Отново Чехов

Наред с Гогол и Достоевски А. П. Чехов е сред класическите руски автори, от които театралната сцена не спира да се вълнува.

Не само пиесите, но и неговите повести и разкази често стават повод за интересни спектакли. В моите спомени изпъкват незабравими театрални вечери като моноспектакъла на Мариус Куркински "Дамата с кученцето" или колажа на Стефан (Теди) Москов "Пушката ще гръмне след антракта" в Народния театър.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

В последната премиера на Малък градски театър "Зад канала" режисьорът Маргарита Младенова добавя своя почерк към тази тенденция, като събира заедно три разказа на Чехов ("Верочка", "Дамата с кученцето" и "Учителка") с популярната едноактна комедия "Предложение". Между тях са разпилени и други цитати и препратки към образи и мотиви от негови произведения.

Разпознаването им е част от тръпката. Още самото заглавие на представлението - "Човекът, който искаше", е цитат. В четвърто действие на "Чайка" възрастният и все по-хаплив Сорин го предлага на своя племенник, младия писател Трепльов, като заглавие и лайтмотив за бъдещ разказ. С него той прави иронична рекапитулация на неуспехите на собствения си живот – всичко, за което е мечтал, не се е сбъднало; останало е само искането.





Постановката повежда зрителя на една меланхолична и понякога болезнена разходка из света на Чехов. Сякаш желае да го накара през Чеховите герои да се сблъска отново със своите неосъществени желания. Да се озове на същото объркващо място, където попада младият Огнев, когато не може да отвърне на чувствата на Верочка, от едноименния разказ: "Той искрено си призна, че това не е разсъдъчна студенина, с която толкова често се хвалят умните хора, не е студенината на самолюбивия глупак, а просто безсилие на душата, неспособност да се приема изцяло красотата..."



Вместо декор на сцената има конструкция от три неводещи до никъде пътеки. Те хвърлят хладни металически отблясъци и се вдигат и смъкват като люлки от тежестта на актьорите, които са едновременно играещи и разказвачи. Атмосферата е самовглъбена и съзерцателна, но когато на сцената излязат Владимир Пенев и Светлана Янчева, нещата се обръщат в неочаквана посока.