Конете не са това, което са

Конете не са това, което са

"Еквус" на Питър Шафър в Младежкия театър

13889 прочитания

© Гергана Дамянова


"Еквус", една от най-силните пиеси на британския драматург Питър Шафър ("Амадеус", "Черна комедия"), може да се опише по два начина. Единият е с помощта на сюжета. Авторът го създава в опит да осмисли дълбоките впечатления, които едно реално престъпление оставя у него. Той научава за ослепените коне от едно момче и създава историята за четиридесет и пет годишния психиатър Мартин Дайзърт, който се мъчи да проникне в душата на седемнайсетгодишния Алън Странг и да проумее какво го е подтикнало да избоде по особено брутален начин, с метално шило, очите на шест от конете, за които се е грижил като помощник в конюшня. Опознавайки и навлизайки все по-навътре в необузданите фантазии на обсебеното от конете момче, зрелият и уравновесен мъж се оказва принуден да се сблъска не само с тайните в проблемното семейство на момчето, но и да се изправи лице в лице срещу своите собствени кошмари и празнотата на собствения си семеен живот. В това отношение пиесата е като добре написан психологически трилър, наситен със съспенс и неочаквани обрати, в който ролите на лекаря и пациента неколкократно се преобръщат.

Има и втори начин, който не може да се преразкаже и се отнася повече до самата театрална форма. Той, мисля, е и главната причина тази забележителна пиеса да не слиза от световните сцени. От написването й през 1973 г. досега тя продължава да е предизвикателство и за някои от най-големите майстори на актьорското изкуство (в световен план си струва да се спомене името на Антъни Хопкинс, а в български – на Николай Бинев, изпълнявали ролята на харизматичния и объркан психолог Дайзърт). "Еквус" е издържана в особено добре овладян и наситен театрален език, който се доближава до хипнотичното въздействие и ритъм на антична трагедия. В нея авторът обръща еднакво внимание както върху историята, така и върху средствата, с които я показва - върху обстановката, осветлението, звуците – цялата материалност на театралната сцена. Там нищо не е просто такова, каквото е, а символ, който тревожи и очаква да бъде разгадан. Конете са полуголи млади мъже с маски, психиатричната клиника е нещо средно между боксов ринг и операционна зала със страховито надвиснали прожектори; абсолютно всички персонажи присъстват през цялото време като безмълвни свидетели и античен хор и макар и хронологически действието да обхваща период от няколко дни, на сцената протича тотално и едновременно, като в сън.

В постановката си в Младежкия театър младият режисьор Стайко Мурджев демонстрира впечатляваща зрялост тъкмо във вниманието си към всеки елемент от текста. Той успява да го съкрати и динамизира до час и половина сценично време, без да накърни най-същественото в него и събира убедителен и талантлив екип от актьори (в чийто център са Малин Кръстев като Дайзърт и Александър Хаджиангелов и Севар Иванов, редуващи се в ролята на Алън), сценограф и костюмограф (Елица Георгиева), хореограф (Станислав Генадиев) и композитор (Петър Дундаков) и заедно създават запомнящ се и вълнуващ спектакъл. фотограф Гергана Дамянова

"Еквус", една от най-силните пиеси на британския драматург Питър Шафър ("Амадеус", "Черна комедия"), може да се опише по два начина. Единият е с помощта на сюжета. Авторът го създава в опит да осмисли дълбоките впечатления, които едно реално престъпление оставя у него. Той научава за ослепените коне от едно момче и създава историята за четиридесет и пет годишния психиатър Мартин Дайзърт, който се мъчи да проникне в душата на седемнайсетгодишния Алън Странг и да проумее какво го е подтикнало да избоде по особено брутален начин, с метално шило, очите на шест от конете, за които се е грижил като помощник в конюшня. Опознавайки и навлизайки все по-навътре в необузданите фантазии на обсебеното от конете момче, зрелият и уравновесен мъж се оказва принуден да се сблъска не само с тайните в проблемното семейство на момчето, но и да се изправи лице в лице срещу своите собствени кошмари и празнотата на собствения си семеен живот. В това отношение пиесата е като добре написан психологически трилър, наситен със съспенс и неочаквани обрати, в който ролите на лекаря и пациента неколкократно се преобръщат.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал