Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
"Представете си да имаме сто или хиляда Леонардо да Винчи, тази нация ще бъде в една непрекъсната еуфория. Струва ми се, че в този дух трябва да продължава работата."1
Думи на Людмила Живкова, казани през 1979 г., пред тогавашния Комитет за култура
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
12 коментара
Съжалявам, че е "весело", но много ми хареса края на статията.
До коментар [#1] от "Diko":
Аз пък ще се разсроя, за да има баланс.
http://vbox7.com/play:945ab02f&al=1&vid=12
Поздравявам авторката с това парче.
А аз я поздравявам с това: http://www.youtube.com/watch?v=FX8SUKD5tPE
И после с това: http://www.youtube.com/watch?v=3jV0Q3zNhI8&fea
защото тези състояния завършват с порив :)))
помня ги тез депресии от късно развитото социалистическо... беше некакси ногу интелектуално да си кахърен... сега сичко си идва на място... другарката людмила ни била програмирала да сме юфорични... пък ний... както подобава на една прогресивна младеш... сме се опъвали...
по западния свят пък... кахърността я лекуват... една серия селекса-прозак-золофт - и изфърчаш като ракета чак на седмото небе... лекуват я, щото хич нее кеф некой депресант да се обеси на гредата... и да депресира 20 други... инак не им пука... като те питат как си, хич немат напредвид да им кажеш че маш депку...
според мене... и като е рекъл ветроходецът фриц... требва умереност, модерация и федерация... плюс 6 фута отдоле и 12 възела отгоре... :)
Да приемеш, че има причини да си меланхоличен и че това е нормално човешко състояние е едно, а да се харесваш в такова състояние е съвсем друго. Депресията може да бъде много опасна - звучи ми малко лекомислено да се смята за 'нормалност' и за новото име на меланхолията.
Красиво, но невярно. Така бих формулирала моето мнение. Съгласна съм с Trendoffice.
Някъде прочетох, че "депресията е нещо като гняв, само че без никакъв ентусиазъм".
В този ред на мисли Истанбул е последното място, което аз лично бих свързала с меланхолията и депресията. Това е градът на силните емоции. Мисля, че Орхан Памук е единственият, който изпитва прословутия "хюзюн" :-)
Има депресия и депресия. Като диагноза депресията е много гнусна болест, така че да приемем, че авторката говори за един вид интелектуална депресия, изтрезняване от еуфорията, че живееш в най-добрия от всички възможни светове. Иначе от това до паническия страх да излезеш навън и желанието просто да лежиш, докато умреш, разликата е огромна, разбира се.
Според мен авторката е имала честността да разкаже как се чувства и как съпреживява депресията си...Ние обаче казваме - "...абе не е така, иначе е..." Добре, разкажете вие как се справяте? Мислите ли, че има универсално лекарство или универсални усещания, когато си в депресия? Не е ли опасно да дефинираме меланхолията като нещо "изтънчено" и душевно -интелектуално състояние, а депресията - като провал, неуспех за справяне или отказ да приемеш реалността/ радостта. Малко толерантност към себе-усещанията на другите...
Ама вярно ли Людмила Живкова е казвала такива неща през 1979г?
Гледай ти и аз да не знам ;-)
"Представете си да имаме сто или хиляда Леонардо да Винчи, тази нация ще бъде в една непрекъсната еуфория. Струва ми се, че в този дух трябва да продължава работата."
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.