Животно на трона
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Животно на трона

Животно на трона

За Надя Поповя всяка година е година на змията, коня, плъха и кучето

7703 прочитания

© Цветелина Белутова


Какво знам аз за животните: скромния си живот посвещавам на котки с изявен характер, стигащ до непоносимост. Последната, Дива – прибрана от гората, станала градска дама, впоследствие забременяла от неизвестен извършител, с падане от 6-ия етаж и кастрация в досието, в резултат наподобяваща гигантска попова лъжичка, заедно с разкъсаните тапети, пердета и дивани е достатъчна да ме убеди, че битието с повече от едно животно е непосилно тежко. Ето защо с изследователски интерес наблюдавам младата жена срещу мен, която от своя страна се учудва на любопитството ми.

За разлика от мен и повечето хора по света 23-годишната Надя Попова има не един домашен любимец, а критичен минимум от осем. По ред на големината това са – куче каракачанска овчарка; кайман; папагал какаду; варан; три змии - "всъщност доста готини, не хапят, много добрички": млечна, двойница на американската коралова змия, тигров питон и боа; гекон; променлив брой мишки (в момента около 12), два паяка – единият от които отровен, и ларви. Всички те с изключение на храната им – мишките, Надя отглежда в стаята си. "Много харесвам змии, красиви животни са. Самите терариуми са като хубави триизмерни картини, успокояват ме, особено когато съм се ядосала." Надя не проявява излишна емоция и сантименталност, когато става дума за отношенията й с влечугите. Определя заниманието си просто като хоби. "Ако е мания, щях да събирам всичките евтини змии на пазара, а това са ми любимите видове. Интересни са ми. По-различни са от останалите нормални животни. Гледала съм всякакви видове от домашните – зайчета, свинчета, малки папагалчета, кучета и т.н., но екзотичните са ми най-любопитни." По тези видове я запалват филмите на австралиеца Стив Ъруин – ловецът на крокодили, които почина преди 6 години от пробождане на риба-скат. И досега се разказва случаят за пристигналата телефонна сметка от 300 лв. в семейството на Надя – когато баща й поискал разпечатка и видял телефонни разговори с Австралия, отишъл да се разправя, че е станала грешка. Оказало се обаче, че малката му дъщеря се опитвала да се свърже със Стив. За съжаление успяла да говори само с неговия асистент.

Фотограф: Цветелина Белутова

Кайманът е най-агресивната придобивка на Надя. "Съжалявам, че вече расте и стиска много силно. Всеки път когато го хвана да го местя или да го измервам, се мята и си губи по 1-2 зъба." Кроко е взет от Гърция и струва 200 лв. Нилските крокодили вървят по тази ниска тарифа, докато алигаторите стигат дори 1500 лв. - "нелепо високо цена". Когато стане 2 метра през лятото, той ще стои на двора в къщата (случайно или не, намираща се до зоологическата градина), а през зимата ще му бъде дадена стая от третия етаж. Единственото нещо, което притеснява Надя, е, че Кроко яде дървесните жаби, дошли да се размножават в тяхното езерце. "Разбира се, има опасност и да ти направят нещо – можеш да загубиш пръсти, ръка..."

Най-спокоен е питонът. Змиите се радват на човешки контакт, защото имат нужда от топлина. Въпреки това не е нужно да се вадят всеки ден за разлика от варана, който се страхува и трябва да бъде опитомяван.

Първото нещо, което прави Надя сутрин, е да сложи вода на всички животни. Папагалът яде всеки ден, питонът – 2 пъти седмично, защото е по-голям, другите змии се задоволяват с по мишка на седмица, кайманът се храни през няколко дни с парчета месо, жабки и мишки. Отскоро Надя отглежда сама мишките и ги разпложда, защото й излизат по-евтино и бързо, отколкото да ги купува от зоомагазин (около 3 лв. едната). "Вече дадох от първото поколение. Беше ми мъчно, но трябва да свикна с това. Така веднъж си отгледах един плъх, защото го харесвах, и не исках да го дам, а сега и китайска мишка, която млечната змия не пожела да изяде."

Всички изисквания за отглеждане на екзотични животни в дома са спазени – колко голям да е терариумът, каква да е температурата и влажността, за змиите са осигурени условия, близки до естествената среда с листа, дърво и мъх, за да си сменят кожата. "Хората си мислят, че да гледаш екзотични животни е скъпо занимание, но много повече разходи ще отидат за например три кучета и пет котки. Най-скъпото, което плащаш, е токът за нагревателни уреди. Много ми излиза кучето – почти колкото кон."

Фотограф: Цветелина Белутова

Приятелите на Надя вече са свикнали с домашните й любимци, макар в началото да отказват посещенията у тях. "Веднъж на един купон в къщата беше пълно с хора. Първата ми змия, която съм губила поне 12 пъти, отново беше изчезнала. Тъй като се бях притеснила, че ще умре от глад, й пуснах една мишка – да я намери и да я изяде евентуално. Изведнъж се чуха писъци – мишка, мишка в стаята ти! А, спокойно, казах аз – тя нарочно е там, понеже търся змия. Ето тогава един човек си тръгна." Подобно е положението с родителите й, на които почти не им прави впечатление срещата със змия нощем по път за банята. "Когато видят змия, хората задължително се страхуват, задължително трябва да я убият и тя задължително иска да ги ухапе, обяснява Надя. Много е трудно да се промени мнението им, освен ако не покажеш отблизо животното. Опитвала съм се да обяснявам на хората, които винаги щом ги видят, ги убиват – че няма нищо лошо в тях, не са отровни, но те отказват да го разберат." Затова един ден, когато има деца, Надя ще им дава да пипат животните, за да свикват. "Защо трябва да ги чакам няколко години, за да пропълзят до терариума, да пипнат змията и да се изплашат. Трябва от малки да знаят какво да правят."

За мое учудване Надя казва, че ако се наложи да задържи едно животно, то ще бъде кучето. "Влечугите са яки, но те просто не отвръщат." Признава, че наистина е рядко жена да гледа толкова екзотични животни в къщата си, онези, които го правят, са само мъже. "Един приятел веднъж ме определи като несредностатистическо момиче. Аз го фраснах. Не беше подготвен и го заболя."

Наред с всички животини в къщата Надя има и други любимци – конете. В стаята й се виждат 3 купи за първи места – две за планинско колоездене и една за конно състезание. Победата с коне, категория "Селско надбягване", е от миналата година на Тодоровден в с. Бачево. Селото е прочуто с традиционните си състезания, затова в района има 4 конни бази, една от които е на баща й – Филип Попов. Надя е единствената жена там, която язди коне. Когато се случва да ходя с близначката си по състезания, обяснява, че хората им се чудят и се радват, но попадат и на такива, които говорят със злоба. "Предпочитам да не се разграничавам от мъжете. Някои хора едва ли не казват – ти си жена, какви глупости правиш... В Бачево, където от години на Тодоровден се състезават с коне само мъже, не възприемат сериозно участието на жени." Напълно сериозно обаче Надя, която се състезава за първи път миналата година, печели надбягването с обикновени, непородисти коне. Състезанието е тежко, макар и аматьорско и кратко. Печели 100 лв., купа и медал, "а не както пишат в местен вестник "1500 лв., което е общият награден фонд за всички състезания".

След няколко дни Надя ще се надбягва отново – този път със състезателен кон. Скоро й предстои да завърши специалността си "Компютърни и медийни технологии" в София и смята да се устрои задълго в столицата. Често, както сега, ще ходи да помага на баща си в с. Бачево – да язди конете редовно, да се грижи за останалите животни. Дори си говорят да открият хотел там. Останалите й планове пак са свързани с животните – влечугите да стават все повече.

Фотограф: Цветелина Белутова
Фотограф: Цветелина Белутова
Фотограф: Цветелина Белутова
Фотограф: Цветелина Белутова
Фотограф: Цветелина Белутова

Какво знам аз за животните: скромния си живот посвещавам на котки с изявен характер, стигащ до непоносимост. Последната, Дива – прибрана от гората, станала градска дама, впоследствие забременяла от неизвестен извършител, с падане от 6-ия етаж и кастрация в досието, в резултат наподобяваща гигантска попова лъжичка, заедно с разкъсаните тапети, пердета и дивани е достатъчна да ме убеди, че битието с повече от едно животно е непосилно тежко. Ето защо с изследователски интерес наблюдавам младата жена срещу мен, която от своя страна се учудва на любопитството ми.

За разлика от мен и повечето хора по света 23-годишната Надя Попова има не един домашен любимец, а критичен минимум от осем. По ред на големината това са – куче каракачанска овчарка; кайман; папагал какаду; варан; три змии - "всъщност доста готини, не хапят, много добрички": млечна, двойница на американската коралова змия, тигров питон и боа; гекон; променлив брой мишки (в момента около 12), два паяка – единият от които отровен, и ларви. Всички те с изключение на храната им – мишките, Надя отглежда в стаята си. "Много харесвам змии, красиви животни са. Самите терариуми са като хубави триизмерни картини, успокояват ме, особено когато съм се ядосала." Надя не проявява излишна емоция и сантименталност, когато става дума за отношенията й с влечугите. Определя заниманието си просто като хоби. "Ако е мания, щях да събирам всичките евтини змии на пазара, а това са ми любимите видове. Интересни са ми. По-различни са от останалите нормални животни. Гледала съм всякакви видове от домашните – зайчета, свинчета, малки папагалчета, кучета и т.н., но екзотичните са ми най-любопитни." По тези видове я запалват филмите на австралиеца Стив Ъруин – ловецът на крокодили, които почина преди 6 години от пробождане на риба-скат. И досега се разказва случаят за пристигналата телефонна сметка от 300 лв. в семейството на Надя – когато баща й поискал разпечатка и видял телефонни разговори с Австралия, отишъл да се разправя, че е станала грешка. Оказало се обаче, че малката му дъщеря се опитвала да се свърже със Стив. За съжаление успяла да говори само с неговия асистент.

Фотограф: Цветелина Белутова

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK