Театър по действителен случай

Театър по действителен случай

"Норд-ост" е за терористичната трагедия в Москва през 2002

8180 прочитания

"Норд-ост" в Младежкия театър на Василена Радева е от спектаклите, които хващат за гърлото, защото е пропит с нещо, което остро липсва на българската театрална сцена: адекватна рефлексия върху истински събития и реални социални проблеми. Всъщност популярната, двукратно награждавана и преведена на десет езика пиеса на немския драматург Торстен Бухщайнер е много добър съвременен пример за "документална драма" - развит и познат жанр в западноевропейския театър още от 60-те. В България обаче "документалният театър" е истинска рядкост и единственият сполучлив пример, за който се сещам от последните десетина години, е феноменалният "Монолози за вагината" на Ева Енслър (реж. Галин Стоев), който не е слизал от сцената на Театър 199 от 2000 насам.

Документалният театър е трудна форма тъкмо защото е "театър" - защото всичко вътре поначало е поставено в кавички. Нито една произнесена от сцената дума не може да отекне с онзи автентизъм, с който присъства в документалния филм или репортаж, поради простата причина, че сцената (за разлика от камерата, фотоапарата или диктофона) не "записва", а "представя". Затова и предполагам, че най-сложната работа по създаването на една документална пиеса е изборът на драматична форма, в която да бъдат показани истинските събития. С тази задача Торстен Бурхщайнер се е справил блестящо, като е представил целия ужас на трагедията от октомври 2002 (когато 42 чененски терористи нахлуват в московския "Театър на Дубровка" по време на грандиозния руски мюзикъл "Норд-ост" и задържат всички като заложници), през очите на три жени, оцелели в атентата. Младата чеченка Цура (Искра Донова) и счетоводителката Олга (Ангелина Славова), завела семейството си на мюзикъла, представят двете основни и взаимоунищожаващи се гледни точки към трагедията – на терориста и на заложника. Острият драматичен триъгълник се затваря с въвеждането на една странична, но още по-сложна перспектива, чрез лекарката Тамара (Койна Русева), изпратена да дежури отвън пред театъра по време на атентата, докато дъщеря й се оказва вътре сред заложниците.

Най-въздействащата страна на пиесата е, че се разгръща като лавина от монолози, изричани в задъхания ритъм и привидната обективност на сегашно историческото време (Цура: "Атакуваме. През стъклените врати на фоайето. Сега надясно, сега прикритие, сега наляво, сега прикритие. Синхронизирани сме като часовник."). Все едно целият ужас се случва отново точно в този момент – като нещо, което може да се наблюдава в потресаващо подробен и мъчителен забавен каданс. Този драматургичен ефект умножава върху сцената единствената възможна гледна точка и на самата публика – да бъде винаги отстрани, като безпомощен свидетел на една истинска катастрофа.

"Норд-ост" в Младежкия театър на Василена Радева е от спектаклите, които хващат за гърлото, защото е пропит с нещо, което остро липсва на българската театрална сцена: адекватна рефлексия върху истински събития и реални социални проблеми. Всъщност популярната, двукратно награждавана и преведена на десет езика пиеса на немския драматург Торстен Бухщайнер е много добър съвременен пример за "документална драма" - развит и познат жанр в западноевропейския театър още от 60-те. В България обаче "документалният театър" е истинска рядкост и единственият сполучлив пример, за който се сещам от последните десетина години, е феноменалният "Монолози за вагината" на Ева Енслър (реж. Галин Стоев), който не е слизал от сцената на Театър 199 от 2000 насам.

Документалният театър е трудна форма тъкмо защото е "театър" - защото всичко вътре поначало е поставено в кавички. Нито една произнесена от сцената дума не може да отекне с онзи автентизъм, с който присъства в документалния филм или репортаж, поради простата причина, че сцената (за разлика от камерата, фотоапарата или диктофона) не "записва", а "представя". Затова и предполагам, че най-сложната работа по създаването на една документална пиеса е изборът на драматична форма, в която да бъдат показани истинските събития. С тази задача Торстен Бурхщайнер се е справил блестящо, като е представил целия ужас на трагедията от октомври 2002 (когато 42 чененски терористи нахлуват в московския "Театър на Дубровка" по време на грандиозния руски мюзикъл "Норд-ост" и задържат всички като заложници), през очите на три жени, оцелели в атентата. Младата чеченка Цура (Искра Донова) и счетоводителката Олга (Ангелина Славова), завела семейството си на мюзикъла, представят двете основни и взаимоунищожаващи се гледни точки към трагедията – на терориста и на заложника. Острият драматичен триъгълник се затваря с въвеждането на една странична, но още по-сложна перспектива, чрез лекарката Тамара (Койна Русева), изпратена да дежури отвън пред театъра по време на атентата, докато дъщеря й се оказва вътре сред заложниците.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал