Диктатура на обикновените
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Диктатура на обикновените

Диктатура на обикновените

Възкресия Вихърова провокира с "Ковачи" на Алек Попов

Гергана Пирозова
7470 прочитания

Може би няма нищо изненадващо в това, че именно режисьорката Възкресия Вихърова поставя най-откровената българска политическа и социална сатира, излизала в последните години – "Ковачи" от Алек Попов на сцената на Университетски театър НБУ. След като беше отблъсната от държавните театри като създаваща едни крайно различни продукти, стряскащи вкуса на най-масовата публика, режисьорката изчезна от театралните афиши по "Раковски" за няколко години. Един от най-радикалните ни режисьори поставя днес политическа сатира, театрален жанр, напълно изчезнал по нашите земи, мимикрирал в буфонади и комедийни шутки.

Не е странно, че след най-популярната съвременна сатира, разобличаваща бита и душевността на българските обитатели на посолства - "Мисия Лондон", авторът Алек Попов пише и пиесата "Ковачи". Пак политическа сатира, в която основни действащи лица този път са германски обикновени граждани на статистически доказания най-щастлив град Оснабрюк и група чуждестранни работници от Балканите, обслужващи трайното щастие на домакините по европейския социален проект "Помощник в брака". В тази пикантна, на ръба на вулгарното история, наречена от своите създатели коментар на ежедневно-битово, медийно и политическо ниво, се поставят под съмнение и критика недокосвани от театъра ни съвременни теми, като мястото ни сред другите в Европа, сблъсъкът на ценности, етикетите, които взаимно си поставят различните нации, напластените стереотипи и най-вече тревожното разколебаване в т.нар. светло европейско бъдеще, където човекът, привидно цивилизовайки се, напуска човешкото. Всичко това би звучало опасно банално, ако не беше изпълнено с цветния език на Алек Попов. От бруталната му откровеност животоспасяващо се нуждае родният театър, както и премерено радикалната режисура на Възкресия Вихърова.

"Ковачи"

се играе на 10 декември от 18.30 ч на сцената на Университетски театър НБУ

Текстът, първоначално създаден като разказ и определен от своя автор като "провокативна история, изследваща трансформациите на сексуалното желание в развитите общества" е включен в американската антология Best European Fiction 2011. Миналата година разказът дебютира като радиопиеса, отново под режисурата на Възкресия Вихърова и най-после намери своето най-добро място – театралната сцена. Спектакълът умножава знаците и възможностите на текста, като го превръща в микс от радиотетър, гротеска, кино и вариете. Всяка най-малка възможност за изпадане в битовото е заглушена с елегантна пародия на експресионистичен театър, миксиран с балкански темперамент, рекламни клишета от 50-те, черно-бяло кино, камери, които следят и преекспонират до огромни размери образите, и заедно с бутафорните костюми и аксесоари ни въвеждат във фантастичната антиутопия, наречена "светлото европейско бъдеще". Всичко това не без помощта на чудесната игра на актьорите Ася Иванова, Антоанета Петрова, Михаил Милчев, Росен Белов и студенти от програма "Театър" на НБУ. 

Във финалните кадри на тази антиутопия член на най-щастливия град Оснабрюк и жертва на светлото бъдеще рисува последна апокалиптична и напълно цивилизовала се картина на бъдещия град Сливен (роден за един от многодетните мургави наети "ковачи на щастие"). Един ден, ако се следва Големия механизъм, Сливен ще израсне от стъкло и стомана, а магистралите ще са опънати като конец, тоалетните ще светят до бяло, а на върха на най-високата сграда ще се върти логото на Европейската централна банка. Всичко това за сметка на обуздания нагон - твърди германският гражданин. А нима това не са етикетите, с които взаимно се замерваме. От едната страна е нашето клише за германеца - сух, нелеп и доведен до пълна импотентност. От другата е тяхното клише за тъмния балкански субект - потен, космат, произвеждащ деца и отдаден на атавизми... Но също така от едната страна стоят гражданите на статистически доказания най-щастлив град Оснабрюк, а от другата – статистически доказаният най-нещастен европейски народ. 

Защо, пита средностатистическата Хайде своя съпруг Долф, сме най-щастливи, като тук лятото е хладно, често вали, нито градът е богат, нито красив, доста е обикновен. Може би точно затова – отговаря Долф, защото е съвсем обикновен. В тази диктатура на обикновените всяка сатира е наложителна, всяко различие – също.

Може би няма нищо изненадващо в това, че именно режисьорката Възкресия Вихърова поставя най-откровената българска политическа и социална сатира, излизала в последните години – "Ковачи" от Алек Попов на сцената на Университетски театър НБУ. След като беше отблъсната от държавните театри като създаваща едни крайно различни продукти, стряскащи вкуса на най-масовата публика, режисьорката изчезна от театралните афиши по "Раковски" за няколко години. Един от най-радикалните ни режисьори поставя днес политическа сатира, театрален жанр, напълно изчезнал по нашите земи, мимикрирал в буфонади и комедийни шутки.

Не е странно, че след най-популярната съвременна сатира, разобличаваща бита и душевността на българските обитатели на посолства - "Мисия Лондон", авторът Алек Попов пише и пиесата "Ковачи". Пак политическа сатира, в която основни действащи лица този път са германски обикновени граждани на статистически доказания най-щастлив град Оснабрюк и група чуждестранни работници от Балканите, обслужващи трайното щастие на домакините по европейския социален проект "Помощник в брака". В тази пикантна, на ръба на вулгарното история, наречена от своите създатели коментар на ежедневно-битово, медийно и политическо ниво, се поставят под съмнение и критика недокосвани от театъра ни съвременни теми, като мястото ни сред другите в Европа, сблъсъкът на ценности, етикетите, които взаимно си поставят различните нации, напластените стереотипи и най-вече тревожното разколебаване в т.нар. светло европейско бъдеще, където човекът, привидно цивилизовайки се, напуска човешкото. Всичко това би звучало опасно банално, ако не беше изпълнено с цветния език на Алек Попов. От бруталната му откровеност животоспасяващо се нуждае родният театър, както и премерено радикалната режисура на Възкресия Вихърова.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK