С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Ревю / Театър

25 окт 2013, 14:09, 5298 прочитания

Реплика от площада

Има ли място за български политически театър - размисли след два спектакъла на Георг Жено и театър "Реплика"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

В човешки ръст

Спектакълът "Мир вам" на студиото за документален театър Vox Populi

27 май 2016

Игра с публиката

Софийски театрален сезон 2014 - 2015

5 сеп 2014

Упойка, ужас или споделяне

За три опита в българската съвременна драматургия, които искат чрез упойка, ужас или споделяне да приближат българския зрител до себе си

21 мар 2014


Докато светът около нас все повече е доминиран от политическото, преди повече от година, сякаш предвкусващи тези събития, в българския театрален ефир се създаде цяло ново театрално движение. Обединени около документалния и политическия театър, режисьорът Георг Жено и Театър "Реплика", с няколко съвместни проекти с театъра на Неда Соколовска Vox Populi, си поставиха задача чрез средствата на театъра да влияят върху болезнени за обществото социални проблеми. Поне такива са амбициите. Как се постига това? Чрез поставянето на горещи теми и ползването на автентични интервюта, реални събития, хора, места и с предизвикване на дебати чрез театъра.

"Днес, когато не може да се вярва на средствата за масова информация, когато тяхната независимост е под съмнение, за театъра се отваря една специална ниша, възниква една специална задача: да се даде чрез езика на театъра право на глас на онези хора, които никой не иска да чуе." - пише в манифеста на Театър "Реплика", създаден от актьори между 25 и 30 години, (Ованес Торосян, Ивайло Драгиев, Благой Бойчев, Милко Йовчев, Боряна Пенева, Милена Ерменкова, Ирина Андреева и продуцентът Стефан Алексиев). Младите описват ситуацията, в която живеят, като взривоопасна, близка до анархията, виждат в политическия и документален театър начин да да покажат реалните си проблеми и тези на обществото.

Реплика от площада


Идва ли ред и у нас независимият театър да излезе от "гетото на изкуството" и да се обърне към живота "тук и сега", както иска режисьорът Георг Жено? Има ли място за политически театър у нас? Изобщо това театър ли е – ще попитат мнозина, за които представите за театрално се свеждат до ярки декори, приятна музика и присъствие на известни актьори. Има ли хора, които искат да бъдат притеснявани от сцената с теми, за които предпочитаме да се мълчи? Разбира се, световната практика познава този тип театър още от Голямата депресия през 30-те, когато се поставя началото на т.нар. living theatre, агитпропа,  днес развил се до репортажен и "вербатим" театър. От друга страна, този театър готов ли е да бъде напълно откровен и доколко това би било театър, а не политическа акция и пропаганда? Дали театърът може да замести моралните дефицити в журналистиката?

Това са въпросите, които ще си зададете след спектаклите на Георг Жено и Театър "Реплика" в Червената къща – "Заполярная правда" от Юрий Клавдиев и "Двама нещастни румънци, които говорят полски" на Дорота Масловска. Любопитно е, че авторите на пиесите започват кариерите си именно като журналисти. "Вярвам в социалния театър", казва Георг Жено – "Театърът, който дава гласност на хора, които иначе не могат да бъдат чути". "Раните трябва да се показват, за да се лекуват – твърди режисьорът – "А ако мълчим за това, то тежестта от мълчанието става още по-тягостна." Георг Жено, роден в Хамбург (1976), завършва режисура в Москва при Марк Захаров и идва у нас с вече оформена естетическа платформа, наследена от участието му в един от най-нашумелите независими театри в Русия – "Театър.doc" (откъдето започва театралната кариера и на Иван Вирипаев с "Кислород" през 2002 г.). Бумът стартира преди десет години, когато се създават редица независими от държавата театри, обединени под името "нова драма" (поради ползването на нова руска драматургия, често определяна като "шокираща", близка до неонатурализма и сродна с британската нова вълна in-your-face). Темите са крайни – убийства, изнасилвания, затворници, миньори, проститутки – изобщо на вниманието на руския независим театър е всичко, което до този момент е било пригладено и заглушено от репертоарния театър.

Жено твърди, че е повлиян от театъра на германския режисьор Франк Касторф, на когото е бил асистент. През 2007 създава в Москва единствения театър, носещ името на художник – скандалният от 60-те години Йозеф Бойс, чийто идеи за "социална скулптура" и радикална ерозия на границите на изкуството влияят директно върху концепцията за театър на Георг Жено. С множество номинации "Златна маска" и награди в областта на експерименталния театър, Георг Жено е обявен (2011) от The Moscow Times за "човек на годината" в руския театър, а според списъка на "петте герои на бъдещето" на списание "Афиш" в следващите десет години ще е един от петимата най-важни режисьори на съвременността.



Още през 2006 г. Георг Жено поставя "Заполярная правда" в Москва, която пренася и у нас. Базирана изцяло на интервюта с ХИВ-заразени жители на Норилск – втория по големина град, разположен отвъд Полярния кръг, където всеки 7 от 10 момичета и момчета са носители на болестта. Действието се развива в изоставена къща, където се приютяват няколко болни, изхвърлени от обществото. Един от тях стига до заключението, че тази болест е подарък от Бог, за да променят живота си и да го изживеят в остатъка си пълноценно. Всички участващи персонажи в пиесата са действителни лица, личните им истории са реални.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Игри на изневяра Игри на изневяра

"Алонсо" се играе в театър "София" на 8 и 23 ноември

3 ное 2017, 8466 прочитания

Театър и танц от три континента Театър и танц от три континента

Двете най-големи международни театрални събития в България – "Варненско лято" и платформата "Световен театър в София", представят между 1 и 11 юни селекция от интересни спектакли

19 май 2017, 10580 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Театър" Затваряне
"Комиците" срещу "трагиците"

Зад завесата на новия театрален сезон

Най-голямото притеснение пред Facebook: тийнейджърите

Интернет гигантът вече не е предпочитаната социална мрежа сред младежите

Въведение в софийското улично изкуство

По следите на "артисти, райтъри и вандали"

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Арт пространство: място 167

Едно от най-новите пространства за изкуство в София се помещава в къща, построена от неизвестен архитект през 1897 г.

С бъклица и плам

Българските традиции са основно вдъхновение за лондонската марка Chopova Lowena

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 28

Капитал

Брой 28 // 14.07.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: ГЕРБ амнистира приватизатори начело с Домусчиев, ЕК глоби Google с рекордните 4.3 млрд. евро

Емисия

DAILY @7PM // 18.07.2018 Прочетете