Провокация под тепетата

"Куклен дом" и "Когато гръм удари" са постановки на млади режисьори, заради които си заслужава пътуването до Пловдив

"Куклен дом"
"Куклен дом"    ©  Георги Вачев
"Куклен дом"
"Куклен дом"    ©  Георги Вачев

По всичко личи, че тази година мястото за театрални новини е Пловдив, а двете постановки, които вероятно ще привлекат не само местната публика, са "Куклен дом" по Хенрик Ибсен (реж. Крис Шарков) и "Когато гръм удари" на Пейо Яворов (реж. Стайко Мурджев). Двамата млади режисьори откриха сезона под тепетата със зрелищни и провокативни интерпретации на пиесите. Спектаклите им не просто намират интересни решения за класическите текстове, а и им противоречат, спорят с тях, дописват ги и се опитват да им зададат нови посоки.

"Куклен дом" на Крис Шарков е спектакъл за съвременната буржоазия и присъщите й лъжи и склонност към саморепрезентация. Сценографията на Огняна Серафимова представлява условно затворена стъклена полусфера. В нея класическа конферентна зала (със съответното електронно табло) стои върху върху настилка от бял пух и перушина, които се разхвърчат при всяко емоционално разклащане. Нора е секс кукла, която крие тайната за заема и фалшификацията с флиртове и смях от Хелмер (силна химия между младите Веселина Конакчийска и Любен Кънев). Еротизмът присъства в отношенията й с всички персонажи до рязкото преобръщане на грижливо прикриваните страх и вина в очаквано чудо. Еманципацията на куклата в човек идва неочаквано, избухва с танц на дефектна марионетка и екстатично рецитиране на "Вой" на Гинсбърг, насилствено прекратени от нищо неразбиращия (и оставен в тотално неведение за случващото се с Нора до самия край) Хелмер. Наситен със символи, метафори и кинопрепратки (от "Широко затворени очи" до "Седмият печат" на Бергман), спектакълът е провокация за зрителите не само с формата си. Самата пиеса на Ибсен е в конфликт с представлението за всички, които отричат, че посланията в нея са овехтяла патриархална сапунка. За всички останали "Куклен дом" на Шарков е вълнуващо изживяване на ръба на хиперинтерпретацията.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Още от Капитал