Ефектът е прекрасен
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ефектът е прекрасен

Ефектът е прекрасен

"Животът е прекрасен" на Александър Морфов е зрелищен, но еднопластов

20764 прочитания

Имам един приятел, кинорежисьор, който спря да гледа театър след "Дон Жуан" на Александър Морфов, защото "Театърът не може да се приближи до киното по-вълнуващо, мащабно и епично". И въпреки тоталното ми несъгласие с презумпцията и последиците в едно е прав: постановките на Александър Морфов са безстрашно мащабни, впечатляващи, зрелищни. Увличат те с грандиозна сценография, актьорски състав, осветление, музика, дори продължителност. В Америка биха го нарекли WOW-ефект, аз бих го определила като гаранция за пълни зали без значение дали и какво ще прочетете по-долу.

"Животът е прекрасен" е по много от същото. Тричасов спектакъл, тежка сценография на Никола Тороманов, около 40 актьори, оркестър, скара, бира и барбекю. Текстът е строго забранената от съветската власт пиеса на Николай Ердман "Самоубиецът". Заглавието "Животът е прекрасен" (променено след трагичен инцидент в Народния театър) води оправдани аналогии с филмите на Бенини и Костурица за победата на всекидневните чудеса, въображението и големите истини над смазващата действителност.

В интерпретацията на Морфов пиесата (изчистена от соцтематиката и допълнена от типичните за Камен Донев казачок, скечове, игра с публиката) разказва за кризата в живота на малкия човек. Подсекалников буди съпругата и тъщата си от глад (очевидно не само физически), което отключва среднощен битов скандал и подозрение от страна на семейството и въвлечените в гюрултията съседи, че той възнамерява да се самоубие. Причините - безработица, скука, безизходица, несбъднати мечти – в началото като че са очевидни само за околните, но скоро старателното разубеждаване да си отиде от този свят тласкат Подсекалников към идеята, че точно това трябва да направи. И когато решава да се самоубие, защото не намира смисъл в живота, се появява тълпа от хора, които го убеждават да придаде смисъл на скорошната си смърт.

Шеговитият пласт на текста е бавно потопен от трагичния, но смехът в залата остава непроменен заради играта на абсурд между тях. Той ескалира до сцената на прощалния пир, на който обратното броене до смъртта разкриват истинската красота на живота такъв, какъвто малкият човек го мечтае – с безнаказаност, наденица, жени, танци и много алкохол. След това идват обратът, жертвоприношението и краят.

"Животът е прекрасен" търкаля снежната топка на въпросите за смисъла по писта с остри завои. Започва в битовата комедия, с пресилени скечови моменти, които определено се харесват и забавляват публиката. После преминава към носталгичното с виртуозно изиграния от Камен Донев етюд за мечтата на Подсекалников да свири на туба в стилистиката на нямото черно-бяло кино. Редят се драма, абсурд, танци, песни, намигвания към руски и балкански филми. Подобен калейдоскоп е и отношението към онзи обикновен човечец, когото централният персонаж въплъщава – ту осмиван, ту издиган на пиедестал, ту опоетизиран, а след това – отново иронизиран в дребните си мечти, действия и мисли. Сценографията минава през резки и зрелищни промени, а постоянно движещите се многобройни статисти още повече допълват впечатлението за динамика и пир на сетивата. И публиката има само един избор – да се предаде, да хване за ръка актьорите, които "играят с всичка сила". За мнозина това е напълно достатъчно, защото да се пързаляш по гладко обработеното е лесно и приятно.

Играе се в Народен театър "Иван Вазов", представления има на 8, 19, 24 април.

Имам един приятел, кинорежисьор, който спря да гледа театър след "Дон Жуан" на Александър Морфов, защото "Театърът не може да се приближи до киното по-вълнуващо, мащабно и епично". И въпреки тоталното ми несъгласие с презумпцията и последиците в едно е прав: постановките на Александър Морфов са безстрашно мащабни, впечатляващи, зрелищни. Увличат те с грандиозна сценография, актьорски състав, осветление, музика, дори продължителност. В Америка биха го нарекли WOW-ефект, аз бих го определила като гаранция за пълни зали без значение дали и какво ще прочетете по-долу.

"Животът е прекрасен" е по много от същото. Тричасов спектакъл, тежка сценография на Никола Тороманов, около 40 актьори, оркестър, скара, бира и барбекю. Текстът е строго забранената от съветската власт пиеса на Николай Ердман "Самоубиецът". Заглавието "Животът е прекрасен" (променено след трагичен инцидент в Народния театър) води оправдани аналогии с филмите на Бенини и Костурица за победата на всекидневните чудеса, въображението и големите истини над смазващата действителност.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK