Отдавна е ясно – режисьорът Теди Москов създаде такъв собствен театрален стил, че вече няма значение дали поставя "Ричард III" или "Спящата красавица", нещо балканско или собствен мармаладов микс от текстове. Всички те блестят с отразената светлина на своя автор Теди Москов, доказал, че всичко е възможно да бъде центрофугирано и изстискано от собствено съдържание в пералнята на въображението му. Но след 20 години центрофугиране в едни и същи каламбури, скечове и пяна от остарели вицове прането започна да придобива един и същи бозав цвят като след многобройна употреба.
Какво може да накара един творец да повтаря едни и същи ходове повече от 20 години, като знаем, че всяко занимание с изкуство идва да превъзмогне и приведе в обществено приемлива форма нашите страхове и мисли? Какъв е този негов натрапчив сън или кошмар, който 20 години превръща всичко в марката "типично за Теди" – нещо като стил, нещо като стигма?
Някога Теди Москов създаде своята "Улица" и като древногръцки титан беше погълнат от своите деца "Комиците" и "Пълна лудница". Някога Теди Москов превърна театралния си стил в модна линия, пожелана и фалшифицирана от десетки арт мошеници, превръщащи изкуството в конфекция. А и нали натрапчиво ни повтарят, че всичко е в името на публиката и затова по неин калъп трябвало да се крои.
А калъпът на Теди се оказа най-универсален – хем за обикновените, хем за взискателните, хем за наивните, пък и за нихилистите, за добрите, но и за циниците, за образованите, но и за нечленоразделните (нали е почти анимационен, няма нужда от субтитри). Даже сам нарече последната си модна колекция "Ричард III" – спектакъл-комикс, т.е продукт с много картинки, малко текст, екшън с наситени цветове и най-вече предназначен за деца. Разбира се, това е маркетингов трик, защото не е много оригинално да се шегуваш, че нещо на голямата сцена в Народния театър по трагедия на Шекспир е за деца. А всъщност може и да не е оригиналничене, а изпадане от реалността. Защото явно се забравя, че при ползването на един и същи калъп, за да създадеш поредната пародия, пропускаш, че тя има три основни закона – да е неочаквано остроумна, т.е. асоциативните връзки да са бързи и неползвани досега, да е парадоксална – т.е. да съпоставя привидни несъвместимости, и също така да е кратка – нещо като добрия виц. Но най-вече пародията има за цел да е едновременно смешна и критична.
"Центрофугата" от асоциативни изненади, най-щедрият трик на "калъпа Теди Москов", бе превзета от клишетата на собствените му имитатори, превръщайки се в копие на собственото си копие. Манифактурата е провалена.
Защо пародията "Ричард III" не е смешна, не е остроумна, не е неочаквана, не е кратка и не е критична, при все че уж основната тема на спектакъла е влечението към властта, което било присъщо на урода и злодея? Защото, най-простичко казано, асоциативните връзки, които трябва да са парадоксални и да ни очароват с остроумието си, са съвсем банални, до болка ползвани, до втръсване еднакви. Защото е ужасно клиширано злодеят да е клоун и това да предизвиква смях (Стивън Кинг отдавна измисли съвършеното клоунско зло в "То"), също така злодеят да се играе от комик (Георги Мамалев, който пълноценно се увлича в кратките скечове, но в "дълбокомислените" монолози пропада до неудобство) или пък политическите опоненти, както е по Шекспирова пиеса, да са облечени в хокейни екипи, защото тук трябва да ни изникне "неочакваната" асоциация – политиката е груба като спорта и между стиковете може да се търкалят и нечии глави. Банално е да пародираш кървава трагедия, като караш злодеи да порят бебета и да мажат кръв върху филии – това и в анимационните филми вече е забранено като демодирано злодейство. Изобщо инфантилната визия напълно е превзела "центрофугата" на Теди Москов.
На сцената пълзят дунапренени плужеци, порят се парцалени бебета, режат и кълцат картонени мечове, огромни рисувани картини декори се тътрят по сцената, озверели кралици кърмят деца уроди от огромни гърди, клетви се леят, цветисто обогатени от фолклора на футболните агитки, метежници с партизански такета плахо превземат властта, сляпа Темида (Параскева Джукелова) танцува сиртаки с наемни убийци, кралица Маргарита (Жорета Николова) проклина урода злодей Ричард с рок изпълнение на акустична китара. И защото непременно трябва, както е в запазената марка "типично за Теди", горницата да се разменя с долницата, цялата анимационна суматоха на сцената е примесена с балкански ритми, нали трябва да го приплъзнем към нашата актуалност. Как? С кючеци, маанета и сиртакита. Да, ама това е само на някои реалността, която ежедневно ни се натрапва като "наша" от онези същите, за които по-горе си говорихме - фалшификаторите, арт мошениците, хипнотизиращи ни с конфекции и изместена реалност.
Защо "Ричард III" на Теди Москов не е смешен? Защото очевидно въображението му, "центрофугата" от асоциативни изненади, която ужким беше най-щедрият трик на "калъпа Теди Москов", бе превзета от клишетата на собствените му имитатори, превръщайки се в копие на собственото си копие. Манифактурата е провалена. Колекцията "Ричард III" е демодирана и зле скроена като произведена в китайски цех, навяваща тъга и неудобство от липсата на реалност, от липсата на достоверни мерки, от куртоазна псевдокритичност, насочена единствено към неясното някога и някого, а ужким за диктатори ставало дума.
Защо деветдесетарските театрални кумири се превърнаха в статукво, в което тяхната реалност става все по-чужда, все по-тяхна, все по-отдалечена? Изобщо е уморително да се смееш 20 години на един и същи виц, а какво ли му е на автора на този виц...
Отдавна е ясно – режисьорът Теди Москов създаде такъв собствен театрален стил, че вече няма значение дали поставя "Ричард III" или "Спящата красавица", нещо балканско или собствен мармаладов микс от текстове. Всички те блестят с отразената светлина на своя автор Теди Москов, доказал, че всичко е възможно да бъде центрофугирано и изстискано от собствено съдържание в пералнята на въображението му. Но след 20 години центрофугиране в едни и същи каламбури, скечове и пяна от остарели вицове прането започна да придобива един и същи бозав цвят като след многобройна употреба.
19 коментара
Възхищавам се на тази авторка, това е първото което искам да споделя. Отдавна не ми е интересен Теди, а още по-рано престана да ми бъде смешен (театърът му, иначе в интервютата си е завидно интересен и оригинален)...
" калъпът на Теди се оказа най-универсален – хем за обикновените, хем за взискателните, хем за наивните, пък и за нихилистите, за добрите, но и за циниците, за образованите, но и за нечленоразделните"
Не знам в коя точно категория спадам или може би в никоя, защото точно тази универсалност ме уморява още на 10-та минута от представленията му. Нещо повече - често съм омерзен и обиден от тях, и най-вече защото цялата уж еклектика, а всъщност монотонно надвикване и праисторически театрални хватки неизменно се представят от критиката като някакъв връх в изкуството. И в този смисъл искам да поздравя авторката на материала за смелостта да го поднесе точно такъв, какъвто е!...
Кой каза чалга?
Хайде поредният помпозен текст, в който културтрегерка/интелектуа
Митев, след като толкова често се разочарован,чак и омерзен от творбите на Теди Москов, защо продължавате да ходи на неговите пиеси?
До коментар [#3] от "zonker3m":
А защо омерзеният от "чалгата" г-н Москов си позволява да говори за нея крайно, неаналитично и откровено нетолерантно, мигар някой го задължава да я слуша? Вашата логика "който не харесва - да не гледа и да мълчи" просто не сработва. Когато едно явление се приема за общественозначимо, а авторите му - за нормотворци, формални или неформални, всеки има право да го коментира, било то критично, неутрално или одобрително.
И какво сега ,това поръчкова рецензия ли е или какво ? Колко Ви платиха?
Ако има новина режисьорът "Теди Москов за пръв път от 20г. имаше свободни места в залата " и не можа да си продаде билетите ...тогава бълвайте змии и гущери през вашите устенца !
До коментар [#4] от "Югозомби":
Защото билет за театър върви между 10 и 20 лева и е доброволно решение. Да плащаш за нещо, което не ти доставя удоволствие, даже напротив, при това всеки път (ако съдим по думите на Митев) си е чист мазохизъм.
И не мисля, че Теди Москов коментира чалгата като музика, а по-скоро като светоглед. Има разлика.
До коментар [#6] от "zonker3m":
Там е проблемът, че и коментарите на Москов за "чалгата" като светоглед нямат много общо със сериозността. И отново, за общественозначимите явления може да разсъждава всеки, от своята си гледна точка.
Всеки си има мнение, а авторката на статията има шанса да и го публикуват.Нека не си мисли, че тя е мерило за качество.
заради нецензурните изрази, само линка:
http://milenafuchedjieva.blogspot.com/2013/03/blog
До коментар [#9] от "mallory_knox":
мухахахха, кой е написал тази простотия бе :)
Толкова е детинско мисленето, че човек може да си помисли, че някакво хлапе се е упражнявало, но пък няма дечурлига с чак толкова мръсен език... Очевидно авторът е застаряващ недорасляк, но няма какво да го жалим - от устата му бълват екскрементите, забъркани в центрофугата на черепната му кухина!