Игри на изневяра
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Игри на изневяра

Игри на изневяра

"Алонсо" се играе в театър "София" на 8 и 23 ноември

12189 прочитания

© Гергана Дамянова


"Алонсо", първата от премиерите в театър "София" (втората е театрална версия върху "Франкенщайн" на Мери Шели, написана от Ник Диър, режисирана от Стайко Мурджев и с Калин Врачански в ролята на Създанието), се намества добре върху утъпканото и задръстено трасе на булевардната комедия, което съвременният театър в България не е спирал да се мъчи да овладее, къде по-сполучливо, къде не толкова.

Огромен процент от репертоарите на театрите в страната разчитат именно на потенциала на този тип забавни пиеси да гарантира пълния салон и се надпреварват в откриването на нови заглавия и привличането на популярни и обичани актьори. В идеалния си вид комерсиалният театър би следвало да предложи качествено развлечение и разочарованията могат да се появят или когато вместо качество се пробутва евтина стока (което в българския театър е масова практика, уви!), или когато към този тип чисти жанрови заглавия се подходи с прекалена сериозност, претенция или нереалистични очаквания.

За щастие в "Алонсо" са избегнати до голяма степен и двете опасности. Първо тук става дума за представление, в което не са правени компромиси с качеството: пиесата е нова и е на един от добрите европейски представители на жанра – австриецът Щефан Фьогел; постановката е поверена на един от най-оригиналните млади български режисьори – отличеният с "Икар" за режисура Марий Росен (познат също и като пеещата и пишеща текстове половина на дуото Help me Jones); актьорският екип е стабилен: Ириней Константинов, Пламен Манасиев, Лилия Маравиля и Стефания Колева и цялостният дизайн на продукцията (сценография и костюми: Петя Боюкова; видео: Албена Баева; музика: Констанин Тимошенко - композиращата половина на Help me Jones) впечатлява с изчистеност и стил.

Второ, без да променя стила на пиесата, напротив, дори подчертавайки нейната фарсовост, представлението успява елегантно да изработи свой собствен и находчив театрален език. Казано с други думи, за разлика от повечето подобни представления, които често приличат на нескопосано направени телевизионни сериали и човек се чуди защо изобщо се е налагало да излиза, вместо да види нещо по-добро у дома, в "Алонсо" има много театър.

Автор: Гергана Дамянова

Подобно на един куп други пиеси, сюжетът на "Алонсо" се върти около темата за изневярата като опит за излизане от инерцията на брачния живот. Две приятелски семейства от Хамбург, типични представители на средната класа (скучноват чиновник и самовлюбен интелектуалец с техните съпруги – отегчена домакиня и застаряваща красавица, собственичка на магазин за животни) се оплитат много смешно в собствените си лъжи и измами. Подобни неща сме гледали къде ли не, но интересното тук идва от намесата на едно домашно куче, което неволно се превръща в нелеп, но много симпатичен адвокат на истината.

Режисьорът Марий Росен е увеличил още повече този ексцентричен детайл от историята с помощта на множество театрални ходове, най-яркият от които е идеята актьорите да си сменят постоянно ролите. Тази постоянна игра на идентичности кара една иначе твърде битова история, чийто терен е домашният хол, да прозвучи неочаквано и свежо. От друга страна, засилената на всички нива театралност изисква и постигането на много добър баланс, защото лесно рискува да прозвучи като самоцел, и на представлението му предстои да го открие.

"Алонсо" се играе в театър "София" на 8 и 23 ноември, билети може да купите и онлайн http://sofiatheatre.eu/>

Автор: Гергана Дамянова

"Алонсо", първата от премиерите в театър "София" (втората е театрална версия върху "Франкенщайн" на Мери Шели, написана от Ник Диър, режисирана от Стайко Мурджев и с Калин Врачански в ролята на Създанието), се намества добре върху утъпканото и задръстено трасе на булевардната комедия, което съвременният театър в България не е спирал да се мъчи да овладее, къде по-сполучливо, къде не толкова.

Огромен процент от репертоарите на театрите в страната разчитат именно на потенциала на този тип забавни пиеси да гарантира пълния салон и се надпреварват в откриването на нови заглавия и привличането на популярни и обичани актьори. В идеалния си вид комерсиалният театър би следвало да предложи качествено развлечение и разочарованията могат да се появят или когато вместо качество се пробутва евтина стока (което в българския театър е масова практика, уви!), или когато към този тип чисти жанрови заглавия се подходи с прекалена сериозност, претенция или нереалистични очаквания.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Отново Чехов

Отново Чехов

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK