Спектакъл на думите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Спектакъл на думите

Спектакъл на думите

"Апокалипсисът идва в 6 вечерта" е по-силна като текст, отколкото като постановка

5415 прочитания

© МГТ


По-вълнуващото представление по новия текст за театър на Георги Господинов "Апокалипсисът идва в 6 вечерта" за мен се състоя един ден след премиерата му в Малък градски театър "Зад канала" (първа за 2010), когато останах насаме с текста, без посредничеството на сцена и актьори. (Текстът е публикуван в първия сборник с пиеси на Георги Господинов, както и в новия брой на списанието за театър Homo Ludens.) Може да прозвучи парадоксално, но действително има и такива силни театрални преживявания, които могат да се случат пълнокръвно само на страницата, върху въображаемата сцена на думите. В такива случаи самият спектакъл играе ролята на нещо като табела, указателен знак, който ефектно и шумно сигнализира за посока, която е интересно да се следва. И това съвсем не означава лоша (или второстепенна) роля за едно представление – то е ценно тъкмо заради това, че е избрало един много добър текст и се е опитало да го изговори на глас.

Опитвам се да не изпадам в нелеп патриотизъм, но истината е, че започнах с тези уговорки заради категоричното си убеждение, че след "Приятнострашно" на Яна Борисова в Театър 199, "Апокалипсисът..." на Георги Господинов е един от много редките случаи (от години!), в който от театралната сцена могат да се чуят смислени неща, написани от български автор.

Начинът, по който Георги Господинов разказва, е фрагментарен, кинематографичен, дори скечов. Той няма много общо с традиционната пиеса със сюжет, сглобен от персонажи и действия, и затова преводът му на сценичен език е предизвикателство за всяка постановка. Нещо повече -  новата му пиеса е многократно по-добра от предишния постмодерен експеримент с мита за Дон Жуан - "D.J." от 2004. В «Апокалипсисът...» Господинов се държи много повече като драматург, отколкото като писател, и всъщност прилича на един от собствените си герои, Купувача на истории, който подслушва с диктофон истински разговори и си записва истински вицове и случки.

Пиесата звучи съвременно и се състои от кратки и ефектни разкази за хора, в които зрителят може да разпознае парчета от себе си. Всеки излиза на сцената със своите малки провали и апокалипсиси. Със своите премълчани убийства: едно момче «заколва» с нож акордеона си, защото не може да има пиано: «Нямаше кръв, нямаше музика, само едно ххххххххх.... хххххххххх... Няма да го забравя..»; двама съпрузи в постоянна емиграция накрая се оказват разделени в два различни края на света («Случиха ни се няколко живота... И нито един не доведохме докрай»)... Този колаж от парчета живот е изключително убедителен и увлекателен в текста, което според мен го кара да звучи цялостно, завършено и автентично.

Постановката, от друга страна, е избрала да наблегне на неговата литературност, като го е изпъстрила с допълнителни откъси от поезията и прозата на Георги Господинов. Разбира се, това също е начин да бъде поставена една толкова оригинална и особена пиеса, но се надявам да не е единственият.

По-вълнуващото представление по новия текст за театър на Георги Господинов "Апокалипсисът идва в 6 вечерта" за мен се състоя един ден след премиерата му в Малък градски театър "Зад канала" (първа за 2010), когато останах насаме с текста, без посредничеството на сцена и актьори. (Текстът е публикуван в първия сборник с пиеси на Георги Господинов, както и в новия брой на списанието за театър Homo Ludens.) Може да прозвучи парадоксално, но действително има и такива силни театрални преживявания, които могат да се случат пълнокръвно само на страницата, върху въображаемата сцена на думите. В такива случаи самият спектакъл играе ролята на нещо като табела, указателен знак, който ефектно и шумно сигнализира за посока, която е интересно да се следва. И това съвсем не означава лоша (или второстепенна) роля за едно представление – то е ценно тъкмо заради това, че е избрало един много добър текст и се е опитало да го изговори на глас.

Опитвам се да не изпадам в нелеп патриотизъм, но истината е, че започнах с тези уговорки заради категоричното си убеждение, че след "Приятнострашно" на Яна Борисова в Театър 199, "Апокалипсисът..." на Георги Господинов е един от много редките случаи (от години!), в който от театралната сцена могат да се чуят смислени неща, написани от български автор.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

17 коментара
  • 2
    Avatar :-|
    gramoten

    "Апокалипсисът..." на Георги Господинов е един от много редките случаи (от години!), в който от театралната сцена могат да се чуят смислени неща, написани от български автор.

  • 3
    Avatar :-|
    допълнение:

    На практика Гого не е написал нищо ново след Естествен роман. Някой случайно да е констатирал някъде този акт? Но пък и защо ли да бърза, верно? Още не сме научили наизуст Естествен роман.

  • 4
    Avatar :-|
  • 6
    Avatar :-|
    ел

    хаха, не е съвсем нищичко.

  • 7
    Avatar :-|
    ...

    междувременно е дал интервю, осведомяващо ни, че е набрал вдъхновение за нов роман. ашколсун.

  • 8
    Avatar :-|
    маги

    пиесата е наистина яка. както и разказите на господинов, който вихрещия се в този форум един и същ анонимко не е чел.

  • 9
    Avatar :-|
    уви

    пиеската е уникално досадна просто.

  • 10
    Avatar :-|
    уникален

    уви, силна е. затова у нас бият. тук е винаги обратно. в страната на желева.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK