Калин Терзийски - Кайо
©
Ася Колева-Стоянова
©
Ася Колева-Стоянова
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Автор
:
Ася Колева-Стоянова
Преглед на оригинала
Бих могъл да пиша за депресията цял живот. Което всъщност като че ли и правя. Интересното е, че в миналото пишех за депресията като лекар – описвах я в епикризите и психиатричните си изследвания.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
38 коментара
Депресията имам чувството ,че е присъща за хора лишени от вяра.
А по отношение на страданието- то като че ли е най-истинското чувство дори и в любовта?
Аз се срещам с депресията като семеен лекар в работата си и като обикновен човек в собственния си живот. Написал си много дълбока и много важна статия. Не само премислена а и изстрадана. Състрадание казваш ти. Имаш ли го ти самия? Статията ти е гневна. Осъзнал си една истина. Толкова тежка, че ти е трудно да я понесеш сам. Е нека да ти кажа. Прав си за всичко. Аз го работя и го живея и ти казвам, че съм съгласен със всяка твоя дума. Но имай състрадание към тези, които не са готови да приемат истината. Остави им вярата, че докторите с модерните лекарства ще им помогнат да се "излекуват" Защото ти не си Исус. И аз не съм също. А колкото за останалото може някой път да го обсъдим на по чашка. :-)
Страданието пречиства душата. Всеки трябва да понесе много от него. Няма с какво друго да платим за постъпкте си. Това е процес чрез който човек израства и помъдрява. Не губете надежда и не се отчайвайте.
До коментар [#3] от "brabo":
Не всяко страдание пречиства душата - ако не 'оживееш' след страданието, няма как да си пречистен след това. Нали знаеш старата поговорка " Всяко нещо, което не ме убива, ме прави по-силен". Според мен депресията има предимно социален произход, а тези, които наблягат на индивидуализацията, биохомичната и възрастова причина на това, което наричат депресия, са шарлатани. Как няма да си депресиран, ако не виждаш преспективи за себе си след 20, 30 години работа, или получаваш пенсия от 100 лева и едва свързваш двата края?
До коментар [#4] от "Mai Tai":
Може би си прав. Но все пак, щастието не се крие във високия социален статус, нито във високата пенсия.
Извинявай, Брабо, но щастието независимо от всичко е една романтична дивотия от ученически лексикон. "С пари любов несе купува" и пр., и пр. Значи може да си сакат, стар, беден, роден в най-пропадналата държава в Европа и/или семейството ти да е загинало в катастрофа, но какво от туй, ти пак можеш да си щастлив? Здравето, високата пенсия (материалната обезпеченост, не говоря за лукс), уютната приятелска среда, илюзията за някакво бъдеще, възможността да обичаш града си и да си правиш планове в него и т.н. - тези неща са основи на душевното добруване.
Не знам депресия ли е, когато всичко наоколо се скапва и те увлича със себе си и от това ти е зле. Когато нещата са обективно тъжни и мъчителни, а не просто видени като такива...
"И друго е още по-важното: за страданието има състрадание. За депресията няма състрадание... нали така? Не съм чувал термин като съдепресия." - ето за тези три изречения се радвам, че прочетох цялото.
До коментар [#5] от "brabo":
Наистина се се крие в малката пенсия, но ако си вдъхновено-щастлив с БГ пенсия от 100 лева ( и работна заплата от 300 лв) това е свидетелство не толкова за психическо здраве, колкото за психично разстройство. В този ред на мисли, нашите политици нямат нищо против да живеем в депресия.
До коментар [#7] от "Mai Tai":
Не може винаги да обвиняваме някой друг за нещастието си. А за парите - човешкото око няма насита. Не мисли за къшея хляб, а мисли как да станеш по-добър човек. Материалното е илюзия - "истинските неща са нежидими за очите". Помагай на другите и така ще помогнеш на себе си.
До коментар [#8] от "brabo":
Значи сами сме си виновни за нещастието, а глада е илюзия?! Библейските сентенции, които ни предлагаш, са проповед, която не помага когато трябва да нахраниш детето си и да си платиш тока например, а нямаш пари. Ти вече оневини и политиците и стовари всичката вина върху човекът, който страда. Не е много хуманно, да знаеш :)
май си прав, ама каква е алтернативата....
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.