Красотата спи или сънят на сценичния работник
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Красотата спи или сънят на сценичния работник

Красотата спи или сънят на сценичния работник

Новият спектакъл на Стефан Москов е като "Улицата" насън

4393 прочитания

© Симон Варсано


Ако Стефан Москов работеше в Англия, сигурно щяха да го наричат comedian. В нашия език за съжаление няма подходящо съответствие на тази дума, с която на Острова назовават не само актьорите, но и хората, измислящи и правещи смешни неща. За още по-голямо съжаление у нас няма и чисти комици като Монти Пайтън, Роуън Аткинсън, Френч и Сондърс или Еди Изард, но това е друга тема. Хубавото е, че поне има актьори и режисьори (Александър Морфов, Мариус Куркински, Камен Донев, Мая Новоселска), които са просто гениални в хумора си на сцената. Такъв е и Стефан Москов и по тази причина може да му бъде простено, че новият му спектакъл в Малък градски театър "Зад канала" не се отличава кой знае колко много от предишните. Характерният комически почерк на режисьора личи още в заглавието. Само на него би хрумнало да преименува "Спящата красавица" в "Красотата спи или сънят на сценичния работник". (Както направи и миналия сезон в същия театър, когато "Кралят елен" на Карло Гоци се превърна в "Животно на трона".) От приказката на Шарл Перо, разбира се, е останало съвсем малко - едни отегчени и изнервени крал и кралица (Стоян Янкулов и Светлана Янчева), една спяща принцеса (Христина Караиванова), един влюбен принц (Александър Кадиев), една червена роза с острие вместо дръжка... И стоте години сън, в които приказното кралство и неговите жители са потопени, след като принцесата си убожда пръста на вретеното. В тях всъщност се случват всички неща от спектакъла. Или може би в главата на сценичния работник, с когото спектакълът започва - той се появява уж за да оправи нещо на сцената, внезапно заспива, осветлението угасва, а всичко се облива в меки нощни цветове. Както беше и навремето в популярното скеч-шоу "Улицата" (а и във всеки спектакъл на Москов), и тук веднага наизскачат всякакви странни герои. Едни са приказни и вършат вълшебства, при други приликата с действителни лица и събития съвсем не е случайна, трети са чисто луди, четвърти постоянно спят и не могат да се събудят. Единствено в един толкова безотговорно смешен спектакъл действащи лица могат да бъдат едновременно Пабло Пикасо и Нероден Петко. Ексцентричните костюми и перуки, особените походки, гримасите и безобразните говорни дефекти, с които актьорите казват своите (понякога стряскащо нелепи) реплики, са в състояние да доведат зрителите в залата до припадък. Но безспорно най-карикатурният персонаж от всички е Евгени Будинов, който в ролята на пискливата психоложка (както казва той накратко - "псичка") Зигмунда Фройда демонстрира завиден комедиен талант, докато разяснява като гид на публиката бъркотиите и веселото безсмислие на спектакъла, обут в дебели дамски чорапогащи с гротесково стърчащи изкуствени косми, пола, сако и шапка с перка като на Карлсон.

Ако Стефан Москов работеше в Англия, сигурно щяха да го наричат comedian. В нашия език за съжаление няма подходящо съответствие на тази дума, с която на Острова назовават не само актьорите, но и хората, измислящи и правещи смешни неща. За още по-голямо съжаление у нас няма и чисти комици като Монти Пайтън, Роуън Аткинсън, Френч и Сондърс или Еди Изард, но това е друга тема. Хубавото е, че поне има актьори и режисьори (Александър Морфов, Мариус Куркински, Камен Донев, Мая Новоселска), които са просто гениални в хумора си на сцената. Такъв е и Стефан Москов и по тази причина може да му бъде простено, че новият му спектакъл в Малък градски театър "Зад канала" не се отличава кой знае колко много от предишните. Характерният комически почерк на режисьора личи още в заглавието. Само на него би хрумнало да преименува "Спящата красавица" в "Красотата спи или сънят на сценичния работник". (Както направи и миналия сезон в същия театър, когато "Кралят елен" на Карло Гоци се превърна в "Животно на трона".) От приказката на Шарл Перо, разбира се, е останало съвсем малко - едни отегчени и изнервени крал и кралица (Стоян Янкулов и Светлана Янчева), една спяща принцеса (Христина Караиванова), един влюбен принц (Александър Кадиев), една червена роза с острие вместо дръжка... И стоте години сън, в които приказното кралство и неговите жители са потопени, след като принцесата си убожда пръста на вретеното. В тях всъщност се случват всички неща от спектакъла. Или може би в главата на сценичния работник, с когото спектакълът започва - той се появява уж за да оправи нещо на сцената, внезапно заспива, осветлението угасва, а всичко се облива в меки нощни цветове. Както беше и навремето в популярното скеч-шоу "Улицата" (а и във всеки спектакъл на Москов), и тук веднага наизскачат всякакви странни герои. Едни са приказни и вършат вълшебства, при други приликата с действителни лица и събития съвсем не е случайна, трети са чисто луди, четвърти постоянно спят и не могат да се събудят. Единствено в един толкова безотговорно смешен спектакъл действащи лица могат да бъдат едновременно Пабло Пикасо и Нероден Петко. Ексцентричните костюми и перуки, особените походки, гримасите и безобразните говорни дефекти, с които актьорите казват своите (понякога стряскащо нелепи) реплики, са в състояние да доведат зрителите в залата до припадък. Но безспорно най-карикатурният персонаж от всички е Евгени Будинов, който в ролята на пискливата психоложка (както казва той накратко - "псичка") Зигмунда Фройда демонстрира завиден комедиен талант, докато разяснява като гид на публиката бъркотиите и веселото безсмислие на спектакъла, обут в дебели дамски чорапогащи с гротесково стърчащи изкуствени косми, пола, сако и шапка с перка като на Карлсон.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    увъртяно

    Ако е слабо, кажете по-ясно.

  • 2
    Avatar :-|
    Ясна

    е, очевидно, не е!

  • 3
    Avatar :-|
    недоволна

    Не знам, какво ти ясно Ясна, но на мен също не ми е. Нищо не разбрах от това ревю. Да го гледам ли или не? Това ли ви е най-способния редактор "Театър"?? За пореден път се излагате. Янева може и да не беше връх на критическата мисъл, но поне пишеше разбираемо за широк кръг читатели. Ако искам да чета "Литературен вестник" или Homo Ludens ще си купувам направо тях, а не Light.
    Ревюто е или зле написано, или зле редактирано. От това губим ние - читателите.

  • 4
    Avatar :-|
    niama znachenie koi

    Абе Москов:) ! как слабо!?!!!

  • 5
    Avatar :-|
    читател

    Искаме Янева-пише забавно и много хард!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.