

Калина Гарелова

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.

Седя пред празен екран по-дълго от обичайното. От една страна, ми се иска просто да заповядам "Пробвайте това!" и да си спестя усилията. Този парфюм използва метафорите, игрите на думи и смисловите еквилибристики доста по-умело от мен. При това има подкупващо вкусна външност.
Статията, която искате да прочетете е част от архива на "Капитал", който е достъпен само за абонати. Той включва над 200 000 стати с всичко за бизнеса, политиката и обществото в България от 1993 г. насам.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
7 коментара
Като се има предвид дразнещата лингвистична претенциозност на текста, можехте поне да транслитерирате правилно името на парфюма на български. То определено не се произнася като "Серж Лютенс".
Би било напълно дискредитиращо ако съм сбъркала, нали? Все пак имайте предвид, че човек влага повече време и усилия в подготовката на текст за публикуване, отколкото в един коментар.
До коментар [#1] от "anima77":
Като човек, живял известно време във Франция, мога да ви уверя, че французите произнасят името му тъкмо Лютенс, да, дори със "с" накрая! Може би защото е от Лил, там на север френският сякаш се превръща в друг език.
И за дразнещата лингвистична претенциозност всъщност не съм съвсем съгласен, но това да речем е въпрос на вкус.
Като българка в дългогодишна връзка с французин, която понастоящем живее някъде между София и Париж (за съжаление напоследък основно в самолета, но това е друга тема), мога да ви уверя, че винаги, когато съм пазарувала в Les Salons du Palais Royal, никой от собствените му служители там не е произнасял името му като Лютенс. Да, "с" се чува, макар и глухо, но "е" категорично няма. Нямаше изобщо да коментирам, но от много време съм пристратена към тази марка, имам всички аромати на Serge Lutens от Sarassins насам, и не смятам, че литературата в един такъв текст трябва да замества липсата на информация и познания. Странно е и когато авторът автоматично се смята за по-компетентен и подготвен от читателите си... Иначе се радвам, че Serge Lutens вече се предлага в България и някой пише за това.
До коментар [#4] от "anima77":
Че защо тогава се дразните? Очевидно знаете, че точна транслитерация е невъзможна, работи се с приближения. "С"-то го има, "е"-то е добър компромис, защото и Лютанс не е съвсем точно, нали? То и "ю"-то не е ю, ама какво да правим? Нали не предлагате да пишем на латиница за по-точно? Повече бих протестирал срещу заглавието, в което само предлогът е на кирилица, но ми е ясно, че все повече ще срещам такива заглавия...
Не съм пристрастен към марката, нито към тази, нито към други, освен това съм голям критикар на подобни теми, но в случая просто не мисля, че авторът е допуснал някаква грешка.
Уф, за последно, защото не знам изобщо за какво спорим, при положение, че си има кристално ясни правила за транслитерация, които всеки професионално пишещ лесно може да провери и би трябвало да спазва. Трябва да се изпише Льотанс. Другото звучи като лютеница - хубава българска дума, непроизносима за французите.
Уважаема, името не се произнася Льотанс, а Лютанс, но а-то е замъглено. Така че в началото си то по-скоро звучи като лютеница, отколкото като пльок. Как ще отразят това предизвикателство кристално ясните права за транслитериране?
А относно липсата на познания и информация, текстове като този на Калина Гарелова не са писани, за да заместят неособено достоверните сводки в Уикипедия, нито да лишат дами като Вас от възможността да блеснат с наученото в бутика на Пале Роял. Моля да ме извините, ако на не е точният предлог, като се има предвид, че става въпрос за нещо като вътрешен двор. Този текст е ценен с това, че по един забавен, неповторим и стимулиращ въображението начин изразява субективното усещане на автора. Парфюмът, все пак, е доста лично преживяване. А по въпроса за претенцията - бутикът на Серж Лютенс на/в Пале Роял е едновременно вълшебен и безкрайно претенциозен. И в това няма нищо лошо.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.