Театър по действителен случай
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Театър по действителен случай

Театър по действителен случай

"Норд-ост" е за терористичната трагедия в Москва през 2002

7674 прочитания

"Норд-ост" в Младежкия театър на Василена Радева е от спектаклите, които хващат за гърлото, защото е пропит с нещо, което остро липсва на българската театрална сцена: адекватна рефлексия върху истински събития и реални социални проблеми. Всъщност популярната, двукратно награждавана и преведена на десет езика пиеса на немския драматург Торстен Бухщайнер е много добър съвременен пример за "документална драма" - развит и познат жанр в западноевропейския театър още от 60-те. В България обаче "документалният театър" е истинска рядкост и единственият сполучлив пример, за който се сещам от последните десетина години, е феноменалният "Монолози за вагината" на Ева Енслър (реж. Галин Стоев), който не е слизал от сцената на Театър 199 от 2000 насам.

Документалният театър е трудна форма тъкмо защото е "театър" - защото всичко вътре поначало е поставено в кавички. Нито една произнесена от сцената дума не може да отекне с онзи автентизъм, с който присъства в документалния филм или репортаж, поради простата причина, че сцената (за разлика от камерата, фотоапарата или диктофона) не "записва", а "представя". Затова и предполагам, че най-сложната работа по създаването на една документална пиеса е изборът на драматична форма, в която да бъдат показани истинските събития. С тази задача Торстен Бурхщайнер се е справил блестящо, като е представил целия ужас на трагедията от октомври 2002 (когато 42 чененски терористи нахлуват в московския "Театър на Дубровка" по време на грандиозния руски мюзикъл "Норд-ост" и задържат всички като заложници), през очите на три жени, оцелели в атентата. Младата чеченка Цура (Искра Донова) и счетоводителката Олга (Ангелина Славова), завела семейството си на мюзикъла, представят двете основни и взаимоунищожаващи се гледни точки към трагедията – на терориста и на заложника. Острият драматичен триъгълник се затваря с въвеждането на една странична, но още по-сложна перспектива, чрез лекарката Тамара (Койна Русева), изпратена да дежури отвън пред театъра по време на атентата, докато дъщеря й се оказва вътре сред заложниците.

Най-въздействащата страна на пиесата е, че се разгръща като лавина от монолози, изричани в задъхания ритъм и привидната обективност на сегашно историческото време (Цура: "Атакуваме. През стъклените врати на фоайето. Сега надясно, сега прикритие, сега наляво, сега прикритие. Синхронизирани сме като часовник."). Все едно целият ужас се случва отново точно в този момент – като нещо, което може да се наблюдава в потресаващо подробен и мъчителен забавен каданс. Този драматургичен ефект умножава върху сцената единствената възможна гледна точка и на самата публика – да бъде винаги отстрани, като безпомощен свидетел на една истинска катастрофа.

"Норд-ост" в Младежкия театър на Василена Радева е от спектаклите, които хващат за гърлото, защото е пропит с нещо, което остро липсва на българската театрална сцена: адекватна рефлексия върху истински събития и реални социални проблеми. Всъщност популярната, двукратно награждавана и преведена на десет езика пиеса на немския драматург Торстен Бухщайнер е много добър съвременен пример за "документална драма" - развит и познат жанр в западноевропейския театър още от 60-те. В България обаче "документалният театър" е истинска рядкост и единственият сполучлив пример, за който се сещам от последните десетина години, е феноменалният "Монолози за вагината" на Ева Енслър (реж. Галин Стоев), който не е слизал от сцената на Театър 199 от 2000 насам.

Документалният театър е трудна форма тъкмо защото е "театър" - защото всичко вътре поначало е поставено в кавички. Нито една произнесена от сцената дума не може да отекне с онзи автентизъм, с който присъства в документалния филм или репортаж, поради простата причина, че сцената (за разлика от камерата, фотоапарата или диктофона) не "записва", а "представя". Затова и предполагам, че най-сложната работа по създаването на една документална пиеса е изборът на драматична форма, в която да бъдат показани истинските събития. С тази задача Торстен Бурхщайнер се е справил блестящо, като е представил целия ужас на трагедията от октомври 2002 (когато 42 чененски терористи нахлуват в московския "Театър на Дубровка" по време на грандиозния руски мюзикъл "Норд-ост" и задържат всички като заложници), през очите на три жени, оцелели в атентата. Младата чеченка Цура (Искра Донова) и счетоводителката Олга (Ангелина Славова), завела семейството си на мюзикъла, представят двете основни и взаимоунищожаващи се гледни точки към трагедията – на терориста и на заложника. Острият драматичен триъгълник се затваря с въвеждането на една странична, но още по-сложна перспектива, чрез лекарката Тамара (Койна Русева), изпратена да дежури отвън пред театъра по време на атентата, докато дъщеря й се оказва вътре сред заложниците.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK