С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Ревю / Театър

25 окт 2012, 13:09, 5371 прочитания

В суматохата на Мариус

Навалица от архетипи и въпроси без отговор в новия прочит на Радичковата класика

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Бихме се объркали, докато гледаме "Суматоха" в Малък градски театър с режисьор Мариус Куркински, ако търсим основанията за "голямото вдъхновение", което е накарало режисьора да постави този емблематичен за българския театър текст на Йордан Радичков. Но както знаем, театърът е игра и има своите наивни (или сложни) правила, а те са не за да ни унифицират или дисциплинират, а за да дадат границите, които въображението ни може да прескача. Запомнете – прескача! Защото за какво е изкуството/театърът, ако не ни изтиква извън границите на ежедневието, извън границите на познатото.

В началото, когато се установяват правилата на играта/театъра в полето на "Суматоха" по Куркински, знаците по сцената са ясни. Актьорът Александър Кадийски (Гоца) в кратка интермедия на авансцената ни въвежда в един от най-известните комедийни монолози (по-късно и новогодишен скеч), влязъл в градския фолклор още от 1967 - този за избягалото прасе сръбска порода, което "колкото повече яде, толкова по става на трион". Бузите на актьора са начервени, дрехите – уж селски, но по-така, бели-ленени, чисти и всичко e в тон – а-ха да го объркаш с идеализиран образ от съветското село. Нашият селянин на тази сцена няма диалект. Е, вярно, че на финала един от персонажите в суматохата не се стърпя и всичките си реплики изрече с ямболски акцент, но може би не е нарочно, а така – от увлечение. Завесите се дърпат. Каква е нашата суматоха зад тях? Каква всъщност е "Суматоха"-та на Мариус Куркински?


На сцената в дълбочина на бяла дървена платформа, наклонена към залата, с изрисувани стилизирани клони по нея (нали е гора), зее дупка. От тази дупка като от заледено езеро ще изскачат персонажи или ще потъват там, суматохата ще ги изплюва или поглъща. Иначе всичко се разиграва обичайно за българската сцена – по средата, отпред. Там Гоце ще разказва за прасето, Глигор за мрачната жаба, Араламби ще араламби, цигани ще ни продават троянски кон, а умрялата лисица – нали помните историята за лисицата, която се правила на умряла, та Тя в суматохата на Мариус е жена, но не каква да е – а Мерилин Монро. Защо? Може би за удобство, заради бързата асоциативна връзка между умряла лисица и жена. Но ето ти, изкусителката с червени устни, понякога носи "кора с яйца", притичвайки през сцената, защото нали била изяла на някого си всичките кокошки. Но не само - тя ще се хвърля в краката и ръцете на всички от селото. Неусетно в суматохата на Мариус, както в неговия "Ревизор", ще изплува отново темата за сексуалната злоупотреба на тялото, пленено от ниските човешки страсти. "Злоупотреба", защото е очевидно, че режисьорът изпитва отвращение от това действие по начина, по който го ползва на сцената.

Изскача и втора тема, така любима на Мариус Куркински – религиозната, при него това е свързано винаги с липсата на църква. Защото и при "Ревизор" се оказа, че в затънтеното руско градче все не успяват да съберат пари за църква и затуй злото им се стоварва в лицето на ревизор. В "Суматоха" селото също си няма църква и ето ви, злото иде – във вид на суматоха. Но преди това хем по селски, хем в религиозен транс ще се молят, хвърлени по очи по сцената, защото църква си нямат... Умрялата Мерилин Монро-лисицата (Христина Каракостова) ще покаже истинското си лице според Мариус, т.е. чрез плезене и уродско кривене, за да стане ясно към края, че това е Злото. Тук можем да се изкушим и да се хванем на баналното уравнение лисица-жена-дявол, но можем и да "прескочим", да си изфантазираме, че за друго става дума.

Във второ действие, както е по пиеса, преминава през сцената и персонажите т.нар. суматоха, която изцяло преобразява действителността. Как? Нашите селски юнаци стават юпита с черни костюми и брилянтин в косата. Между тях и с тях лисицата Мерилин, а може и Мадона от клипа "Материално момиче", пее и танцува съвсем подобна песен. Последен монолог. На сцената е Зеленото дърво – суматохата му е отнесла дървото. Този път, казва той, както е по пиеса, ще го завържа за себе си и, не щеш ли, на сцената излиза бременна жена със зелена кърпа на главата, а той в унес й гали корема. Защо? Защото вероятно мъжкото и женското се връзват едно за друго чрез детето? Народна песен приплаква от сцената – мелодраматичен финал.



Всъщност дали това не е умишлена свръхупотреба на архетипи в опит да се възбуди колективното несъзнавано – Бог, Църква, Тяло, Жена, Дявол, зелено, бременна, Майката-природа? Или пък прекомерно усложняваме видяното? Дали човек си избира един текст, защото точно в него открива Нещото, или към всеки текст залепва изброените колективни връзки? Дали някои текстове си имат своето време, както "Суматоха" през 67-а, когато чрез кодовия Езопов език е казвал много и важни неща от сцената. А днес как ползваме един такъв текст? Едно можем да му признаем на Мариус - че от всеки текст прави мелодрама. Изненадващо, че и от Радичков успява да изкара и сексуално, и религиозно... Това все повече ни уверява, че Мариус Куркински е вдъхновяващ актьор, но все по-често слаб читател на пиеси.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Игри на изневяра Игри на изневяра

"Алонсо" се играе в театър "София" на 8 и 23 ноември

3 ное 2017, 11625 прочитания

Театър и танц от три континента Театър и танц от три континента

Двете най-големи международни театрални събития в България – "Варненско лято" и платформата "Световен театър в София", представят между 1 и 11 юни селекция от интересни спектакли

19 май 2017, 16803 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Театър" Затваряне
Останалото е действие

"Хамлет" на Гърдев като първи опит за екшън театър

Още от Капитал
Четиримилиардната алтернатива

Годината е рекордна за взаимните фондове, като те са сред малкото инвестиции, които бият инфлацията, макар да има и доста на загуба

Язовир "Черна дупка"

Пресъхването на язовир "Студена" заплаши Перник с пълно безводие до края на годината и разкри огромните пропуски при управлението на водите в България

Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

Доставянето на чиста енергия е по-лесно от съхранението й

Намаляването на емисиите зависи от узряването на технологиите за съхранение на енергия

Нова концепция: Bagri by Boykovski

"Искаме да придадем повече характер на заведението и на храната, която предлагаме"

ЕСМ на 50

Поглед към влиянителния музикален лейбъл навръх 50-годишнината му

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10