Театър като на кино
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Театър като на кино

@Владимир Михайлов

Театър като на кино

Една от премиерите в Народния театър – "Ничия земя", е театрален вариант на едноименния босненски филм, отличен с "Оскар" за чуждоезичен филм през 2001 г.

5444 прочитания

@Владимир Михайлов


Също както Данис Танович, който е едновременно режисьор и сценарист на филма (отличен и с наградата в Кан за сценарий), Стоян Радев пише сценичната адаптация и я режисира на сцената. Както често става при пренасянето на сюжети от литературата в киното, така и преносът от кино в театър крие своите опасности.

Историята е една и съща, но езикът и изразните средства са други. За щастие в случая с "Ничия земя" се е получил въздействащ спектакъл, който определено е бил улеснен и от факта, че още в сценария на Танович е заложен много стабилен театрален механизъм – класическото изискване за единство на време, място и действие. Всичко се случва в рамките на няколко часа, мястото е "ничията земя" между двете фронтови линии на територията на сръбско-босненския конфликт от 90-те и също както в най-великите драми, които историята на театъра познава, героите са поставени в една поначало неразрешима ситуация.

В случая главните герои са трима – двама босненци (Филип Аврамов и Йосиф Шамли) и един сърбин (Валери Йорданов); врагове, затворени в тесния капан на един окоп. Единият от босненците е ранен, но не може да стане от земята, защото под тялото му има мина; за другите двама изход от окопа също няма – първо, другият босненец не може да изостави другаря си и, второ, двамата неранени трудно биха избягали заедно, защото са "свой" и "чужд" и онова, което би ги посрещнало извън окопа, от "ничията", в "нечията" земя, най-вероятно ще е куршум от "своите" или "чуждите".

Гледалите филма познават драматичното разгръщане на сюжета. Онова, което обаче театралната сцена допринася към историята, е, че засилва още повече клаустрофобичното усещане за обреченост, фокусирайки вниманието изцяло върху взаимоотношенията във взривоопасния триъгълник. Никакви кинематографични пейзажи, масовки, ефекти, монтаж или едри планове, а само една натуралистична барикада (добра работа на сценографа Елица Георгиева), която почти влиза в зрителната зала, плюс интензивно, силно концентрирано актьорско присъствие (не само в трите главни, но и в трите епизодични роли).

"Ничия земя" е изграден върху принципите на психологическия реализъм и на много места прилича наистина на кино, с цялото внимание към детайла и достоверността. И все пак онова, което театралната сцена успява да изтъкне на преден план, е не житейското правдоподобие, което е историческо и конкретно, колкото абсурда, който е всеобхватен и неизбежен.

Самата история на Танович бяга от лесните обобщения и не позволява на зрителя да заема лесно страна или да раздава присъди, като по този начин постига една покъртително силна и реалистична картина за сложността на сръбско-босненския конфликт. Представлението в Народния театър остава вярно на филма, но тъкмо защото сцената не може да побере неговата фотографска истина, то подчертава още по-категорично плашещата в своята универсалност истина в разказваната история – че агресията и насилието са не само част от човешката история, но и от човешката природа.

Също както Данис Танович, който е едновременно режисьор и сценарист на филма (отличен и с наградата в Кан за сценарий), Стоян Радев пише сценичната адаптация и я режисира на сцената. Както често става при пренасянето на сюжети от литературата в киното, така и преносът от кино в театър крие своите опасности.

Историята е една и съща, но езикът и изразните средства са други. За щастие в случая с "Ничия земя" се е получил въздействащ спектакъл, който определено е бил улеснен и от факта, че още в сценария на Танович е заложен много стабилен театрален механизъм – класическото изискване за единство на време, място и действие. Всичко се случва в рамките на няколко часа, мястото е "ничията земя" между двете фронтови линии на територията на сръбско-босненския конфликт от 90-те и също както в най-великите драми, които историята на театъра познава, героите са поставени в една поначало неразрешима ситуация.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK