле, което не е загубило силата си и до днес. Заглавието е известно дори на онези, които никога не са гледали филма. То странства като интелектуално послание на поколението, преживяло Втората световна война и постядрената трагедия на Хирошима. Публикуван от "Галимар" в малка книжка, текстът започва да води самостоятелен живот и се вписва в специфичната тезисност на френските екзистенциалисти от 50-те и 60-те.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Още от Капитал