С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Ревю / Театър

1 14 дек 2012, 14:52, 8936 прочитания

Комедия без грешки

"Декамерон" на Диана Добрева или за златното сечение на добър вкус, лекота и интелигентност

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Рядко можем да се насладим на единно усещане от процес на работа и резултат от представление, както в "Декамерон" от Бокачо на режисьорката Диана Добрева в Театъра на армията. След по-малко от два часа човек остава с впечатлението, че всеки участващ в този спектакъл е захвърлял нерадостните си мисли навън и с цялата наивност и чистосърдечие е започнал най-голямата игра, единствено удаваща се на човека – изкуството да се надсмееш над смъртта. Лекотата, с която някой на някого разказва най-сладките, пикантни, еротични и трагични истории по време на чума, по време на смърт, се удава на малцина.

Често това ренесансово произведение, от което поколения наред са се учили на еротика, е било натоварвано с повече пороци от тези, които притежава, с повече бруталност, сякаш буквално взета от картините на Йеронимус Бош, и най-вече с истинско отвращение към човешките грехове, за чийто извор се считала човешката плът, нещо напълно наопаки от намеренията на самия автор. Написана по време на най-страшната европейска чума, която взима 25 милиона жертви в рамките на няколко години, "Декамерон" е имала за предназначение по думите на своя автор чрез своите 100 новели, разказани за десет дена от десет човека, да е "...в подкрепа и за утеха на всички влюбени..." Този ренесансов шедьовър, обявяван за сатирикон, еротичен наръчник, забраняван до ХХ век от църквата, е имал едно-единствено намерение – да утеши скърбящите. Как? Чрез възхвала на живота и радостта от него. А съзнанието за неспиращия дъх на живота, който се пренася от уста на уста векове наред, има едно-единствено измерение – умението на човека да разкаже, да превърне опита и знанието в разказ.


Това е и в центъра на спектакъла на Диана Добрева, която със спокойствието на премъдра Шехерезада разказва с милосърдие и любов за седем жени и трима мъже, укрили се от ужаса на смъртта. Всеки от тях, за да утеши, също разказва на тези, които също ще разкажат на нас... и така до края на възможния свят. И това най-старо и съвършено като живота изобретение на човека – умението да разказва, Диана Добрева увенчава с лекота на образите и формите, театрализира го със самочувствието на човек, който няма нужда и желание да доказва дали може или не може да прави това.

На сцената като в детски театър или средновековна алегория историята започва с огромните напомнящи гарвани фигури (лекарите по време на Чумата са носели кожени маски с дълъг клюн, в който са слагали ароматни треви, но с тях и бързо били разпознавани като вестители на смъртта), разсичащи с коси пространството и хората под себе си на фона на гръмовната музика на Петя Диманова. Такова е и началото на "Декамерон" – документален разказ за най-големия преживян ужас на човечеството до този момент, в който телата на хиляди умрели и умиращи покривали улиците на Флоренция, както и сцената на театъра, засипана с побелелите, свличащите се в бездната тела. Диана Добрева умее да създава картини, които дълго време остават отпечатък – несъзнаван, като преживян сън.

След този ад, поразен от подивелите слуги на смъртта, размахващи коси, настъпва тишината. Тогава започва и разказът на побегналите и спасили се от нея човеци, укрили се зад барикадите, а ако щете, зад паравана – защото в театъра на Диана Добрева всеки знак по сцената може да бъде и съвсем сериозен, и напълно закачлив - като в детска игра. И ако вие виждате бойни барикади, паравани или куклен театър, други ще твърдят, че това е колизеум, кладенец, легло, монашеска обител и още сто игриви изобретения на театъра. Защото не е ли това най-божественият дар на човека – фантазията?



В този малък спонтанен театър, създаден от група разказвачи, почти като в пантомима или любителски театър (изключително добра хореография на Таня Соколова), възкръсват познатите истории за уж глухонемия, но потентен градинар, назначен в женски манастир, за влюбения глупак и хитрата му съпруга, която укривала любовника си в бъчва, за монаха, който жално се молел Богу за утеха и му се паднала девица, която, видите ли, вярвала, че Дяволът може да бъде победен само в нейния Пъкъл, за палавия странстващ монах, който знаел точно как да превърне в кобилка жената на домакина, безсилен да спре т.нар. чудо, даже една от историите се повтаря изпята фалцетно от Нети (Антоанета Добрева) и а-ха човек да реши, че се прекалява, но оперетката бива прекъсната от другите разказвачи като досадна.

В тези превесели, набъбнали от живот истории, в които се преплитат фарса, гротеската, театърът на сенките (без хитроумие, създаден чрез големите бели платна/паравани по сцената, точно както се е подхождало и в Ренесанса) става ясно колко рядко на българска сцена има такова благоприятно златно сечение на добър вкус, лекота и интелигентност в съчетание с комедия.

Апотеозът на живота, такъв какъвто е, е финалната кратка история (някога наричана фаблио) - трагичната новела, в която влюбеното момиче (дебют на Радина Кърджилова) открива трупа на любимия, убит от братята й. Не понесла раздялата, тя избира смъртта – красив финал на илюзията, бързо прекъснат от новия разказ. Финални секунди, в които сцената потъва в мрак, обхваната от шепота на хиляди разказвачи, за които историята започва отначало.

Следващото представление на "Декамерон" в театър "Българска армия" е на 28 декември от 19 ч.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Игри на изневяра Игри на изневяра

"Алонсо" се играе в театър "София" на 8 и 23 ноември

3 ное 2017, 11626 прочитания

Театър и танц от три континента Театър и танц от три континента

Двете най-големи международни театрални събития в България – "Варненско лято" и платформата "Световен театър в София", представят между 1 и 11 юни селекция от интересни спектакли

19 май 2017, 16806 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Театър" Затваряне
Бойте се, деца

Кустурица, Елиас Канети, Жокера и харманлийски диалект в Дикенсовата песен на "Сфумато" за най-онеправданите в обществото – изоставените деца

Още от Капитал
Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

Язовир "Черна дупка"

Пресъхването на язовир "Студена" заплаши Перник с пълно безводие до края на годината и разкри огромните пропуски при управлението на водите в България

Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

Доставянето на чиста енергия е по-лесно от съхранението й

Намаляването на емисиите зависи от узряването на технологиите за съхранение на енергия

Камион желание

Отново за мобилните кухни, уличната храна и къде да я опитаме този месец

Кино: "Болка и слава"

Алмодовар вълнуващо за спектакъла на живота и корените на творчеството

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10