Новият "Юда" – между ада и рая
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Новият "Юда" – между ада и рая

Новият "Юда" – между ада и рая

Стивън Шарф за ролята си в едноименния спектакъл и за днешния поведенчески модел

5906 прочитания

© Judith Buss


От дискутираните спектакли на тазгодишното издание на "Световен театър" в София стана монологичният "Юда" от Лот Векеманс (по "Евангелието от Юда", или тайният разказ на Откровението) на немския "Мюнхнер Камершпиле" с режисьор Йохан Симонс и главен изпълнител Стивън Шарф.

Дуалистичен текст, който повдига и дуалистични въпроси. Необходимо ли е да си чел, да познаваш Евангелието, за да разбереш смисъла на пиесата? Според теолога това е естествено изискване. Според актьора то никак не е необходимо условие. Не е, защото ракурсът на темите и повдигнатите въпроси от единствения персонаж – Юда, са толкова съпричастни с днешния ни начин на разсъждение и поведенчески модел.

В пиесата устата на Юда съвсем ясно произнася съмненията, които всеки бунтар, особено от днешния век, носи в себе си. Отношенията имат нов, съвсем не религиозен характер: Наричаха го Учител, но такъв ли беше за всички? (Аз не съм го избирал – той ме избра.) Ако можех да върна началото, как (така ли пак) бих постъпил?

И, естествено, недоумява: Ако е заклейменият предател, то не е ли подмазвач този, който уж бидейки избран апостол и любим ученик, след това три пъти се отрича от Учителя си?

И констатацията: Не бях негов приятел, нито той мой. И принудата: Поех вината върху себе си. Добре, ще се извиня.
И триумението: извинение, оправдание или осъдителност? Какъв е героят Юда – бунтар, жертва, предател? Всъщност, висейки на въжената стълба между условното "горе" и "долу", гол в тъмното, той прозира истината за себе си – сам съм!

Част от работните моменти на спектакъла: "Репетициите правехме без прекъсване – цялото представление наведнъж, а не както обикновено се дели сцена по сцена."

Фотограф: Judith Buss

Юда говори с гръб, защото много дълго време е мълчал. Виси между небето и земята и пак се опитва да говори. Режисьорът искаше конкретен герой, обратната фигура на Иисус, който винаги е с лице към нас.

Текстът е написан като шоу. Екипът е принуден да намери подходящия образ и изказ за състоянието, в което се намира актьорът.

Г-н Шарф, какво ви провокира да играете в тази монологична пиеса?

Връзката между образа на Юда с този на настоящия Юда. Историята му е много земна, затова остава в поколенията. Трудно се постига до познание, което не е субективно. Не съм възпитан в религиозен дух, от бившата ГДР съм.

Не е ли странно привличането на нерелигиозен човек, който не носи този вид духовност, за пресъздаването на толкова известен библейски персонаж?

Човек не трябва да е чел Библията, за да играе в тази пиеса, защото тук се разказват събития, които не се споменават пряко в нея. Те са се случили преди или успоредно с официално записаните, документираните в нея събития. Самият Юда, който говори, и той не познава Библията. Говори като човек, който не е чел всичко записано за себе си. Подготвях се, като слушах записи на изпълненията на Глен Гулд, за да използвам интензивността, с която свири. Гледах картини на Гоя. Те ми помогнаха да се превъплътя като настроение. Разбира се, използвах и собственото си въображение.

Не беше ли необходима и някаква теоретична подготовка, за да се подплатите с повече знания?

Да, разбира се, ясно ми е, знам за какво говори Юда. Самата известна история ми беше позната и на мен.

Фотограф: Judith Buss

Чисто човешки оправдавате ли поведението на Юда?

Аз нямам собствена присъда. Самата пиеса разказва за неустановеността и за различните гледни точки, от които може да се види образът на Юда. Цялата пиеса представлява кръжене около темата, приближаване и разглеждане от много посоки.

И все пак, гледайки я в по-личен план?

Разбирам и много симпатизирам на образа на Юда, така както е представен. Дори малко го съжалявам. В цялата пиеса-мистерия има тайни, свързани с действието. Но идва момент, в който с ясно изречение Юда казва: "Аз исках да го събудя, да го разтърся." Юда иска да събуди Иисус, което означава, че е имал план. Неизпълнен план. Представял си е неговата роля по съвсем друг начин и е искал да го отклони, като го разтърси. Искал е да го събуди от вглъбяването в неговата вяра, убеждения и в тази мистерия. Юда си е представял Исус по различен начин.

Но в пиесата е и темата за самотата?

Темата "самота" е много важна за тази пиеса. В един от акцентите самотата на прозрението, на познанието е отразена, когато Юда изведнъж започва да вижда в камъка най-различни предмети, вижда ги все повече, вдига очи, оглежда се и около него няма никой. Беше много вълнуващ и разтърсващ момент.

Фотограф: Judith Buss

Къде още сте представяли спектакъла и как е възприеман?

Да, реакцията на публиката е доста положителна в различните държави, в които играхме постановката. Впечатли ме, че в Прага публиката видя хумористичната страна на тази история.

А от контакта с нашата публика какво ще запазите?

Впечатлението ми ли? Трудно мога да обобщя само от едно представление каква е реакцията на публиката, но се впечатлих колко тихо беше в залата. Така че вероятно българските зрители имат по-интелектуален подход към представлението и са се опитали да разсъждават върху него.

Автор: Judith Buss

От дискутираните спектакли на тазгодишното издание на "Световен театър" в София стана монологичният "Юда" от Лот Векеманс (по "Евангелието от Юда", или тайният разказ на Откровението) на немския "Мюнхнер Камершпиле" с режисьор Йохан Симонс и главен изпълнител Стивън Шарф.

Дуалистичен текст, който повдига и дуалистични въпроси. Необходимо ли е да си чел, да познаваш Евангелието, за да разбереш смисъла на пиесата? Според теолога това е естествено изискване. Според актьора то никак не е необходимо условие. Не е, защото ракурсът на темите и повдигнатите въпроси от единствения персонаж – Юда, са толкова съпричастни с днешния ни начин на разсъждение и поведенчески модел.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK