Пиесата събитие
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Пиесата събитие

Пиесата събитие

"Козата или коя е Силвия" в Народния театър

4465 прочитания

© Калин Николов


Дългоочакваната премиера на най-успешния български режисьор Явор Гърдев по нашумялата пиеса на Едуард Олби "Козата или коя е Силвия" от 2002 (отличена с наградата "Тони" и номинирана за "Пулицър") е на път да се превърне в събитие, на каквото отдавна не сме били свидетели. Дали заради специалното гостуване на известния драматург (автор на съвременни класики като "Кой се страхува от Вирджиния Улф" и "Три високи жени"), който тази година дойде два пъти в София (веднъж, за да одобри кастинга на актьорите, и втори път, за да присъства на последните репетиции и да получи титлата доктор хонорис кауза в НАТФИЗ), но в българския театър отдавна не се беше случвало такова оживление и интерес около отделен автор и неговата пиеса. Театърът в България е дотолкова доминиран от режисьора, че когато отиваме да гледаме нещо, обикновено всъщност го правим, за да видим новата постановка на еди-кого си или еди-кой си актьор в еди-коя си роля, но далеч по-рядко, за да видим нечия нова пиеса. С "Козата..." това положение се нормализира и постановката е перфектен пример за нещо, което ще занимава публиката много повече със своето съдържание, отколкото с това колко добре играят актьорите, колко находчива е режисурата и прочие.

На първо място, разбира се, е темата на пиесата – много смело, честно и дълбоко бръкване в една от последните теми табу. В сърцето на фабулата отново е поставено едно семейство, заплашено от разпад. Известен архитект (Михаил Билалов) и съпругата му Стиви (Бойка Велкова) са щастливо женени повече от двайсет години, и стига само синът им (Иво Аръков) да не беше хомосексуален, биха стояли перфектно като идеалното, преуспяло по всички стандарти семейство на корицата на някое списание. Всичко обаче започва необратимо да се руши, когато Мартин признава в интервю с телевизионен водещ (Юлиан Вергов), че от шест месеца изневерява на жена си със Силвия. А Силвия е коза.

За щастие пиесата не е просто някакво представяне на зоофилията в драматургична форма. Тя не злоупотребява с шокиращата сензационност на проблема, не допуска той да прозвучи като куриоз от жълтата преса, нито като обект на специализирано медицинско изследване на сексуалните перверзии. Пиесата е толкова интригуваща точно защото не се страхува да постави темата там, където е най-деликатна и болезнена – в сферата на най-интимните човешки отношения. Защото е някак по-лесно да се говори за зоофилията като патология, отколкото като нещо, което има отношение към способността да обичаш. От друга страна, "Козата..." не спестява нищо от смущаващата реалност на самия акт, назовава нещата с истинските им имена и не се мъчи да ги подрежда в удобни символи. В този смисъл аналогията, която режисьорът Явор Гърдев прави между конкретната пиеса и трагедията като жанр (в буквален превод трагедия означава песен за трагоса, "козя песен") е точна, защото по неговите думи тя "те води направо при ужаса".

Дългоочакваната премиера на най-успешния български режисьор Явор Гърдев по нашумялата пиеса на Едуард Олби "Козата или коя е Силвия" от 2002 (отличена с наградата "Тони" и номинирана за "Пулицър") е на път да се превърне в събитие, на каквото отдавна не сме били свидетели. Дали заради специалното гостуване на известния драматург (автор на съвременни класики като "Кой се страхува от Вирджиния Улф" и "Три високи жени"), който тази година дойде два пъти в София (веднъж, за да одобри кастинга на актьорите, и втори път, за да присъства на последните репетиции и да получи титлата доктор хонорис кауза в НАТФИЗ), но в българския театър отдавна не се беше случвало такова оживление и интерес около отделен автор и неговата пиеса. Театърът в България е дотолкова доминиран от режисьора, че когато отиваме да гледаме нещо, обикновено всъщност го правим, за да видим новата постановка на еди-кого си или еди-кой си актьор в еди-коя си роля, но далеч по-рядко, за да видим нечия нова пиеса. С "Козата..." това положение се нормализира и постановката е перфектен пример за нещо, което ще занимава публиката много повече със своето съдържание, отколкото с това колко добре играят актьорите, колко находчива е режисурата и прочие.

На първо място, разбира се, е темата на пиесата – много смело, честно и дълбоко бръкване в една от последните теми табу. В сърцето на фабулата отново е поставено едно семейство, заплашено от разпад. Известен архитект (Михаил Билалов) и съпругата му Стиви (Бойка Велкова) са щастливо женени повече от двайсет години, и стига само синът им (Иво Аръков) да не беше хомосексуален, биха стояли перфектно като идеалното, преуспяло по всички стандарти семейство на корицата на някое списание. Всичко обаче започва необратимо да се руши, когато Мартин признава в интервю с телевизионен водещ (Юлиан Вергов), че от шест месеца изневерява на жена си със Силвия. А Силвия е коза.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK