С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Тема

15 31 мар 2011, 15:23, 9922 прочитания

Следва продължение

Теодора Василева, главен сценарист на "Стъклен дом", "Забранена любов" и предстоящия "Под прикритие", за въображението като мускул и изкуството да управляваш чужди животи

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg



Фотограф: Цветелина Белутова
Сценаристката и нейният екип успяха да направят тиха медийна революция като доказаха, че българските сериали могат да бъдат печеливш ход за продуцентите и чакано време за зрителите.
Теодора завършва "Връзки с обществеността" и "Телевизионна реклама" и работи 5 години като журналист в радио "Дарик". В телевизията започва с реалити формати и игри. Твърди, че да се занимава със сериали е нейна мечта още на 12-годишна. Затова от години посещава курсове по драматургия в различни европейски държави. Наученото дава своите резултати, когато след 8-месечен кастинг за сериала "Забранена любов" и явилите се на него 10 хиляди души, комисията избира Теодора и нейния екип за реализирането му. Така започва професионалната й работа като сценарист.


Различават ли се кино- и телевизионният сценарий?
Сценарият в телевизията е по-важен, защото режисьорът в киното може да работи по текста, да променя нюансите в отношенията на героите, докато в сериала това няма как да се случи – една сменена реплика може да събори сюжета. На Запад често продуценти на сериалите са самите сценаристи.


Страдате ли от намесата на продуцентите?

В началото беше трудно. Одобряването на "Библията" (на професионалeн жаргон така се наричат синопсисите, посоките на сезона и разработването на персонажите с техните психологически характеристики - бел. ред.) в един от сериалите ни мина за около два месеца, което означава, че всеки персонаж трябваше да има подробна биография, мотивация, да е уточнено ясно каква ще е трансформацията му. Така е, защото не търсим бързия и лесносмилаем успех, а искаме да изградим взаимоотношения и дълбочина на героите, така че целият продукт да придобие художествена стойност.

Бихте ли представили вашия екип?
Основните хора в екипа са четирима - Георги Иванов, Невена Горянова, Цонко Бумбалов и аз. Имаме един човек Екатерина Цветанова, която прави проучвания, следи за грешки, достоверност и логически връзки между епизодите - например ако в епизод 2 някой герой съобщава, че не пие кафе, то в епизод 18 не може той да пие кафе. Всички сценаристи участват в целия процес на създаването - от измислянето на концепцията, до писането на диалозите и изготвянето на рекламните клипове. В момента имаме договор със SIA за 3 години, който е конкретно обвързан със създаването на сценарии за сериали за бTV. 
Работим като екип и сключваме договори като "Сценарна група", на която се възлага проект и бюджет, който ние сами разпределяме.  Проектът "Под прикритие" е отделна поръчка и за него работим с трима нови сценаристи, които сме обучили по нашия модел на писане.

Когато започвате да пишете, знаете ли края?
Да, задължително. Сид Филд (Syd Field, американски сценарист, считан за гуру в киноиндустрията - бел. ред.), от когото ние се учим, казва, че за да започнеш писането на филм, трябва да знаеш две неща – началото и финала. Финалът е да доведеш героя до избора – дали ще скочи под влака, или ще се обърне и ще си тръгне. Ние движим героите по спирала, стремим се да изминават определен път, подчиняваме всичко на стигането от точка А до точка Б. Така зрителите анализират не само героите, но и себе си – най-ценното според мен. Сериалът трябва не само да развлича, но и да замисля.



Имате ли съзнанието, че чрез малкия екран притежавате власт да влияете на масовия вкус?
В нашия екип много се дразним как телевизията натяква на българите, че са прости, елементарни и първични, че няма никакъв проблем да бъдеш воден от низки страсти. За нас това е подло. Когато ти е даден национален ефир, значи, че ти е дадена и огромна отговорност. Телевизията може да допринесе за еволюцията на обществото, може да го накара и да деградира. Ние сме за първото. Чрез героите си се стремим не да покажем първосигнални решения и образи, а ако един човек пада към дъното и затъва в чувства като ярост и гняв, да покажем откъде идат те. Стремим се да изследваме. Много се радвам, когато четем реакциите на хората във форумите – забелязваме, че те правят страхотни анализи, говорят за персонажите и техния вътрешен свят.

Коя е съставката, която прави един сериал успешен?

Най-важното в сериала е сценарият, но кое прави един сценарий успешен – не мога да кажа. Ние никога не сме тръгвали с чистото желание за успех, по-скоро с желанието за някакво качество и после сме били благодарни, че то е донесло успех. Когато започваш с чиста амбиция, много рискуваш да се продадеш. Всичко трябва да е истинско, тогава хората се припознават. Мисля, че това е успехът – да пишеш честно.

Редовно посещавате курсове за писане на сценарии, в какво се състои обучението?
Различно е. Сега например ходим на индивидуални обучения, които са насочени единствено към нашия екип. През лятото ще посетим курс, чиято основна тема е изграждане на дългосрочни арки на героите. Това ще рече изграждането на образите. Единствено в ситкомите героят може да стои на едно място и да бъде един и същ във всяка серия и сезон. В драматичен сериал той трябва непрекъснато да минава или да се приближава до своя връх или падение. Но също така и да не стига до края, в противен случай би изчезнал.

Помагат ли курсовете?
Страшно много научихме от тях, а и сме гладни за това. Видяхме, че докато не напишеш 300 епизода и не чуеш репликите си изговорени, няма как да се случи. Но всъщност какво означава да се обучаваш – това са много пластове. Основните неща са казани още от Аристотел в "Поетическото изкуство". Каквито и модерни похвати да изникват, в основата си всичко е едно – драма означава конфликт, конфликт означава герой, герой означава действие. Опитвала съм се да се уча от всичко, да се самообучавам, прочела съм тонове книги - не само практически ръководства, но и художествена литература.

Стремите ли се да водите по-интензивен и пъстър социален живот, за да черпите от него случки и истории?
Нямам такава възможност поради липса на време. Има напрегнати моменти, в които не знаем кога точно спим, храним се...
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Другари срещу "хулигани" 3 Другари срещу "хулигани"

Изложба изследва хомосексуалността в България по време на комунизма

11 окт 2019, 2795 прочитания

Единство, творчество, касичка Единство, творчество, касичка

Кампаниите за групово финансиране намират все по-голям успех при креативните проекти в България

4 окт 2019, 3022 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
От Калифорния с любов

(Бележки около Californication*)

Още от Капитал
Истерията за Стратегия за детето: С нами и Бог, и руската пропаганда

Интересите на ултраконсервативни "християнски" организации, руски хибридчици, "патриоти" и политически опортюнисти са прикрити зад огромния шум в социалните мрежи

Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

Лесният паник бутон на гетата

В ромската "Надежда" в Сливен почти всички са във фейсбук, а евангелски църкви заместват държавата срещу 10% "плосък данък"

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

20 въпроса: Даниела Костова

Тя претворява различни житейски ситуации в работата си като художник, а най-амбициозният й проект беше реализиран това лято във Виена

Книга: Олга Токарчук - "Бегуни"

Една от ключовите книги на полската писателка, която получи Нобелова награда за литература

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10