
Раната Югославия
Белградският фестивал БИТЕФ 49 - под знака на политическия театър
Илюстрация |
Инфографика |
Типично за западните Балкани, където театралното изкуство заема важно място в обществото, пресата в Белград реагираше след всеки спектакъл – критично или ласкаво, а дебатите се пренасяха от улицата на сцената и обратно. В рамките на осем дни десет спектакъла от Германия, Франция, Русия и държавите от бившата Югославия се конкурираха за две призови награди. Всъщност опитът да се теоретизира съвременния политически театър се състоя и на проведената дискусия с театрални критици и анализатори от цял свят. Какво ни захранва, за какво жадуваме във времена, когато консуматорския бяс предхожда морала, когато банкерите се превърнаха в пророци, а бунтовниците в обикновена стока, се питат от фестивала.
Но не може да се отрече, че днес, когато политическите събития изцяло са погълнали Европа, фокусът на фестивала не е точно на място и навреме. В четири спектакъла доминираше политическото, като очевидно "раната" бивша Югославия се оказа незараснала.
Премиерният Complex Ristic/Комплексът Ристич е най-бруталният театрален опит, който направи символно натоварен бърз и ироничен преразказ на предисторията и събитията, довели до умирането на Югославия.
Кой е Ристич и защо комплекс? Любиша Ристич е най-спорната театрална фигура на бившата Югославия, създател през 70-те на концепцията за мултинационална югославска културна организация КПГТ (от думите за театър в южнославянските езици – казалище, позорище, гледалище, театър). Преди разпадането на Югославия Ристич е с ореол на авангарден театрален режисьор, но влизането му в политиката през 90-те като председател на Югославската обединена левица изцяло променя отношението към него.
В тази копродукция между Словения, Хърватия и БИТЕФ режисьорът Оливър Фрлич, поставил повече от 70 спектакъла и известен със скандалните театрални прояви, безцеремонно, със средствата на невербалния театър и доминиращата груба натурност, преразказва историята на Югославия на един дъх. Как? Избягвайки безопасното поле на думите, както твърдят в информиращата ни в 30 страници папка към спектакъла, защото думите натрупвали допълнителна измама на значенията, Фрлич опростява сценичните знаци до ясни символи и алегории.
На пода е разпъната картата на Югославия, която буквално бива плюта, опикана, а персонажите – директно пресъздаващи различните федерации, от стоящи заедно на една маса кулминират до вулгарна оргия на финала. Ослепели и обезумели, целите в кръв, преяли с бучки захар, с които е изписано на земята захаросаната за Фрлич идея, че е възможно общо културно пространство като КПГТ, всички те напускат призрачната сцена, където бутафорно остава един бял кон.
Така и никой не даде отговор този кон символ на надеждата ли е, на илюзията за обединеност и помирение ли? Знам обаче, че част от по-възрастното поколение напусна дискусията след спектакъла. Не вярвам, че все още може да се направи ироничен разказ за войните през 90-те, защото той все още не е приключил. Друг важен въпрос е дали този силно натоварен с препратки към локалния контекст спектакъл би бил разбран извън пределите на тяхната територия. Защото се оказа, че чужденците конструирахме един разказ, за съжаление повече тъжен, а касаещите разказа – друг.

Common Ground - "Обща земя", режисьор Яел Ронен (Германия)
Опит за помирение между различните националности от бивша Югославия направи и театралната режисьорка от Израел Яел Ронен със спектакъла Common Ground ("Обща земя") на берлинския театър "Максим Горки". В този мултинационален спектакъл участват актьори от почти всички федерации на Югославия. Документално базиран върху реалните съдби на актьорите от емигрантската вълна и живеещи в Германия по време на 90-те, постановката събира на едно място деца на жертви и екзекутори. Силно емоционално заредено представление, което в първата си част беше доминирано от поп културата от 90-те, като знак за тяхното общо минало, но и както се оказа – режисьорски трик, с който страхуващите се да не бъдат разбрани неправилно актьори да се отпуснат на сцената. Защото независимо от бурните аплодисменти се прокрадна тезата, че някак не е честно избягалите от войната да разказват за нея, макар и да са събирали данни през последната година идвайки в Босна и Сараево.
В този смисъл посланието на спектакъла, че е възможно помирение ми се стори донякъде инфантилен блян. Самата режисьорска от Израел призна, че е невъзможно да направи подобен театрален ход между евреи и палестинци. А на спектакъла му предстои премиера в Сараево и никой не знае каква ще е реакцията там.
"Театърът не отразява действителността, а създава контекст", пише режисьорът Златко Пакович в програмата на спектакъла по Ибсен "Народен враг". Определят театъра на Пакович като "дисекция на неолиберализма", като именно чрез знаковите фигури на политическия театър Ибсен и Брехт, променили фундаментално модерния театър, той пита възможно ли е да съществува гражданско общество днес? Няма нищо случайно, че през последните няколко години европейският театър се обърна именно към Брехт и Ибсен, защото едновременно се нуждаем, твърди Пакович, от Брехтовите средства и от Ибсеновите уроци. Като пиеса-урок и със средствата на документалния театър режисьорът ни превежда през специално избрани сцени от "Народен враг" и "Майка кураж", теоретично въвеждайки ни в големите трансформации в театъра и обществото. Спектакълът завърши с документалния разказ за и от "другите сърби" – изпаднали от обществото, образовани, но вече на улицата, удавени в колапса на постсоциалистическа Сърбия.
И все пак събитието на БИТЕФ беше извън политически ангажирания театър - "Илиада" по Омир на словенския режисьор Йерней Лоренци, който вече два пъти е гостувал на Варненско лято. "Илиада" се превърна във взривяващо публиката емоционално, интелектуално и духовно пътешествие. С какво този базисен за европейската цивилизация текст за първата война, мотивирана от алчност, завист, похот, отмъщения, братоубийствени битки, жестока игра на богове и герои очарова и до днес? Дали именно семето на раздора не е посято още тогава и завинаги, дали това не епопея на обречеността на Европа, обладана от кръв, войни, унижения и омраза. Спектакълът е построен като оратория, стъпваща като в ритуален транс върху ритъма, произведен от потропването върху микрофоните на 12-те актьори – ритъм, който ще увлече всички нас, съвсем умишлено, до състояние на транс.
Увлечени от погребалните балкански песни, акомпанирани с арфа, пиано и гусла, от словенския хекзаметър, нашепван и изкрещяван от микрофоните, от интелектуалните игри с театрални езици, които караха актьорите да са и подражатели на роли, и отстранени разказвачи, от ескалиращата енергия от сцената, която заливаше залата, а тя искаше отново за кой ли хиляден път да узнае защо Ахил избра краткия, но славен живот, защо Зевс е отегчен до смърт от игрите на подчинените му богове и хора, защо гневът на Ахил ще превърне в истински жертвен агнец Хектор (на сцената имаше разфасовано агне), върху когото ще излее мъстта на всички, за да узнаем каква фундаментална лудост е обзело човекът.
БИТЕФ срещна своята публика и с тотално различния от общия тон спектакъла на руския режисьор Кирил Серебреников "Мъртви души", напомнящ ни, че театърът, който обича актьора и за който психологическата игра не е мръсна дума, както и добрият сценичен разказ, разчитащ на ансамбловата игра, в която изпъкват индивидуалности, е още жив, чувствен и необходим театър.
Голямата награда на името на Мира Траянович, избрана от международно жури, получи авторския моноспектакъл "Сбогом" на Джонатан Капдевил(Франция). Чрез популярната музика на 90-те и Мадона Капдевил ни разказва/изпява историята на нерадостното си детство, търсенето на идентичност и объркания живот като травестит в нощен бар. Спектакълът е част от т.нар. фестивална мода на gender-theatre, който тотално банализира този някога драматичен сюжет.
Обаче едно чувство на безпокойствие ме обзе след БИТЕФ – българският театър след 25 години свобода така и не се осмели да стъпи в плаващите и опасни пясъци на политическия театър.
Още по темата
За три опита в българската съвременна драматургия, които искат чрез упойка, ужас или споделяне да приближат българския зрител до себе си
21 мар 2014"Възвишение" на Иван Добчев по романа на Милен Русков в Народния театър
21 фев 2014
Двете най-големи международни театрални събития в България – "Варненско лято" и платформата "Световен театър в София", представят между 1 и 11 юни селекция от интересни спектакли
19 май 2017, 16802 прочитания
6 дек 2019, 4075 прочитания
6 дек 2019, 2913 прочитания
6 дек 2019, 2345 прочитания
6 дек 2019, 2272 прочитания
6 дек 2019, 1916 прочитания