В суматохата на Мариус

Навалица от архетипи и въпроси без отговор в новия прочит на Радичковата класика

   ©  Малък градски театър

Бихме се объркали, докато гледаме "Суматоха" в Малък градски театър с режисьор Мариус Куркински, ако търсим основанията за "голямото вдъхновение", което е накарало режисьора да постави този емблематичен за българския театър текст на Йордан Радичков. Но както знаем, театърът е игра и има своите наивни (или сложни) правила, а те са не за да ни унифицират или дисциплинират, а за да дадат границите, които въображението ни може да прескача. Запомнете – прескача! Защото за какво е изкуството/театърът, ако не ни изтиква извън границите на ежедневието, извън границите на познатото.

В началото, когато се установяват правилата на играта/театъра в полето на "Суматоха" по Куркински, знаците по сцената са ясни. Актьорът Александър Кадийски (Гоца) в кратка интермедия на авансцената ни въвежда в един от най-известните комедийни монолози (по-късно и новогодишен скеч), влязъл в градския фолклор още от 1967 - този за избягалото прасе сръбска порода, което "колкото повече яде, толкова по става на трион". Бузите на актьора са начервени, дрехите – уж селски, но по-така, бели-ленени, чисти и всичко e в тон – а-ха да го объркаш с идеализиран образ от съветското село. Нашият селянин на тази сцена няма диалект. Е, вярно, че на финала един от персонажите в суматохата не се стърпя и всичките си реплики изрече с ямболски акцент, но може би не е нарочно, а така – от увлечение. Завесите се дърпат. Каква е нашата суматоха зад тях? Каква всъщност е "Суматоха"-та на Мариус Куркински?


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал