Останалото е действие
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Останалото е действие

Останалото е действие

"Хамлет" на Гърдев като първи опит за екшън театър

Гергана Пирозова
14091 прочитания

© Красимир Юскеселиев


Кой е Хамлет? Това е въпросът. Всяко време от Шекспир век насам поставя този въпрос и дава своя отговор. Едва ли има пиеса с повече интерпретации и завинаги полепнали по нея клишета. Признайте си, че ако видите на сцената млад мъж в черно, с отнесен поглед, който държи череп в ръка и му говори, със сигурност ще се сетите, че това е Хамлет или поне негова пародия. А образът на млада жена в бяла рокля с венче в косите, която налудничаво се стреми към река, се превръща през романтизма даже в мода. Да се опиташ да се самоубиеш като знак на девича несподелена любов било признак за възвишеност. Естествено модернистите опорочават Офелия и я докарват до състояние на жена, полудяла от сексуална неудовлетвореност, нали Фройд вече е на историческата сцена и всяка женска нервност си имала едно обяснение. В XXI век сме обременени с множество интерпретации от минали епохи относно датския принц и причините за неговата меланхолия. Това ни влияе до степен, в която се интересуваме единствено от това дали всеки следващ кавър на "Хамлет" ще задоволява очакванията ни, или ще ни скандализира.

Фотограф: Красимир Юскеселиев

Феноменът на представлението на Явор Гърдев в Народния театър е в това, че опитва да балансира между очаквания и намерения за нови скандални прочити с почти завиден майсторлък. Освен тази нелека задача, режисьорът си е поставил за цел в никакъв случай да не открие пред зрителя нито едно втвърдено клише. Напротив – бойкотирайки познатите образи, той ги "превърта" в ръцете си толкова пъти, че те губят своя първообраз. Разбира се, ние сме уверени в ерудицията на Явор Гърдев и знаем, че зад всяко такова превъртане има умисъл и не само – а цяла магистрала от възможни прочити. Например духът на убития крал, който се появява пред Хамлет (Леонид Йовчев), изигран някога от самия Шекспир, в този "кавър" се явява в образа на русо момченце, невинно пристъпващо към ада (сцената). Веднага се сещаме за няколко възможни тълкувания. Или да вземем недодяланата тийнейджърка Офелия (Весела Бабинова), която с кубинки и микрофон пее на караоке Адел, понякога фалшиво. Но кой казва, че Офелия пее вярно.

Въпросът за епохата сякаш най-много интересува средния театрален зрител, който твърди, че си иска "истинския "Хамлет". Но как да се удовлетворят пуристите, които не подозират, че самият Шекспир кара неговата Клеопатра от I век пр. н. е. да играе билярд, измислен по негово време, а Юлий Цезар да чува камбани да бият в Рим. Важният въпрос тук е какво е времето на Явор Гърдев?

И така: върху мрачната сцена на Народния театър проблясват сурово единствено металните скелета, които ще се превръщат ту в замъци, ту в бойни стени, ту в мостове над течащи реки. В ужаса на ада (или в комикса за ада) има само няколко цвята – черно, метално, сиво, бялата рокля на Офелия (няма как, тя е булка по едно време) и червената рокля, разбира се на Гертруда – нали е кралица, а след Фройд, и потиснат сексуален обект на Хамлет. Изобщо костюмите на повечето персонажи в нашия "Хамлет" са милитъри футуристични, извадени сякаш от видеоиграта за Лара Крофт – нали времето може да плава, а какво по-съвременно от нулевото виртуално време. За подсилващ ефект се ползват автомати с оптични лазери, и то съвсем сериозно, но те подозрително напомнят на детски играчки. Няма лошо, но всеки намек за бутафория и пародия не допуска сериозния прочит. А кавърът на Явор Гърдев е съвсем сериозен. Даже, за да се подсили важността на събитията и казаното, всички актьори тревожно крещят в микрофони и тичат. Те нахлуват от всички врати, балкони, странични ръкави и даже зад гърба ни - нали е протегнат метален мост между нас, зрителите, и сцената, върху който ще пристъпва плахият Дух и всички гости на Дания. И това е съвсем според очакванията на зрелищния театър, който предпочита глъчта и масовката, както и пищните визуални ефекти. Като в героичен холивудски екшън в центъра е супергероят Хамлет, заобиколен от ансамбъл второстепенни персонажи и няколкото цветни образа. Като например Полоний (Валентин Ганев), с рижа вирната брада, напомнящ на клише за евреин, и Гертруда (Светлана Янчева), почти замръзнала в кожените си ботуши. Но най-вече Клавдий (Мариус Куркински), незнайно защо облечен в кафява униформа, очевидно насочваща ни към Хитлер (отказвам да приема тази бутафорна асоциация), като собствената театрална природа на Мариус стихийно пренася още няколко роли от неговите моноспектакли. И в цялата визуална наситеност от видео стени, движещи се кръгове, метални инсталации по сцената, проливни дъждове върху нея, истински реки, в които Офелия се дави, изплува мисълта, че съзнанието за трагичното е удавено точно там – в свръхупотребата на визуални ефекти и преекспонираните свръхактивни движения на актьорите. А нали сам Явор Гърдев, като един постбрехтианец твърдеше, че най-важно е отстранението от магиите на театъра, за да се стигне до смисъла?

Иде и последният кадър – финалът. Като една истинска кървава трагедия (нали Шекспир се е учил от Сенека) всичко завършва с много трупове по сцената, които имат своята причинно-следствена връзка и случайно или заслужено ще умрат. Е, във финалните кадри на Гърдев шпагите са заменени с юмручен бой, а един от персонажите (Лаерт) съзнателно изпива отровното вино, от което вече и Гертруда е покосена, и Хамлет. Накрая камера от върха на сцената ще проследи многозначително веригата от трупове, за да завърши в застинал кадър с изкривената от отрова уста на Хамлет. Дали пък това не е първият екшън театър у нас?

Кой е Хамлет? Можем да сме сигурни, че е плод на много усилия, но сякаш в желанието да зазвучат всички фанфари, на сцената е заглушена единствено важната ария. Нашият Хамлет не държи Йорик в ръцете си, нито говори на черепа му, той видимо не отговаря на нито едно клише за Хамлет, и слава Богу. Да, ще препуска и гол по сцената, но красиво, а после по слипове – нали е дисквалифициран като луд. Принцът сърцато ще задава въпроси, съвсем апарт. Даже, ужким, за да сме ги чули по-добре, ще са взети от непопулярния превод на Шурбанов, нали за всичко е помислено да е по-така... И вместо индивидуалистичния въпрос "Да бъдеш или да не бъдеш, това е въпросът!" ще чуем колективния "Да бъдем или да не бъдем – това се питаме."

Сигурни сме, че концептуалистът Явор Гърдев е намислил всичко и както сам твърди, в тази фасетъчна пиеса няма йерархия на темите, но точно това превръща "Хамлет" в плоскост, върху която прилежно се редят сюжети.

Кой е Хамлет? Това е въпросът. Всяко време от Шекспир век насам поставя този въпрос и дава своя отговор. Едва ли има пиеса с повече интерпретации и завинаги полепнали по нея клишета. Признайте си, че ако видите на сцената млад мъж в черно, с отнесен поглед, който държи череп в ръка и му говори, със сигурност ще се сетите, че това е Хамлет или поне негова пародия. А образът на млада жена в бяла рокля с венче в косите, която налудничаво се стреми към река, се превръща през романтизма даже в мода. Да се опиташ да се самоубиеш като знак на девича несподелена любов било признак за възвишеност. Естествено модернистите опорочават Офелия и я докарват до състояние на жена, полудяла от сексуална неудовлетвореност, нали Фройд вече е на историческата сцена и всяка женска нервност си имала едно обяснение. В XXI век сме обременени с множество интерпретации от минали епохи относно датския принц и причините за неговата меланхолия. Това ни влияе до степен, в която се интересуваме единствено от това дали всеки следващ кавър на "Хамлет" ще задоволява очакванията ни, или ще ни скандализира.

Фотограф: Красимир Юскеселиев

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    dany_super avatar :-|
    Свети Йордан Славейков

    Лайт, Пирозова е отличен театрален анализатор. Браво, че пише за вас!

  • 2
    remedios74 avatar :-?
    lady-bird

    Подробен преразказ на предстажлението и много зададени риторични въпроси. Но не разбирам вашето мнение. Харесвате или не този Хамлет? Как той влияе? Всеки средно интелигентен може да направи този анализ, но по-важното е какъв смисъл е полоьен отвъд очевидностите.

  • 3
    etty1 avatar :-?
    etty1

    Не съм убедена, че авторката на този текст обича "Хамлет", Шекспир, дори театъра. Ако се влияех от подобни статии, не бих отишла да гледам постановката. А си заслужаваше.
    Относно превода на проф.Шурбанов, наречен снизходително "непопулярен", мога само да отбележа, че той е нов, издаден преди 5-6 години, но качеството му не подлежи на съмнение. Разбира се преводач, писател и преподавател от неговия ранг не се нуждае от моята защита.

  • 4
    borabora54 avatar :-P
    borabora54

    Хубаво е когато едно произведение на изкуството върви с Обяснителна записка...

  • 5
    marriela avatar :-|
    Marriela

    От едно ревю на постановката на Я. Гърдев, прочетено в един вестник, разбирам, че прочитът на режисьора е твърде осъвременен и ексцентричен:
    тогите и шпагите той замества с полицейски униформи и лазерни пушки; има наколенки и анцузи, събути гащи, пачки, прозрачни бодита, ултракъси впити панталонки, мултимедия, як мутрашки сблъсък, пънк и рок; на сцената вали дъжд и бълбука езеро под пода й, в което не малко герои се хвърлят, има И голи сцени. Актьорът Леонид Йовчев, в ролята на Хамлет, в една сцена се пльосва във водата съвсем гол, а след това, бидейки гол, тича из сцената, а накрая даже се надупва към публиката, поразтваряйки задните си части; Офелия пее на английски поппесен...

    http://www.btv.bg/shows/predi-obed/videos/video/781771432-Zashto_Hamlet_e_gol.html - в това видео „Защо Хамлет е гол?", Гърдев обяснява защо е решил Хамлет в неговата постановка да бъде и съвсем гол. С едно изречение: Защото според него има сцена, в която внушението на Шекспировия текст изисква пълна искреност, а тази пълна искреност от своя страна задължително изисквала гл. герой да бъде разсъблечен напълно физически, т.е. да е чисто гол.

    Аз не живея в София и затова няма как да гледам постановката, но и да имах възможност да я гледам - не бих го направила :-/. За мен това си е артснобизъм и не съм съвсем сигурна доколко сцената на Националния ни театър "Иван Вазов" е място за такива експерименти.


    [quote#2:"lady-bird"]Подробен преразказ на предстажлението и много зададени риторични въпроси. Но не разбирам вашето мнение. [/quote]

    От блога на тази театрална критичка си правя извода, че тя е фен на работата на този режисьор. Но може би в случая с тази негова интерпретация на "Хамлет", нейното мнение този път не е съвсем еднозначно положително и затова не желае да изрази категорично ясно своето мнение за постановката...

  • 6
    rdmr avatar :-|
    rdmr

    Имам чувството, че никой не смее на висок глас да изкаже мнение за Хамлет по Гърдев. На мен постановката не ми въздейства. На хората около мен-също. Някои актьори въобще не се справиха с текста и това е най-малкото. Ефектна визия, а ми се изгуби съдържанието.

  • 7
    dont.panic avatar :-|
    dont.panic

    До коментар [#3] от "etty1":

    търсите под вола теле. повече от очевидно е какво има пред вид авторката под "непопулярен". ами точно това, че не е най-популярният превод, не видях някъде да е подложено на съмнение качеството на превода, само се споменава, че е по-малко популярен. случило се е така, че превода на Валери Петров е по-ползван и съответно по-популярен, това е всичко.

  • 8
    etty1 avatar :-|
    etty1

    До коментар [#7] от "dont.panic":

    Не търся нищо, споделям мнението си, което очевидно се различава от Вашето и от текста на Гергана Пирозова, която по принцип харесвам.

  • 9
    znaya avatar :-|
    znaya

    На мен ми хареса много. Но проблемът с дикцията на голяма част от актьорите не може да се отрече.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK