Гласовете на мълчанието

Без съмнение "Корабът нощ" предизвиква любопитство. За пръв път заедно на сцена са четири от най-забележителните и обичани актриси в българския театър: Цветана Манева, Татяна Лолова, Пламена Гетова и Петя Силянова. Същинската изненада и провокация на спектакъла обаче идва по-късно, когато зрителят постепенно долавя, че този път се случва нещо различно от спектакъл с четири звезди в големи роли, че тук актриси и зрители са сякаш равни, защото им предстои да извървят един и същ път, еднакво сложен и за двете страни.

Маршрутът, който следва "Корабът нощ", са думи, мотиви и истории от няколко текста на изключителната френска писателка Маргьорит Дюрас (позната най-вече с "Хирошима, моя любов" и "Любовникът"), а крайната цел не е превръщането им в спектакъл, а нещо по-просто и в същото време далеч по-трудно – тяхното споделяне. В този контакт няма място за театралничене и играене на роли. Актрисите четат, зрителите слушат.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Поразителното в текстовете на Дюрас е тяхната откровеност, дълбочина и точност. Те са като мисъл, която следва своето естествено разгръщане и не се разсейва от нищо. Дори когато звучат разточително, тежко и бароково, човек остава изумен от прецизността, с която се назовават трудни за назоваване неща. Дюрас, както повечето писатели, обича да разказва истории, но със съзнанието, че те не съдържат всичко и събитията в тях не изчерпват цялата истина.

В двата текста – новелите "Корабът нощ" (1978) и "Болестта на смъртта" (1982), послужили за основа на сценичната версия, написана от драматурга Яна Борисова и режисьора Стилиян Петров – също има истории. В "Корабът нощ" млад мъж и тайнствена жена се влюбват по телефона, без никога да се виждат; връзката им продължава няколко години, а любопитното е, че самата писателка твърди, че сюжетът е вдъхновен от истинска история.

В "Болестта на смъртта" мъж плаща на жена (може би проститутка), за да остане с него в крайморски хотел с налудничавата идея, че чрез нея, поне този път, ще успее да изпита нещо повече от сексуално желание и ще обича.




Дюрас сякаш не иска просто да разкаже тези истории. Разказването може да пропусне важни нюанси, да изравни различните гледни точки, да създаде дистанция, а чрез думите тя търси приближаване, вникване. Има и постоянно преливане – гласовете на героите минават един в друг, разказвачът прелива в героите, действието прелива в размишление – и всичко това не е никак лесно за поставяне на сцена. Интересното обаче е, че самата Дюрас е писала именно с желание думите й да бъдат не само четени, но и чути – самата тя прави театрална и филмова версия от "Корабът нощ". А желанието да създаде среда и ситуация на внимателно и споделено слушане е най-ценното качество на представлението в театър "Азарян" и в голяма част то действително се случва.