Комедия от пешки

"Всичко ни е наред" в Народния театър, постановка Десислава Шпатова, може да се чете и като сатира-кошмар на нашето време

* Дорота Масловска, р. 1983 г., Полша – за първия си роман "Полско-руската война под бяло-червеното знаме" (2002) получава най-престижната полска награда за литература. Написан на уличен жаргон той има небивал успех. През 2005-та излиза романът "Кралският паун" в стил рап-поема, който също става бестселър и взима наградата NIKE Literary Award. В 2006-та е публикувана първата й пиеса "Двама нещастни румънци, които говорят на полски" – поставена е миналата година и у нас в Червената къща от режисьора Георг Жено. През 2008-ма излиза пиесата "Всичко ни е наред". Последният й роман е за две лесбийки – "Скъпа, убих нашите котки"

Актуалната пиеса на Дорота Масловска е от 2008 г., авторката* е обявена за новия полски литературен гений, спечелила е няколко престижни награди още на 21 години. Драматургичният текст се поставя за първи път у нас от Десислава Шпатова на камерна сцена – място, отредено за театралните бижута на националния ни театър. Там нито сцената е грамадна, за да има нужда да се примамват тълпи, нито е ъндърграунд, където една ожулена стена и прожектор минават за експеримент. Този полски, много пресен постсоциалистически текст за разпада на илюзиите в бившия източен блок, за медийните клишета, за натрапената външна свръхреалност, за узурпирания от мизерията панелен свят и най-вече за изгубената идентичност си е съвсем на мястото – в епицентъра на българския театър, едновременно конюнктурен, но и подходящ за премерени провокации.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    mitev avatar :-|
    Митев
    • - 2
    • + 5

    Замислих се върху въпроса защо България продължава да не ражда своята съвременна пиеса. Всъщност и съвременен филм май не се сещам да има - Острови, Кози, Джапанки, кое ли не.... и всички задължително препращат към миналото, отгоре на това бездарно, плахо и дори неосведомено..

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал