Упойка, ужас или споделяне

За три опита в българската съвременна драматургия, които искат чрез упойка, ужас или споделяне да приближат българския зрител до себе си

Съвременната българска драматургия е в подем. Такъв извод можем да си направим от непрекъснатото роене на конкурси за нови пиеси и лавинообразното увеличаване на новите заглавия по театрите. Само на софийските сцени се играят над 40 български пиеси, написани през последните няколко години. А преди време поставените нови заглавия се ограничаваха до 7–8 за цяла България за една година. Днес можем да се похвалим с рекордните 25 нови български пиеси, написани и поставени през 2013. В тази бройка не влизат опитите на експерименталния театър, където границата между текст, сценарий, импровизация и танц е тънка.

Но колкото повече текстове за театър се раждат, толкова по-ясно става, че българската съвременна драматургия все още не умее да създаде този свой текст, който да е актуален, верен, умен и достатъчно талантлив да говори на повече от една ограничена група хора. Защото и малкото текстове, които можем да откроим през последните години, имат едно общо заболяване – не желаят да се харесват на голяма общност от хора, не искат да конструират свят, в който да се огледа множеството, а предпочитат да се херметизират и да се целят към избрана от тях предполагаема елитна публика. Тук не коментираме опитите на булевардния театър, в който се съчетават естрадни скечове, телевизионни шутове и представа за комично, застинала във времето на Бранислав Нушич. Човек би предположил, че комерсиалният български театър ползва машина на времето и вечно ни завръща пак и пак при Ст. Л. Костов.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


3 коментара
  • 1
    bramasole avatar :-|
    bramasole


    "Старостта е състояние на духа."

    Любовта към театъра - също. :)

  • 2
    sto67nes avatar :-|
    sto67nes

    До коментар [#1] от "Марина":

    Ама млад дух в старо тяло нещо не върви...........:-)

  • 3
    clutch avatar :-?
    clutch

    Хайде да си го кажем направо: В български театър/ а и в другите ни изкуства/ липсата на критичност създава стерилна обстановка.
    Взаимннозависимите театрали, цялата гилдия, толкова внимават да не се обидят един друг, толкова се хвалят взаимно, че просто се губи чувството им за мярка. А болшинството от зрителите посещават театрални постановки предимно заради това, колко е известен актьорския състав и колко добре е минал ПР-а на постановката.
    Липсват умни, интелигентни и начетени критици, които да бъдат коректор на режисьорско-драматургичните .... напъни.
    Постоянното "лайкване" скопява, пичовете започват да си вярват, че са наистина велики, а тези, които не ги харесват са глупаци, некадърници и простаци. Само дето често се оказва, че "нехаресващите" са видели и прочели в пъти повече от тях.
    И безумието, наречено НАТФИЗ, с неговия ежегоден прием на тълпи полуграмотни селски самодейци с възможности само за ваканционни аниматори на дебелшки стари бюргери...Поточното бълване на дресирани маймунки от там води до тези резултати. Или по-скоро липсата на такива.
    Повечето български пиеси ми напомнят на онази сцена от Том Сойер-с провеждането на годишния училищен изпит и "възвишените, бурни чувства на трагизъм и несподелена любов" описвани в есетата на 10 годишните момиченца :)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал