100-те най-добри парфюма
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

100-те най-добри парфюма

100-те най-добри парфюма

В The Little Book of Perfumes: The Hundred Classics Лука Тюрин и Таня Санчес описват сто шедьовъра на парфюмерията

6768 прочитания

Никой никога не ме е обиждал така. "Евтина, противна имитаторка", "тути фрути оригня", в най-добрия случай – "честите й смени на настроенията обещават трудно прекарване". Хората със слабо сърце и тънка кожа трябва да бъдат предупреждавани също като зрителите на филми на ужасите от 50-те.

Лука Тюрин и Таня Санчес яхнаха метлата, стиснали по една секира в ръка през 2008 г., когато излезе техният парфюмен наръчник Perfumes: The Guide. На практика това е сборник с ревюта на над 1000 парфюма, допълнен в изданието от следващата година Perfumes, the A-Z Guide.

Сравненията им са пронизващи, присъдите – съкрушителни. Горните определения (съответно за моите фаворити Soir de Lune на Sisley, Aqua Allegoria Grosellina на Guerlain и Comme des Garçons 2) не са нищо особено. Как ще се почувствате, ако любимият ви парфюм е Armani Code Elixir – "сънувам кошмари, че съм чихуахуа, пъхната в чантата на жена, която го ползва", или Midnight Poison на Dior – "разчита на това, че човекът, който би си го купил, вече е дарил мозъка си на науката"? Усещането вероятно е като ефекта на 212 Carolina Herrera – "капка лимон в прясно порязване".

За компенсация преди месец излезе "Парфюмна книжка: Стоте класики", където са елиминирани всички парфюми, "които сметнахме за не чак великолепни". Таня Санчес обещава, че това е "добра новина за читателите, които смятат, че ако не можеш да кажеш нещо хубаво, по-добре не казвай нищо и лоша новина за презиращите събития, където всеки участник получава награда".

От опит знам колко е лесно да разгромиш нещо и колко е трудно да артикулираш възторга си. Ядът и възмущението са гориво, което ускорява мисълта от 0 до 100 за 3.8 секунди и заварява остротата на думите с горелка. Злобното писане е изгодна позиция и защото винаги впечатлява и предизвиква реакции. Докато възхищението, разполагащо с оскъдния арсенал от напомпан въздух и лира, трябва да си проправя път през блата от клишета и планини от патос.

Именно за това, както отбелязва Джон Ланчестър*, ревютата на Тюрин и Санчес преминават най-сериозното изпитание - похвалата им е дори по-завладяваща от тяхното критикуване.

В книжката със 100-те най-добри парфюма не липсва острото им чувство за хумор:

"Да се пробва "Поасон" е донякъде като да изведеш за пробно каране във вечерния трафик танк Abrams M1. Хората изглежда се омитат от пътя ти, а ако не го направят, просто завърташ купола, за да им напомниш, че не се шегуваш." (Poison на Dior).

Нито хиперболичните метафори: "Резултатът е най-пудреният, коренист и злокобен ирис, шал от огромни сиви щраусови пера, който да се носи с виолетово кадифе dévoré на погребение на поет." (Iris Silver Mist на Serge Lutens)

Освен всички петзвездни ревюта от предишната им книга тази включва четири отдавна спрени парфюма с историческо значение, както и актуализирана информация за драстичните промени на стари и нови парфюми, които покосиха индустрията през последните пет години.

Ревюта за парфюми са излизали спорадично и преди това, но на практика Тюрин и Санчес са основатели, при това ненадминати, на парфюмната критика. Освен солидния корпус – новите допълнени издания на наръчника им включват към 2000 парфюма – те зададоха перспективата, която прави тяхната критика както релевантна, така и ентусиазиращо достъпна. Ето един пример от "Стоте класики":

"Ръбестата красота на връхната нотка от галбанум и цитрус, нещо като двайсетостенен лимон, сега е заострена така, че може да реже хартия." (Cristalle на Chanel)

Дори да се спънете в галбанума, си струва да помиришете този двайсетостенен режещ лимон.

* Scents and Sensibility, John Lanchester, The New Yorker

Никой никога не ме е обиждал така. "Евтина, противна имитаторка", "тути фрути оригня", в най-добрия случай – "честите й смени на настроенията обещават трудно прекарване". Хората със слабо сърце и тънка кожа трябва да бъдат предупреждавани също като зрителите на филми на ужасите от 50-те.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Непарфюми

Непарфюми

Одеколони

Одеколони

Парфюмски език

Парфюмски език

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK