Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Няма напрежение около тазгодишните номинации за "Икар". Даже отсъствието на какъвто и да било дебат около тях е показателно - театралните награди у нас вече интересуват предимно театралите. Все по-капсулиран и извън реалността е българският театър. Липсата на фаворити и поне едно театрално събитие, което да предизвика обществен резонанс извън театралните коридори, са само резултат от дългогодишната изолация на българския театър и изпадането му извън времето. Всъщност жертва на тази политика е именно публиката, която има все по-малко достъп до чужд театрален опит. И какво излиза! Българският театър се съпоставя с българския театър – една обречена ситуация, която, ако беше в пиеса, бихме я определила като водеща до психично отклонение.
Но ние тук за българските театрални награди "Икар" си говорим, организирани от Съюза на артистите, които традиционно на 27-и март, международния ден на театъра, награждават отличилите се с постижения театрални продукти. За да добием представа кой как избира, трябва да се отбележи, че четиричленна комисия селектира номинациите и различна от тях комисия, която до последно се пази в тайна, гласува наградите. Защо се пазят в тайна имената на втората комисия, ще попитате. За да нямало натиск върху техния избор. Но предвид слабия интерес и липсата на какъвто и да било спор около номинациите този акт изглежда напълно безсмислен.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Вече съм абонат Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
4 коментара
Госпожа Пирозова, като е театрален критик с топки да кометира в такава пространна статия номинациите за награди "Икар", да вземе да научи какво представлява понятието "Театрална инсталация", за да няма излагация. Разбирам, че се е повела по Маргарита Младенова, която сама си плеска такъв етикет за "Самолетът закъснява". Но артистът не е длъжен да може сам да се категоризира, затова има теоретици и критици. Отделно смятам, че и с по-малко думи може да се каже също толкова нищо, колкото и тази дълга статия се опитва да каже (или да премълчи) Още по-накратко: каквато ни е държавата такъв ни е и театъра, такива са и театралните ни награди. Хубавото е, че вече има и театър извън държавата, а надеждата (ни) умира последна.
"Само за миг си представете, че при оскарите номинират един актьор за три филма..."
Всъщност BAFTA имат такова изключение. Например, през 1975-та Джак Никълсън печели наградата за най-добър актьор, като е номиниран за два филма: Chinatown и The Last Detail.
Това, естествено, е маловажно за статията, но пък е факт.
Статията се пръска от скука.
Радвам се, че Веселка Кунчева поставя "Страх" след невероятният "Сизиф".
Надявам се скоро да се научим да разчитаме градивната критика, ще е полезно за всички! интересна гледна точка и съвсем адекватни акценти. Поздравления за материала. Но, както правилно е отбелязъл някой в по-горните коментари, не само "БАФТА", но и "Оскар"-ите имат традиция в номинирането на един и същ актьор за няколко филма, така че това не е нищо ново под слънцето, нито нещо чак пък толкова подозрително или не на място.
http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_actors_nomina
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.
Вход