Соло

Моногамия звучи като монопол и това никак не е случайно

   ©  Ася Колева-Стоянова
   ©  Ася Колева-Стоянова

Моногамия звучи като монопол и това никак не е случайно. Кое е онова, което чуваме от свещеника в американските филми, когато главните герои най-сетне се вземат? "Да се грижите един за друг, докато смъртта ви раздели."

У нас не знам какво казват тия дни официалните лица по венчавки, но навремето рецитираха горе-долу същото; само успяваха някак да вместят българо-съветската дружба.

Чист монопол си е бракът – както, да речем, да си крепостен на Е.ОН, докато смъртта ви раздели. А докато си жив – плащай надписаните сметки.

Както е известно още от Адам Смит, монополът е най-вредното нещо. Защото не се състезава на пазара, където да печели само от акъл и иновации – а използва властта си, за да смуче рента от своите жертви. Но рентата не произвежда стойност, а само прахосва такава. Затова монополните икономики доста бързо загиват – помита ги конкуренцията на останалите. По тази причина във всички цивилизовани страни има държавни комисии, които да дебнат да не се появи понопол някъде из икономиката.

В брака обаче е друго. Държавата те тика към монопола на моногамното обвързване, като с всичките си пропагандни сили ти го пробутва за естествен завършек на влюбването.

Държавата е монопол и тя също действа нечестно. Докато те тика към венчилото, изобщо не ти обяснява за какво се подписваш. Например: че оттук насетне всяка китара, която си купиш, всеки диск и всяка книга – да не говорим за къщи и автомобили – са собственост и на твоята половинка. Не са си твои, нищо, че си ги платил със собствени пари, изкарвани с допълнителна работа – да не "късаш от залъка" на домочадието.

Чак когато тръгнеш да се развеждаш, разбираш, че нямаш нищо. Всичко е общо като при социализма. Освен това държавата в лицето на съда не те пуска да си ходиш веднага, пък дори – гол като пушка. Напротив. Може с години да те убеждава: първо да "размислиш"; после да се "помиряваш" (ами ако не си скаран?) и пр.

Защо ли, когато тръгнеш да се жениш, държавата не ти казва честно: "Чакай, момче, закъде си се разбързал? Първо размисли три месеца; после си помисли пак – имай предвид, че оттук насетне няма да притежаваш нищо, а ако искаш да си тръгнеш, съдът няма да иска да те пусне..."
Не е честно. Но пък е очевидно защо е така. Спомнете си: "Семейството е най-важната клетка на обществото." Клетка, уважаеми, а не например "купон", "градина на удоволствията" или "адски яко място, където се отглеждат бебета, които също са много яки, щом спрат да реват по цяла нощ".

Няма такъв филм. Пъхат те в клетката, за да ти се замае главата и да не мислиш за неща, които държавата не обича – за свобода например. Или за откачане от Е.он и подобните нему. Свикнеш ли с една клетка, ще свикнеш и с останалите, които държавата ти е подготвила.

Моногамията е измислена от църквата през Средновековието и в интерес на истината тогава е имала смисъл. Представете си онова време: няма градове; няма занаяти, нито книги или театрални представления; няма пътища. Всичко това е изчезнало с Римската империя, както и нормалните професии, които не изискват да се ровиш из калта по цял ден – адвокати, учители, лекари, водопроводчици, писари и пр.

В този ад освен шепата налични аристократи всички останали е трябвало да си изкарват хляба в буквалния смисъл: ако искаш да имаш нещо за ядене, първо трябва да копаеш, после да садиш, да плевиш, поливаш, прибираш и съхраняваш. На всичкото отгоре трябва да отглеждаш деца. Моногамията е била напълно неизбежна. Съпрузите са формирали работен екип за оцеляване – своето и на децата си – до смърт.

"До смърт" обаче тогава не е означавало това, което означава днес. Цикълът на живота е бил много по-прост и къс. Когато първородният ти син вече работи на нивата, ти си възрастен човек на 36-37 години. Когато синът се задоми, ти си грохнал старец на около 40. Единствената задача, която ти е останала за вършене в този живот, е да дундуркаш внучето, докато и то не започне да помага в домакинството – докато не навърши 4-5 годинки, за да може да плеви граха и пасе патките. На 45 благополучно си умираш, стигнал до дълбока старост.

Спомнете си Захари Стоянов: "Настигнахме един около 40-годишен старец, който ни упъти."

Светът вече е друг. Не сме принудени да оцеляваме във впряг от двамина, като цял живот ставаме в 3 сутринта, за да се ровим из калта на нивата и из лайната на добитъка. Да не говорим, че не грохваме от старост, като минем 35.
И изобщо да не споменаваме, че още на изхода от Средновековието става ясно, че най-дълго – двойно повече от стандарта – живеят онези, които не са и помирисвали моногамия: промискуитетните или хомосексуални художници; както и философите, напълно девствени поради факта, че са били духовни лица. Микеланджело умира на 89-годишна възраст, а философът Томас Хобс – на 91. А?

Щом не сме длъжни да се ровим из калта, за да ядем, а и не мрем на по 45, това означава, че самите основи на моногамията са изчезнали. Е, как тогава тя да не дава пукнатини и да не се разпада като стара къща, на която наводнение й е измило основите?

Освен единичните случаи на безразсъдно влюбване за цял живот – и то в еднаква степен от двете страни – моногамията е невъзможна от момента, в който достатъчно количество хора с потрес са установили, че вече са на 40, а са още живи и здрави. Децата са си хванали пътя, а по думите на Висоцки: "Когато се върна вкъщи / Там пак ти си киснеш." А ти остава още цял един друг живот, докато не се катурнеш на 80 например, както е прието да се прави днес.

Какво правиш с този допълнителен живот? Киснеш си 40 години вкъщи заедно с нея/него? Защо? В името на какво? С цел да се случи какво?

От разширяващите се пукнатини на моногамията излизат какви ли не нови явления. Повечето хора в повечето време изневеряват. Все повече бракове се обявяват за "отворени" – всеки си има и други полови партньори и/или душевни другарчета от другия пол. Или: приятелски семейства формират така наречените "четворки", които в днешно време се срещат на всяка крачка (стига да знаеш къде да гледаш).

Но в крайна сметка онези, които не са се развели в първите три години на брака, се развеждат "на попрището жизнено в средата" – за да посветят допълнителния си, втори живот на себе си и на своите прищявки. Защото се оказва, че нито изневерите, нито отворените бракове, нито четворките са трайно състояние на един моногамен брак.

Решение ли е полигамията? На първо четене изглежда, че да. Ама се оказва, че не. Поне не и от гледната точка на мъжа.

Ето ви истински случай. Откачаш се от моногамията и, разбира се, решаваш да минеш на точно обратната система – въпросната полигамия. За нула време се оказва, че си подредил около осем приятелки из цялата страна. Да има разнообразие, а и да са надалеко една от друга, да не се хващат за косите (примерно, де...).

Кеф, викаш си. Но не след дълго разбираш, че цялото ти време (и пари – това са бензини, вечери, хотели, подаръци) е напълно превзето от въпросните. Какво стана с втория ти живот, дето уж е само за теб? Викаш си: добре, да ги намалим наполовина, та да имаме 50 процента време за себе си. Правиш го – и откриваш, че си е все същото. Четирите ти заемат толкова време, колкото и осемте. Брех... Добре, де, викаш си, да делим пак наполовина. Остават две – но промяна няма. Две, две, ама ти гълтат време като за осем. Мамка му, казваш си, каква е тази работа?

И откриваш следния природен закон: жените имат свойството да заемат цялото налично твое време без оглед на това колко са на брой. Накрая оставаш с онази една, която не заплашва да ти превземе цялото време – или поне така изглежда.

Май излиза, че положението е или пълно въздържание, или серийна моногамия. Няма пълно щастие.

Въпросът е да не намесваш държавата. Тя не спи. Само се прави. Спотаила се е и дебне хищно – да те натика пак в "основната клетка на обществото" в момента, в който нещо се разсееш.

Етикети

моногамия брак
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


26 коментара
  • 1
    kolyanova avatar :-P
    ръца пръца

    Да, наистина е малко крайно, но познавам доста жени и мъже отговарящи на описанието

  • 2
    kakawida avatar :-|
    kakawida

    Бравос! Много остроумна (и вярна, според мен) статия. :) За съжаление тя би била разбрана от по-грамотно население. Но пъ знае ли се?! Браво на Дайнов, на Колева за хубавата илюстрация и на "Капитал"!

  • 3
    romanzz avatar :-|
    romanzz

    Страшно остроумно, няма що. Милиционеры, вперед

  • 4
    zaetta avatar :-|
    Ета

    Приятна провокация, макар и доста повърхностна. Поставянето на знак за равенство между моногамията и брака забавлява, макар и не толкова, колкото внушенията, че продължителността на живота е в пряка зависимост от броя и вида партньори:)

  • 5
    brrr avatar :-|
    Матилда

    Хм, явно Дайнов не знае, че в България човек може да се разведе без процедури на помиряване и т.н. за 2-3 месеца. Също така, вече, има и предбрачни договори, в които ако искаш, може да запишеш, че се развеждаш в минутата, в която тя/той ти забрани да си купиш нова китара или тя/той напълнее с повече от 5 кг.... И да - днес моногамия не е равно на брак. Но моногамия е равно на серийна моногамия. Освен това България е с най-ниската продължителност на живот в ЕС, далеч под 80 години. Не заради големия брой бракове. Днес 50,2% от децата са родени без брак, по данни по НСИ. Изобщо това есе издиша (почти) отвсякъде.

  • 7
    xon2003 avatar :-|
    Starsky

    Само не мога да разбера защо така злостно се заяжда с Е.ОН, като че те са единствените монополисти, от които няма откачане. Явно пак някаква лична драма се е развила. Да посъчувстваме на човека!

  • 8
    xon2003 avatar :-|
    Starsky

    До коментар [#4] от "Ета":
    Много лесно манипулириеми сте! Никаква провокация не е това, както не беше и предишното писание на господина. Един коментиращ предишното излияние много успешно го беше разшифровал като резултат на онанистки действия. Същото се отнася и за това писание.

  • 9
    allice avatar :-|
    allice

    Есе с претенции за остроумие и ерудираност, но за съжаление твърде елементарно сексистко = примитивно и фактологично изкривено (ако и политологичните „анализи” се правят така...)

  • 10
    gramche avatar :-(
    gramche

    Ох, горкият човечец... Кога ли ще разбере, че колкото повече говори/ пише, толкова по-безпощадно ясно се виждат всичките му комплекси? И не особено високото ниво на интелигентност... Между другото, той в НБУ ли е професор, простете моето невежество? Или примерно в ЮЗУ-то?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал