С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Ревю / Театър

9 15 ное 2012, 17:22, 13582 прочитания

Останалото е действие

"Хамлет" на Гърдев като първи опит за екшън театър

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Кой е Хамлет? Това е въпросът. Всяко време от Шекспир век насам поставя този въпрос и дава своя отговор. Едва ли има пиеса с повече интерпретации и завинаги полепнали по нея клишета. Признайте си, че ако видите на сцената млад мъж в черно, с отнесен поглед, който държи череп в ръка и му говори, със сигурност ще се сетите, че това е Хамлет или поне негова пародия. А образът на млада жена в бяла рокля с венче в косите, която налудничаво се стреми към река, се превръща през романтизма даже в мода. Да се опиташ да се самоубиеш като знак на девича несподелена любов било признак за възвишеност. Естествено модернистите опорочават Офелия и я докарват до състояние на жена, полудяла от сексуална неудовлетвореност, нали Фройд вече е на историческата сцена и всяка женска нервност си имала едно обяснение. В XXI век сме обременени с множество интерпретации от минали епохи относно датския принц и причините за неговата меланхолия. Това ни влияе до степен, в която се интересуваме единствено от това дали всеки следващ кавър на "Хамлет" ще задоволява очакванията ни, или ще ни скандализира.

Фотограф: Красимир Юскеселиев

Феноменът на представлението на Явор Гърдев в Народния театър е в това, че опитва да балансира между очаквания и намерения за нови скандални прочити с почти завиден майсторлък. Освен тази нелека задача, режисьорът си е поставил за цел в никакъв случай да не открие пред зрителя нито едно втвърдено клише. Напротив – бойкотирайки познатите образи, той ги "превърта" в ръцете си толкова пъти, че те губят своя първообраз. Разбира се, ние сме уверени в ерудицията на Явор Гърдев и знаем, че зад всяко такова превъртане има умисъл и не само – а цяла магистрала от възможни прочити. Например духът на убития крал, който се появява пред Хамлет (Леонид Йовчев), изигран някога от самия Шекспир, в този "кавър" се явява в образа на русо момченце, невинно пристъпващо към ада (сцената). Веднага се сещаме за няколко възможни тълкувания. Или да вземем недодяланата тийнейджърка Офелия (Весела Бабинова), която с кубинки и микрофон пее на караоке Адел, понякога фалшиво. Но кой казва, че Офелия пее вярно.

Въпросът за епохата сякаш най-много интересува средния театрален зрител, който твърди, че си иска "истинския "Хамлет". Но как да се удовлетворят пуристите, които не подозират, че самият Шекспир кара неговата Клеопатра от I век пр. н. е. да играе билярд, измислен по негово време, а Юлий Цезар да чува камбани да бият в Рим. Важният въпрос тук е какво е времето на Явор Гърдев?


И така: върху мрачната сцена на Народния театър проблясват сурово единствено металните скелета, които ще се превръщат ту в замъци, ту в бойни стени, ту в мостове над течащи реки. В ужаса на ада (или в комикса за ада) има само няколко цвята – черно, метално, сиво, бялата рокля на Офелия (няма как, тя е булка по едно време) и червената рокля, разбира се на Гертруда – нали е кралица, а след Фройд, и потиснат сексуален обект на Хамлет. Изобщо костюмите на повечето персонажи в нашия "Хамлет" са милитъри футуристични, извадени сякаш от видеоиграта за Лара Крофт – нали времето може да плава, а какво по-съвременно от нулевото виртуално време. За подсилващ ефект се ползват автомати с оптични лазери, и то съвсем сериозно, но те подозрително напомнят на детски играчки. Няма лошо, но всеки намек за бутафория и пародия не допуска сериозния прочит. А кавърът на Явор Гърдев е съвсем сериозен. Даже, за да се подсили важността на събитията и казаното, всички актьори тревожно крещят в микрофони и тичат. Те нахлуват от всички врати, балкони, странични ръкави и даже зад гърба ни - нали е протегнат метален мост между нас, зрителите, и сцената, върху който ще пристъпва плахият Дух и всички гости на Дания. И това е съвсем според очакванията на зрелищния театър, който предпочита глъчта и масовката, както и пищните визуални ефекти. Като в героичен холивудски екшън в центъра е супергероят Хамлет, заобиколен от ансамбъл второстепенни персонажи и няколкото цветни образа. Като например Полоний (Валентин Ганев), с рижа вирната брада, напомнящ на клише за евреин, и Гертруда (Светлана Янчева), почти замръзнала в кожените си ботуши. Но най-вече Клавдий (Мариус Куркински), незнайно защо облечен в кафява униформа, очевидно насочваща ни към Хитлер (отказвам да приема тази бутафорна асоциация), като собствената театрална природа на Мариус стихийно пренася още няколко роли от неговите моноспектакли. И в цялата визуална наситеност от видео стени, движещи се кръгове, метални инсталации по сцената, проливни дъждове върху нея, истински реки, в които Офелия се дави, изплува мисълта, че съзнанието за трагичното е удавено точно там – в свръхупотребата на визуални ефекти и преекспонираните свръхактивни движения на актьорите. А нали сам Явор Гърдев, като един постбрехтианец твърдеше, че най-важно е отстранението от магиите на театъра, за да се стигне до смисъла?

Иде и последният кадър – финалът. Като една истинска кървава трагедия (нали Шекспир се е учил от Сенека) всичко завършва с много трупове по сцената, които имат своята причинно-следствена връзка и случайно или заслужено ще умрат. Е, във финалните кадри на Гърдев шпагите са заменени с юмручен бой, а един от персонажите (Лаерт) съзнателно изпива отровното вино, от което вече и Гертруда е покосена, и Хамлет. Накрая камера от върха на сцената ще проследи многозначително веригата от трупове, за да завърши в застинал кадър с изкривената от отрова уста на Хамлет. Дали пък това не е първият екшън театър у нас?

Кой е Хамлет? Можем да сме сигурни, че е плод на много усилия, но сякаш в желанието да зазвучат всички фанфари, на сцената е заглушена единствено важната ария. Нашият Хамлет не държи Йорик в ръцете си, нито говори на черепа му, той видимо не отговаря на нито едно клише за Хамлет, и слава Богу. Да, ще препуска и гол по сцената, но красиво, а после по слипове – нали е дисквалифициран като луд. Принцът сърцато ще задава въпроси, съвсем апарт. Даже, ужким, за да сме ги чули по-добре, ще са взети от непопулярния превод на Шурбанов, нали за всичко е помислено да е по-така... И вместо индивидуалистичния въпрос "Да бъдеш или да не бъдеш, това е въпросът!" ще чуем колективния "Да бъдем или да не бъдем – това се питаме."



Сигурни сме, че концептуалистът Явор Гърдев е намислил всичко и както сам твърди, в тази фасетъчна пиеса няма йерархия на темите, но точно това превръща "Хамлет" в плоскост, върху която прилежно се редят сюжети.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Игри на изневяра Игри на изневяра

"Алонсо" се играе в театър "София" на 8 и 23 ноември

3 ное 2017, 11630 прочитания

Театър и танц от три континента Театър и танц от три континента

Двете най-големи международни театрални събития в България – "Варненско лято" и платформата "Световен театър в София", представят между 1 и 11 юни селекция от интересни спектакли

19 май 2017, 16818 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Театър" Затваряне
Диктатура на обикновените

Възкресия Вихърова провокира с "Ковачи" на Алек Попов

Още от Капитал
Бъдещето на Google

Alphabet отваря нова страница след напускането на Сергей Брин и Лари Пейдж

Накъде след Венеция

Управляващите, президентът и БСП имат различни идеи за реформата на прокуратурата

Походът на електробусите

През 2020 г. се очаква доставката на близо 300 превозни средства на ток за градския транспорт в големите градове

Дигиталният фронт на търговската война: Шампанско и данъци

Франция е първата, но не единствената държава, която планира данък върху тех компаниите въпреки заплахите на САЩ от ответни мерки

Яра Бубнова: Връзката между изкуството и обществото е скъсана

Директорът на "Национална галерия" за проблемите пред музея и възможните решения

Театър: "За едно явление от електричеството"

"Възраждане" променя камерното си пространство до неузнаваемост за пиесата по Чехов

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10