Jeux de Peau на Serge Lutens (2011)

Седя пред празен екран по-дълго от обичайното. От една страна, ми се иска просто да заповядам "Пробвайте това!" и да си спестя усилията. Този парфюм използва метафорите, игрите на думи и смисловите еквилибристики доста по-умело от мен. При това има подкупващо вкусна външност.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


7 коментара
  • 1
    anima77 avatar :-|
    anima77

    Като се има предвид дразнещата лингвистична претенциозност на текста, можехте поне да транслитерирате правилно името на парфюма на български. То определено не се произнася като "Серж Лютенс".

  • 2
    idomeneus avatar :-|
    idomeneus

    Би било напълно дискредитиращо ако съм сбъркала, нали? Все пак имайте предвид, че човек влага повече време и усилия в подготовката на текст за публикуване, отколкото в един коментар.

  • 3
    fairfax avatar :-|
    F.O. Fairfax

    До коментар [#1] от "anima77":
    Като човек, живял известно време във Франция, мога да ви уверя, че французите произнасят името му тъкмо Лютенс, да, дори със "с" накрая! Може би защото е от Лил, там на север френският сякаш се превръща в друг език.
    И за дразнещата лингвистична претенциозност всъщност не съм съвсем съгласен, но това да речем е въпрос на вкус.

  • 4
    anima77 avatar :-P
    anima77

    Като българка в дългогодишна връзка с французин, която понастоящем живее някъде между София и Париж (за съжаление напоследък основно в самолета, но това е друга тема), мога да ви уверя, че винаги, когато съм пазарувала в Les Salons du Palais Royal, никой от собствените му служители там не е произнасял името му като Лютенс. Да, "с" се чува, макар и глухо, но "е" категорично няма. Нямаше изобщо да коментирам, но от много време съм пристратена към тази марка, имам всички аромати на Serge Lutens от Sarassins насам, и не смятам, че литературата в един такъв текст трябва да замества липсата на информация и познания. Странно е и когато авторът автоматично се смята за по-компетентен и подготвен от читателите си... Иначе се радвам, че Serge Lutens вече се предлага в България и някой пише за това.

  • 5
    fairfax avatar :-?
    F.O. Fairfax

    До коментар [#4] от "anima77":
    Че защо тогава се дразните? Очевидно знаете, че точна транслитерация е невъзможна, работи се с приближения. "С"-то го има, "е"-то е добър компромис, защото и Лютанс не е съвсем точно, нали? То и "ю"-то не е ю, ама какво да правим? Нали не предлагате да пишем на латиница за по-точно? Повече бих протестирал срещу заглавието, в което само предлогът е на кирилица, но ми е ясно, че все повече ще срещам такива заглавия...
    Не съм пристрастен към марката, нито към тази, нито към други, освен това съм голям критикар на подобни теми, но в случая просто не мисля, че авторът е допуснал някаква грешка.

  • 6
    anima77 avatar :-|
    anima77

    Уф, за последно, защото не знам изобщо за какво спорим, при положение, че си има кристално ясни правила за транслитерация, които всеки професионално пишещ лесно може да провери и би трябвало да спазва. Трябва да се изпише Льотанс. Другото звучи като лютеница - хубава българска дума, непроизносима за французите.

  • 7
    denitzart avatar :-|
    denitzart

    Уважаема, името не се произнася Льотанс, а Лютанс, но а-то е замъглено. Така че в началото си то по-скоро звучи като лютеница, отколкото като пльок. Как ще отразят това предизвикателство кристално ясните права за транслитериране?
    А относно липсата на познания и информация, текстове като този на Калина Гарелова не са писани, за да заместят неособено достоверните сводки в Уикипедия, нито да лишат дами като Вас от възможността да блеснат с наученото в бутика на Пале Роял. Моля да ме извините, ако на не е точният предлог, като се има предвид, че става въпрос за нещо като вътрешен двор. Този текст е ценен с това, че по един забавен, неповторим и стимулиращ въображението начин изразява субективното усещане на автора. Парфюмът, все пак, е доста лично преживяване. А по въпроса за претенцията - бутикът на Серж Лютенс на/в Пале Роял е едновременно вълшебен и безкрайно претенциозен. И в това няма нищо лошо.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал