Голямото европейско име в програмата тази година е на унгарския режисьор Виктор Бодо, който през 2016 г. стана носител на Европейската театрална награда "Нови театрални реалности". Той гостува на сцените на Сатиричния театър в София (2 юни) и на сцена "Филиал" във Варна (4 юни) с една от последните си постановки - "Дневникът на един луд", моноспектакъл на актьора Тамаш Керестеш по повестта на Гогол. Представлението впечатлява най-вече с изобретателната театрална гледна точка към Гоголевото произведение, карайки текста от далечната 1834 г. да прозвучи с изненадваща актуалност. На сцената Керестеш става едновременно и художник, и музикант. През изкривените като в експресионистична картина перспективи на създадената от него сценография и музикалната партитура от звуци и шумове, които той изпълнява на живо като бийтбоксър, публиката сякаш влиза в главата на чиновника Попришчин. Историята на неговото полудяване от литературна творба се превръща в силно преживяване за всички сетива, а самото изпълнение на Керестеш получава високо признание от унгарската театрална критика, която го нарича "висша школа по актьорско майсторство".

В програмата има и два спектакъла от Азия, в които по интересен начин се пресичат представите за източно и западно, за традиционно и съвременно. "Ужасената душа: Макбет" от Китай (1 юни във Варна, Драматичен театър, и 3 юни в София, Народен театър) е зрелищен китайски вариант на най-мрачната Шекспирова трагедия, преработена в традициите на т.нар. пекинска опера. Всъщност думата "опера" е леко подвеждаща, тъй като това е уникален сценичен жанр с над двувековна история, който съчетава драматично действие, виртуозни певчески и музикални изпълнения, пищни маски и костюми, акробатика и бойни изкуства. "Пекинската опера" е обявена от ЮНЕСКО за световно нематериално културно наследство, а гледането й не може да се сравни с никакво друго преживяване в театъра.

"Софтмашина: Рианто & Сурджит" (1 юни в София, ДНК – НДК, и 4 юни – Варна, Художествена галерия) на базирания в Берлин сингапурски артист Чой Ка Фай представя истинските истории на двама млади танцьори – Рианто от Индонезия и Сурджит от Индия. Те са обучени в изкуството на традиционните източни танци, но започват да се занимават и със съвременен танц. Това експериментално представление вече се превърна в събитие на едни от най-престижните световни сцени и фестивали ("Садлърс Уелс" в Лондон, "Импулстанц" във Виена и др). Освен удоволствието от майсторските изпълнения (особено впечатляващи са танците с маски на Рианто, в които той се превръща ту във влюбена богиня, ту в митологичен воин), спектакълът размишлява открито и върху един от ключовите проблеми на глобалния свят – напрежението между културните стереотипи и собствената съкровена идентичност.
Границите между театъра и киното падат в необикновения "Кино на живо" от САЩ (6 юни, сцена "Филиал" – Варна; 7 юни, Столичен куклен театър) на номинирания за "Оскар" документалист Сам Грийн и аниматора Брент Грийн. Двамата кинаджии се вдъхновяват от носталгията по пълните салони и гледането на филми заедно и правят филмов концерт, в който участници са и те самите. Реалните истории, които заснемат и споделят, са любопитни (кой е човекът на последната страница на телефонния указател), сензационни (какво е записвал тайно Луис Армстронг), но преди всичко човешки, както когато, интервюирайки най-възрастните хора в Америка, всъщност карат зрителя да се замисли дали се е научил да остарява.
Програмата www.viafest.org предлага още две представления, смесващи театър, фламенко и хип-хоп. Всички спектакли са със субтитри на български и английски език.
Голямото европейско име в програмата тази година е на унгарския режисьор Виктор Бодо, който през 2016 г. стана носител на Европейската театрална награда "Нови театрални реалности". Той гостува на сцените на Сатиричния театър в София (2 юни) и на сцена "Филиал" във Варна (4 юни) с една от последните си постановки - "Дневникът на един луд", моноспектакъл на актьора Тамаш Керестеш по повестта на Гогол. Представлението впечатлява най-вече с изобретателната театрална гледна точка към Гоголевото произведение, карайки текста от далечната 1834 г. да прозвучи с изненадваща актуалност. На сцената Керестеш става едновременно и художник, и музикант. През изкривените като в експресионистична картина перспективи на създадената от него сценография и музикалната партитура от звуци и шумове, които той изпълнява на живо като бийтбоксър, публиката сякаш влиза в главата на чиновника Попришчин. Историята на неговото полудяване от литературна творба се превръща в силно преживяване за всички сетива, а самото изпълнение на Керестеш получава високо признание от унгарската театрална критика, която го нарича "висша школа по актьорско майсторство".

0 коментара