"Битие 2" в Сфумато

"Битие 2" в Сфумато

Четвърта пиеса от най-оригиналния съвременен руски драматург на български

4070 прочитания

Новата постановка в Театрална работилница "Сфумато" показва един доста нашумял в Европа театрален текст – "Битие 2". Написана от популярния руски драматург Иван Вирипаев през 2004, пиесата се нарежда сред най-смелите и оригинални драматургични експерименти, създавани в съвременния театър. С необичайната си форма (поток от писма, монолози, притчи и песни) и провокативното си съдържание (според предговора текстът всъщност е написан от лекуващата се от шизофрения Антонина Великанова, която много харесва пиесите на самия Вирипаев) "Битие 2", също като предишните пиеси на Вирипаев, изправя пред сериозно изпитание и главоблъсканици всеки екип, който реши да я пресъздаде на сцена.

За щастие постановката в "Сфумато" не е първата в България по текст на този толкова своеобразен автор. У нас популярността на Вирипаев се дължи най-вече на таланта и чувствителността на режисьора Галин Стоев, който направи незабравимите представления "Археология на сънуването" и "Кислород" (а неговата белгийска версия по "Битие 2" го превърна и в един от малцината български режисьори със спектакъл в официалната селекция на най-големия фестивал в света - Авиньон). Преди две години се появи и въздействащата версия на Явор Гърдев върху комедията "Валентинов ден". Тези спектакли не просто бяха добри, те бяха заредени с мощна и чиста енергия, която имаше потенциала да обърне обичайните представи на човек за това какво е всъщност театърът и какво може да се случи там. За разлика от тях обаче единственото, в което твърде конвенционалната като изразни средства постановка на Николай Ламбрев-Михайловски успява, е да събуди любопитството към поредната много оригинална пиеса на Вирипаев, която заслужава да бъде изслушана.

"Битие 2" не може лесно да се преразкаже. Тук в някакъв смисъл важи казаното от Галин Стоев по повод драматургичния стил на Вирипаев, че той пише музика, в която вместо ноти се използват думи. Нейният сюжет (ако въобще сюжет е подходящо определение в случая) е съставен от сложно наслагване на теми и мотиви (като в музикално произведение), а не на натрупване на събития. По определението на главната героиня и авторка Антонина Великанова това би трябвало да бъде една "трагедия на разума". Външно случващото се приема формата на разговори между нея и нейния лекуващ лекар Аркадий Илич (когото тя често обърква с бог), прекъсвани начесто от безобразно неприличните и весели песни на третия участник, въображаемия пророк Йоан, замислени като аналог на комичните интерлюдии, с които се накъсват "високите" трагедии. Най-често обаче диалозите и песните звучат като извиращи от дълбоките и труднодостъпни места на едно-единствено съзнание, потънало в делириума на своята собствена лудост. Пиесата е вълнуваща тъкмо с тази своя откровеност и с безкомпромисното внимание и честност, с които изследва самата себе си.

Новата постановка в Театрална работилница "Сфумато" показва един доста нашумял в Европа театрален текст – "Битие 2". Написана от популярния руски драматург Иван Вирипаев през 2004, пиесата се нарежда сред най-смелите и оригинални драматургични експерименти, създавани в съвременния театър. С необичайната си форма (поток от писма, монолози, притчи и песни) и провокативното си съдържание (според предговора текстът всъщност е написан от лекуващата се от шизофрения Антонина Великанова, която много харесва пиесите на самия Вирипаев) "Битие 2", също като предишните пиеси на Вирипаев, изправя пред сериозно изпитание и главоблъсканици всеки екип, който реши да я пресъздаде на сцена.

За щастие постановката в "Сфумато" не е първата в България по текст на този толкова своеобразен автор. У нас популярността на Вирипаев се дължи най-вече на таланта и чувствителността на режисьора Галин Стоев, който направи незабравимите представления "Археология на сънуването" и "Кислород" (а неговата белгийска версия по "Битие 2" го превърна и в един от малцината български режисьори със спектакъл в официалната селекция на най-големия фестивал в света - Авиньон). Преди две години се появи и въздействащата версия на Явор Гърдев върху комедията "Валентинов ден". Тези спектакли не просто бяха добри, те бяха заредени с мощна и чиста енергия, която имаше потенциала да обърне обичайните представи на човек за това какво е всъщност театърът и какво може да се случи там. За разлика от тях обаче единственото, в което твърде конвенционалната като изразни средства постановка на Николай Ламбрев-Михайловски успява, е да събуди любопитството към поредната много оригинална пиеса на Вирипаев, която заслужава да бъде изслушана.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


1 коментар
  • 1
    davidow avatar :-P
    davidow

    Днес успяхме да влезем в този делириум и психиката на героинята, беше много добре изиграно, лично аз много се изкефих на героя на доктора, лицето и излъчаването на актъора пасваха перфектно. Много съм впечатлен и нямам търпение да преживея подобно нещо пак.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал