С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Ревю / Театър

2 29 авг 2014, 15:07, 12588 прочитания

Бизнес-вомън

Явор Гърдев рискува с "Жана", булеварден текст на 27-годишна руска авторка

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Новият театрален сезон започва с премиера на режисьора Явор Гърдев на камерната сцена на Народния театър още на 11, 12, 13 септември. След класическия текст на Шекспир "Хамлет" този път режисьорът предлага съвсем нов и непознат за нашата сцена руски текст. "Жана" е пиеса, създадена в последните няколко години от вече добилата популярност авторка Ярослава Пулинович (за пръв път неин текст беше поставен на българска сцена тази година - "Мечтата на Наташа", реж. Ованес Торосян, заедно с театър "Реплика").

Инфографика

Ярослава Пулинович е написала вече 20 пиеси. Родена е в Омск в семейството на журналисти. Живее в Екатеринбург. © http://yaroslavapulino.ucoz.ru/

Увеличаване


Родена в Омск, едва на 27 години, ученичка на Николай Коляда, тя вече е горд автор на над 20 пиеси – всички те известни с достъпните си, съвременни сюжети, в които актуалните типажи от градския живот разгръщат своите поучителни истории. Поставяна в над 40 руски театъра и множество чужди сцени, Пулинович е от онова поколение "нови" руски драматурзи, които се радват на почти фантастична метаморфоза – от стеснителна провинциална девойка до драматург с международна кариера. Изобщо тази приказна реализация някак широко се разпространи между т.нар нови драматурзи в Русия.

Общото между повечето такива млади автори е желанието им да ни разкажат за заобикалящата ги/ни среда по един достъпен, но и пикантен начин. Как? Като използват уличен език, сюжети, близки до мелодрамата, но оцветени от все още нестандартни за руските театри персонажи – аутсайдери, наркомани, проститутки и прочие колорити. Често в тези "нови" текстове присъства една неизбежна характеристика, която се представя като критично коментираща света около нас – изобилие на сцени с разврат, вулгарност и подобни примамващи атрибути.


Нали, ако представяш света като грозен и отчайващ, в никакъв случай не можеш да бъдеш припознат като булеварден, дребнобуржоазен автор, а тутакси ти се приписва един ореол на творец, който не се страхува да покаже истината. Всичко това би било прекрасно, ако не беше толкова изтъркан похват в изкуството през последните сто години. Каква удобна формула – хем истината и критичността ни се представят за възможни, хем авторите са доволни поради почти фантастичния си успех и реализация. Нещо като Уелбековото описание на Деймиън Хърст – "художник бунтар, макар и богат."

И така, "Жана" е разказ за 50-годишна жена, бизнес-вомън (така е на руски, по пиеса), която живее в къща с три стаи на първия етаж и пет на горния, с картини в тон със завесите, а хладилникът й е пълен с всичко (така е по ремарка). Тя обича да слуша Алла Пугачова, има млад любовник, той пък я напуска заради бременна 19-годишна приятелка, но след пет многозначителни сцени, в които Жанна е представена като студена, хищна богаташка, която се отдава на разгул и се развлича с момчета на повикване, младият й бивш любовник идва с молба при нея – да му помогне финансово, защото приятелката му ражда, а той даже за такси няма пари.

След известни колебания, а и нали вече е преживяла доза катарзис в предходна сцена, където ругае баща си на гроба му (там се разбира, че той я е изоставил, защото е алкохолик, докато майка й е била болна от рак – ето ти и причини в детството, точно като при Зола и средностатистическия фройдизъм, за нездравото й поведение), съответно тя приема да помогне. Следва чудо, обрат или пък развръзка, както искате го наричайте. Злодейката богаташка, която не обича да ходи дори на театър (тук минусите в нейната характеристика просто драматично натежават), взима бебето на ръце, защото родилката е с висока температура, и изведнъж напълно се променя.



Приема всички в богатския си дом и така завършва тази многозначителна драма в 35 страници. Има ли поука? Има – така пише и в руската преса, в която инфантилните коментари към пиесата сякаш добавят доразсипващи щрихи към този сюжет – "парите не са всичко в този живот", "богатите също плачат", "любовта ще спаси света" и прочие поучения. Какво ли би си помислил човек, ако прочете и някои от следните заглавия в руската преса: "Тя не е като всички лели", "Жена, вземи се в ръце..." Трагедията на една бизнес лейди", "Женска воля" и прочие остроумия. Критиците с повече търговски нюх предлагат тази пиеса да се развие като сериал, защото Жанна приемала всички на финала в дома си, но пък можело да си присвои детето им – ето го сюжета за още един малък разказ.

Разбира се, не се опитвам просто иронично да преразказвам пиесата, защото всеки текст съдържа и собствената си пародия, както и възможност за многобройни прочити, в зависимост от подбудите на читателя-автор. В този булеварден, в традициите на "добре написаната пиеса" текст, притежаващ дълбочината на "сапунка", режисьорът Явор Гърдев вероятно е открил нещо оригинално, ценно. А и като се има предвид звездния актьорски състав в спектакъла, предполагам ще сме свидетели на едно от доказаните умения на режисьора – среден по качество текст изневиделица да засияе с нова, по-вълнуваща светлина изпод ръцете му. А и знаем, че Явор Гърдев е режисьор, който притежава онова умение да се отстранява иронично и критично от всеки текст. Особено мнителен е към мелодрамата и сантименталността, белези, характерни за кича, който най-добре вирее в сапунката.

Всъщност желанието за нови текстове е естествено, особено за режисьор от ранга на Явор Гърдев. Липсата на подходящи български текстове, които чрез съвременни драматургични средства да описват актуалността, водят до издирването на чуждестранни такива. В повечето случаи се попада на средни по качество пиеси, в които сякаш се открива някакво световно театрално заболяване - експериментите в сценичните форми изпревариха твърде много театралното слово, което като с патерица се опитва да догони настоящето.

И въпреки желанието ми да вярвам, че режисьорът е намерил някакви възможни дълбочини, ирония даже към самия текст, откривам, че звездният кастинг е съвсем буквален, разпределен без много въображение. Жана, 50-годишната добре изглеждаща "бизнес-кучка", се играе от Светлана Янчева – актриса, която съм сигурна, че ще придаде и други възможни прочити на този иначе съвсем шаблонен персонаж. Владо Пенев е 55-годишен приятел на Жанна, също така богат, но вместо да ухажва вече разочарованата от живота Жанна, непрекъснато й навира истории за децата си. А Жанна е бездетна, нали е завършен злодей. В сцените на разгул нахлуват 38-годишна кариеристка, служителка на Жана – пияна и готова на всичко в името на кариерата – Биляна Петринска, и 27-годишната й колежка, която също присъства на купона с момчета на повикване, но все пак има колебания, защото е омъжена - София Бобчева –  също се напива, танцува по бельо и прочие пикантности. Бременната девойка е Елена Телбис, която по природа има невинно, детско излъчване. Самата Гергана Кофраджиева ще е онази странна старица, която ще разговаря с Жанна на гроба на баща й – нали и в приказките задължително има един мъдрец да ни ориентира кое е добро и зло.

Зная, че не е хубаво да се издава сюжет, който ще е чисто нов за местната публика. Но не спирам да се чудя защо му е на Явор Гърдев да поставя булевардна пиеса, с досаден език, лишен от каквото и да било литературно богатство. Изобщо не коментирам дълбочината на персонажите, сякаш взети от комикс за пораснали деца.

По всяка вероятност обаче на сцената ще е забавно. Веднага си представям хленчещия персонаж на Владо Пенев, властната Светлана Янчева, мухльото Мартин Димитров, развратната Биляна Петринска, вечно въвлечената в гадости София Бобчева – все типажи от градския живот, но толкова познати, че изпразнени от театрален сок. 

27-годишната Ярослава Пулинович е родена в Омск в семейството на журналисти. Живее в Екатеринбург.
http://yaroslavapulino.ucoz.ru/
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Игри на изневяра Игри на изневяра

"Алонсо" се играе в театър "София" на 8 и 23 ноември

3 ное 2017, 11630 прочитания

Театър и танц от три континента Театър и танц от три континента

Двете най-големи международни театрални събития в България – "Варненско лято" и платформата "Световен театър в София", представят между 1 и 11 юни селекция от интересни спектакли

19 май 2017, 16818 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Театър" Затваряне
Игра с публиката

Софийски театрален сезон 2014 - 2015

Още от Капитал
Инвестбанк планира да излезе на борсата

Банката смята да покрие недостига след проверката на ЕЦБ със свеж капитал и конвертиране на дълг в акции

Любимата пица на София

Успехът на малката пицария Franco’s в центъра на града се крие в качествените продукти, добрата цена и бързото обслужване

Песимизъм печели, оптимизъм - губи

Създаването на къс ETF фонд върху SOFIX отваря възможност за печалби при падащ пазар

Походът на електробусите

През 2020 г. се очаква доставката на близо 300 превозни средства на ток за градския транспорт в големите градове

Кино: "Славни времена"

Романс по френски с пътуване в човешкото време

20 въпроса: Даниел Ненчев

Телевизионният водещ издаде "Идеи без граници", първата си книга

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10