Гласовете на мълчанието
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Гласовете на мълчанието

Гласовете на мълчанието

"Корабът нощ" по Маргьорит Дюрас е спектакъл за смисъла на споделянето

5846 прочитания

© Явор Веселинов


Без съмнение "Корабът нощ" предизвиква любопитство. За пръв път заедно на сцена са четири от най-забележителните и обичани актриси в българския театър: Цветана Манева, Татяна Лолова, Пламена Гетова и Петя Силянова. Същинската изненада и провокация на спектакъла обаче идва по-късно, когато зрителят постепенно долавя, че този път се случва нещо различно от спектакъл с четири звезди в големи роли, че тук актриси и зрители са сякаш равни, защото им предстои да извървят един и същ път, еднакво сложен и за двете страни.

Маршрутът, който следва "Корабът нощ", са думи, мотиви и истории от няколко текста на изключителната френска писателка Маргьорит Дюрас (позната най-вече с "Хирошима, моя любов" и "Любовникът"), а крайната цел не е превръщането им в спектакъл, а нещо по-просто и в същото време далеч по-трудно – тяхното споделяне. В този контакт няма място за театралничене и играене на роли. Актрисите четат, зрителите слушат.

Фотограф: Явор Веселинов

Поразителното в текстовете на Дюрас е тяхната откровеност, дълбочина и точност. Те са като мисъл, която следва своето естествено разгръщане и не се разсейва от нищо. Дори когато звучат разточително, тежко и бароково, човек остава изумен от прецизността, с която се назовават трудни за назоваване неща. Дюрас, както повечето писатели, обича да разказва истории, но със съзнанието, че те не съдържат всичко и събитията в тях не изчерпват цялата истина.

В двата текста – новелите "Корабът нощ" (1978) и "Болестта на смъртта" (1982), послужили за основа на сценичната версия, написана от драматурга Яна Борисова и режисьора Стилиян Петров – също има истории. В "Корабът нощ" млад мъж и тайнствена жена се влюбват по телефона, без никога да се виждат; връзката им продължава няколко години, а любопитното е, че самата писателка твърди, че сюжетът е вдъхновен от истинска история.

В "Болестта на смъртта" мъж плаща на жена (може би проститутка), за да остане с него в крайморски хотел с налудничавата идея, че чрез нея, поне този път, ще успее да изпита нещо повече от сексуално желание и ще обича.

Фотограф: Явор Веселинов

Дюрас сякаш не иска просто да разкаже тези истории. Разказването може да пропусне важни нюанси, да изравни различните гледни точки, да създаде дистанция, а чрез думите тя търси приближаване, вникване. Има и постоянно преливане – гласовете на героите минават един в друг, разказвачът прелива в героите, действието прелива в размишление – и всичко това не е никак лесно за поставяне на сцена. Интересното обаче е, че самата Дюрас е писала именно с желание думите й да бъдат не само четени, но и чути – самата тя прави театрална и филмова версия от "Корабът нощ". А желанието да създаде среда и ситуация на внимателно и споделено слушане е най-ценното качество на представлението в театър "Азарян" и в голяма част то действително се случва.

Без съмнение "Корабът нощ" предизвиква любопитство. За пръв път заедно на сцена са четири от най-забележителните и обичани актриси в българския театър: Цветана Манева, Татяна Лолова, Пламена Гетова и Петя Силянова. Същинската изненада и провокация на спектакъла обаче идва по-късно, когато зрителят постепенно долавя, че този път се случва нещо различно от спектакъл с четири звезди в големи роли, че тук актриси и зрители са сякаш равни, защото им предстои да извървят един и същ път, еднакво сложен и за двете страни.

Маршрутът, който следва "Корабът нощ", са думи, мотиви и истории от няколко текста на изключителната френска писателка Маргьорит Дюрас (позната най-вече с "Хирошима, моя любов" и "Любовникът"), а крайната цел не е превръщането им в спектакъл, а нещо по-просто и в същото време далеч по-трудно – тяхното споделяне. В този контакт няма място за театралничене и играене на роли. Актрисите четат, зрителите слушат.

Фотограф: Явор Веселинов

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK