В суматохата на Мариус
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

В суматохата на Мариус

В суматохата на Мариус

Навалица от архетипи и въпроси без отговор в новия прочит на Радичковата класика

Гергана Пирозова
5737 прочитания

© Малък градски театър


Бихме се объркали, докато гледаме "Суматоха" в Малък градски театър с режисьор Мариус Куркински, ако търсим основанията за "голямото вдъхновение", което е накарало режисьора да постави този емблематичен за българския театър текст на Йордан Радичков. Но както знаем, театърът е игра и има своите наивни (или сложни) правила, а те са не за да ни унифицират или дисциплинират, а за да дадат границите, които въображението ни може да прескача. Запомнете – прескача! Защото за какво е изкуството/театърът, ако не ни изтиква извън границите на ежедневието, извън границите на познатото.

В началото, когато се установяват правилата на играта/театъра в полето на "Суматоха" по Куркински, знаците по сцената са ясни. Актьорът Александър Кадийски (Гоца) в кратка интермедия на авансцената ни въвежда в един от най-известните комедийни монолози (по-късно и новогодишен скеч), влязъл в градския фолклор още от 1967 - този за избягалото прасе сръбска порода, което "колкото повече яде, толкова по става на трион". Бузите на актьора са начервени, дрехите – уж селски, но по-така, бели-ленени, чисти и всичко e в тон – а-ха да го объркаш с идеализиран образ от съветското село. Нашият селянин на тази сцена няма диалект. Е, вярно, че на финала един от персонажите в суматохата не се стърпя и всичките си реплики изрече с ямболски акцент, но може би не е нарочно, а така – от увлечение. Завесите се дърпат. Каква е нашата суматоха зад тях? Каква всъщност е "Суматоха"-та на Мариус Куркински?

На сцената в дълбочина на бяла дървена платформа, наклонена към залата, с изрисувани стилизирани клони по нея (нали е гора), зее дупка. От тази дупка като от заледено езеро ще изскачат персонажи или ще потъват там, суматохата ще ги изплюва или поглъща. Иначе всичко се разиграва обичайно за българската сцена – по средата, отпред. Там Гоце ще разказва за прасето, Глигор за мрачната жаба, Араламби ще араламби, цигани ще ни продават троянски кон, а умрялата лисица – нали помните историята за лисицата, която се правила на умряла, та Тя в суматохата на Мариус е жена, но не каква да е – а Мерилин Монро. Защо? Може би за удобство, заради бързата асоциативна връзка между умряла лисица и жена. Но ето ти, изкусителката с червени устни, понякога носи "кора с яйца", притичвайки през сцената, защото нали била изяла на някого си всичките кокошки. Но не само - тя ще се хвърля в краката и ръцете на всички от селото. Неусетно в суматохата на Мариус, както в неговия "Ревизор", ще изплува отново темата за сексуалната злоупотреба на тялото, пленено от ниските човешки страсти. "Злоупотреба", защото е очевидно, че режисьорът изпитва отвращение от това действие по начина, по който го ползва на сцената.

Изскача и втора тема, така любима на Мариус Куркински – религиозната, при него това е свързано винаги с липсата на църква. Защото и при "Ревизор" се оказа, че в затънтеното руско градче все не успяват да съберат пари за църква и затуй злото им се стоварва в лицето на ревизор. В "Суматоха" селото също си няма църква и ето ви, злото иде – във вид на суматоха. Но преди това хем по селски, хем в религиозен транс ще се молят, хвърлени по очи по сцената, защото църква си нямат... Умрялата Мерилин Монро-лисицата (Христина Каракостова) ще покаже истинското си лице според Мариус, т.е. чрез плезене и уродско кривене, за да стане ясно към края, че това е Злото. Тук можем да се изкушим и да се хванем на баналното уравнение лисица-жена-дявол, но можем и да "прескочим", да си изфантазираме, че за друго става дума.

Във второ действие, както е по пиеса, преминава през сцената и персонажите т.нар. суматоха, която изцяло преобразява действителността. Как? Нашите селски юнаци стават юпита с черни костюми и брилянтин в косата. Между тях и с тях лисицата Мерилин, а може и Мадона от клипа "Материално момиче", пее и танцува съвсем подобна песен. Последен монолог. На сцената е Зеленото дърво – суматохата му е отнесла дървото. Този път, казва той, както е по пиеса, ще го завържа за себе си и, не щеш ли, на сцената излиза бременна жена със зелена кърпа на главата, а той в унес й гали корема. Защо? Защото вероятно мъжкото и женското се връзват едно за друго чрез детето? Народна песен приплаква от сцената – мелодраматичен финал.

Всъщност дали това не е умишлена свръхупотреба на архетипи в опит да се възбуди колективното несъзнавано – Бог, Църква, Тяло, Жена, Дявол, зелено, бременна, Майката-природа? Или пък прекомерно усложняваме видяното? Дали човек си избира един текст, защото точно в него открива Нещото, или към всеки текст залепва изброените колективни връзки? Дали някои текстове си имат своето време, както "Суматоха" през 67-а, когато чрез кодовия Езопов език е казвал много и важни неща от сцената. А днес как ползваме един такъв текст? Едно можем да му признаем на Мариус - че от всеки текст прави мелодрама. Изненадващо, че и от Радичков успява да изкара и сексуално, и религиозно... Това все повече ни уверява, че Мариус Куркински е вдъхновяващ актьор, но все по-често слаб читател на пиеси.

Фотограф: Малък градски театър
Фотограф: Малък градски театър
Фотограф: Малък градски театър

Бихме се объркали, докато гледаме "Суматоха" в Малък градски театър с режисьор Мариус Куркински, ако търсим основанията за "голямото вдъхновение", което е накарало режисьора да постави този емблематичен за българския театър текст на Йордан Радичков. Но както знаем, театърът е игра и има своите наивни (или сложни) правила, а те са не за да ни унифицират или дисциплинират, а за да дадат границите, които въображението ни може да прескача. Запомнете – прескача! Защото за какво е изкуството/театърът, ако не ни изтиква извън границите на ежедневието, извън границите на познатото.

В началото, когато се установяват правилата на играта/театъра в полето на "Суматоха" по Куркински, знаците по сцената са ясни. Актьорът Александър Кадийски (Гоца) в кратка интермедия на авансцената ни въвежда в един от най-известните комедийни монолози (по-късно и новогодишен скеч), влязъл в градския фолклор още от 1967 - този за избягалото прасе сръбска порода, което "колкото повече яде, толкова по става на трион". Бузите на актьора са начервени, дрехите – уж селски, но по-така, бели-ленени, чисти и всичко e в тон – а-ха да го объркаш с идеализиран образ от съветското село. Нашият селянин на тази сцена няма диалект. Е, вярно, че на финала един от персонажите в суматохата не се стърпя и всичките си реплики изрече с ямболски акцент, но може би не е нарочно, а така – от увлечение. Завесите се дърпат. Каква е нашата суматоха зад тях? Каква всъщност е "Суматоха"-та на Мариус Куркински?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK