Следва продължение
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Следва продължение

Следва продължение

Теодора Василева, главен сценарист на "Стъклен дом", "Забранена любов" и предстоящия "Под прикритие", за въображението като мускул и изкуството да управляваш чужди животи

10317 прочитания

© Цветелина Белутова


Сценаристката и нейният екип успяха да направят тиха медийна революция като доказаха, че българските сериали могат да бъдат печеливш ход за продуцентите и чакано време за зрителите.

Теодора завършва "Връзки с обществеността" и "Телевизионна реклама" и работи 5 години като журналист в радио "Дарик". В телевизията започва с реалити формати и игри. Твърди, че да се занимава със сериали е нейна мечта още на 12-годишна. Затова от години посещава курсове по драматургия в различни европейски държави. Наученото дава своите резултати, когато след 8-месечен кастинг за сериала "Забранена любов" и явилите се на него 10 хиляди души, комисията избира Теодора и нейния екип за реализирането му. Така започва професионалната й работа като сценарист.

Различават ли се кино- и телевизионният сценарий?

Сценарият в телевизията е по-важен, защото режисьорът в киното може да работи по текста, да променя нюансите в отношенията на героите, докато в сериала това няма как да се случи – една сменена реплика може да събори сюжета. На Запад често продуценти на сериалите са самите сценаристи.

Страдате ли от намесата на продуцентите?

В началото беше трудно. Одобряването на "Библията" (на професионалeн жаргон така се наричат синопсисите, посоките на сезона и разработването на персонажите с техните психологически характеристики - бел. ред.) в един от сериалите ни мина за около два месеца, което означава, че всеки персонаж трябваше да има подробна биография, мотивация, да е уточнено ясно каква ще е трансформацията му. Така е, защото не търсим бързия и лесносмилаем успех, а искаме да изградим взаимоотношения и дълбочина на героите, така че целият продукт да придобие художествена стойност.

Бихте ли представили вашия екип?

Основните хора в екипа са четирима - Георги Иванов, Невена Горянова, Цонко Бумбалов и аз. Имаме един човек Екатерина Цветанова, която прави проучвания, следи за грешки, достоверност и логически връзки между епизодите - например ако в епизод 2 някой герой съобщава, че не пие кафе, то в епизод 18 не може той да пие кафе. Всички сценаристи участват в целия процес на създаването - от измислянето на концепцията, до писането на диалозите и изготвянето на рекламните клипове. В момента имаме договор със SIA за 3 години, който е конкретно обвързан със създаването на сценарии за сериали за бTV. 

Работим като екип и сключваме договори като "Сценарна група", на която се възлага проект и бюджет, който ние сами разпределяме.  Проектът "Под прикритие" е отделна поръчка и за него работим с трима нови сценаристи, които сме обучили по нашия модел на писане.

Когато започвате да пишете, знаете ли края?

Да, задължително. Сид Филд (Syd Field, американски сценарист, считан за гуру в киноиндустрията - бел. ред.), от когото ние се учим, казва, че за да започнеш писането на филм, трябва да знаеш две неща – началото и финала. Финалът е да доведеш героя до избора – дали ще скочи под влака, или ще се обърне и ще си тръгне. Ние движим героите по спирала, стремим се да изминават определен път, подчиняваме всичко на стигането от точка А до точка Б. Така зрителите анализират не само героите, но и себе си – най-ценното според мен. Сериалът трябва не само да развлича, но и да замисля.

Имате ли съзнанието, че чрез малкия екран притежавате власт да влияете на масовия вкус?

В нашия екип много се дразним как телевизията натяква на българите, че са прости, елементарни и първични, че няма никакъв проблем да бъдеш воден от низки страсти. За нас това е подло. Когато ти е даден национален ефир, значи, че ти е дадена и огромна отговорност. Телевизията може да допринесе за еволюцията на обществото, може да го накара и да деградира. Ние сме за първото. Чрез героите си се стремим не да покажем първосигнални решения и образи, а ако един човек пада към дъното и затъва в чувства като ярост и гняв, да покажем откъде идат те. Стремим се да изследваме. Много се радвам, когато четем реакциите на хората във форумите – забелязваме, че те правят страхотни анализи, говорят за персонажите и техния вътрешен свят.

Коя е съставката, която прави един сериал успешен?

Най-важното в сериала е сценарият, но кое прави един сценарий успешен – не мога да кажа. Ние никога не сме тръгвали с чистото желание за успех, по-скоро с желанието за някакво качество и после сме били благодарни, че то е донесло успех. Когато започваш с чиста амбиция, много рискуваш да се продадеш. Всичко трябва да е истинско, тогава хората се припознават. Мисля, че това е успехът – да пишеш честно.

Редовно посещавате курсове за писане на сценарии, в какво се състои обучението?

Различно е. Сега например ходим на индивидуални обучения, които са насочени единствено към нашия екип. През лятото ще посетим курс, чиято основна тема е изграждане на дългосрочни арки на героите. Това ще рече изграждането на образите. Единствено в ситкомите героят може да стои на едно място и да бъде един и същ във всяка серия и сезон. В драматичен сериал той трябва непрекъснато да минава или да се приближава до своя връх или падение. Но също така и да не стига до края, в противен случай би изчезнал.

Помагат ли курсовете?

Страшно много научихме от тях, а и сме гладни за това. Видяхме, че докато не напишеш 300 епизода и не чуеш репликите си изговорени, няма как да се случи. Но всъщност какво означава да се обучаваш – това са много пластове. Основните неща са казани още от Аристотел в "Поетическото изкуство". Каквито и модерни похвати да изникват, в основата си всичко е едно – драма означава конфликт, конфликт означава герой, герой означава действие. Опитвала съм се да се уча от всичко, да се самообучавам, прочела съм тонове книги - не само практически ръководства, но и художествена литература.

Стремите ли се да водите по-интензивен и пъстър социален живот, за да черпите от него случки и истории?

Нямам такава възможност поради липса на време. Има напрегнати моменти, в които не знаем кога точно спим, храним се...

Тоест разчитате изцяло на въображението си плюс наученото?

Мисля, че всеки носи в себе си моменти, които е преживял, и хора, които е срещнал. По принцип екипът ни се състои от много наблюдателни хора. Когато отидем някъде, не започваме да говорим или разказваме, а просто седим и анализираме останалите. Има го и другият момент – сега, когато знаят, че ние сме сценаристите, хората започват да ни разказват своите лични истории, като си мислят, че те са достойни да бъдат пренесени във филм. А всъщност не е така.

Фактът, че вашият екип е един и същ в три едновременно излъчващи се сериала, на какво се дължи?

На липса на екипи. Може би в България няма хора, специално обучени на телевизионна драматургия за сериали. Дълги години се смяташе, че всеки може да пише, без да има познания. Оказа се, че има огромно количество теория, която трябва да бъде усвоена. Ние вечно сме в търсене на хора и виждаме, че авторите в България не притежават богатия набор от качества, който се изисква. Освен да си талантлив, важно е да можеш да оставиш егото си пред вратата и да мислиш заедно с всички, да не теглиш към своята собствена идея, да се радваш на това, което другите правят. Трябва да можеш и да обичаш хората, с които работиш.

Според вас откъде идва бумът на български сериали в момента и защо националните телевизии се надпреварват за тях?

Не го намирам за бум. Това е просто нещо, от което сме били лишени. Нормално е в държавата да има 4-5 сериала едновременно. Бум ще е, ако са 15. Може би сега продуцентите повярваха, че тези продукции могат да бъдат успешни, и затова започнаха да ги правят едновременно. Може би и телевизиите нямаха достатъчно пари до момента. Просто беше прекъсната нишката и хората, които трябваше да пишат през годините, също се изхранваха по друг начин.

Гледането на сериали замества ли четенето?

Не би трябвало. Не ми се иска. То просто е различно. Не можеш да заместиш театъра с изобразително изкуство - просто трябва да живееш разнообразно и да не се ограничаваш.

Българските сериали огледало на всекидневния живот ли са или мечта, към която се стреми зрителят?

В нашите сериали няма хипербола, както е, да речем, в "Отчаяни съпруги". Представяме интересните парчета от живота, защото няма как да покажем само чистата реалност в България – тя не е нито толкова интересна, нито толкова красива. Опитваме да вземаме различни неща от реалността, които да повдигнем като теми у зрителите.

Какво повече трябва да знае сценаристът?

Мога да кажа, че 90% от нещата, които сценаристът знае за героите, не влизат в сериала. Това не е книга, в която можеш да напишеш "в този момент той си спомни как беше на пет години и майка му му удари шамар", но ние го знаем. Знаем какво пренася героят от детството в конкретна ситуация, асоциацията му. Изключително важно е сценаристът да бъде добре запознат с човешката психика, да се интересува от психоанализа, да чете всякакви материали и книги, свързани с психологията – например най-новата ни придобивка в офиса е книга от агент от ФБР за жестовете и позициите на тялото. Използваме абсолютно всичко. Хората дори не предполагат колко много неща стоят зад една сцена.

Нагаждате ли образа към актьора?

Първоначално, когато описваме героя, му правим някаква физическа характеристика, защото не можем да започнем да пишем, ако не си го представим. След това кастинг режисьорите избират актьор. Аз съм много щастлива, когато пристигне актьор, който е близко до онова, което сме си представяли, но още по-интересно е, когато дойде някой, когото изобщо не сме си представяли. Случвало се е да пренаписваме образи, да им променяме характеристиката заради актьора, но това е неизбежно, част е от телевизията.

Привързвате ли се към някой от героите?

Към всички. Винаги се усеща, когато сценаристите започват да изпитват безразличие към даден герой, той някак изчезва от екрана. Затова, когато усетим, че героят "потъва", се събираме и започваме да правим първосигнален брейнсторминг – какво не ни харесва, ако той беше наш приятел, какво бихме променили в него.

Как преминава работният ви ден?

Различно, зависи на кой етап сме. В момента пишем финална история, това продължава 4 дни. Първият ден е за брейнсторминг. В рамките на час никой няма право да казва "не" или "това е тъпо", защото от най-абсурдните идеи се раждат най-гениалните сюжети – това е едно от нещата, които сме научили навън. Ние, българите, сякаш се срамуваме да изречем нещо, всеки гледа идеята му да е много оригинална, да не се изложи, а всъщност истинското правилото на брейнсторминга е да си отвориш подсъзнанието и да излезеш всичко, което можеш. Да не реагираш с "да, но...", а да реагираш с "да, и...", т.е. да надграждаш. След срещата започва напасването на сюжетните линии. Когато напишем трийтмънтите (описание на епизода по сцени под формата на разказ без диалог, гръбнакът на историята - бел. ред.), независимо кой какво е написал, ги четем заедно и изказваме мнения, редактираме ги. След това започваме с диалозите, които се пренаписват поне 2-3 пъти. И това е само част от работата.

Какви сериали гледате и харесвате?

Това е най-странното, че ние не гледаме сериали, с малки изключения. Може би "Приятели" е най-хубавият за мен сериал, харесвах като малка "Така нареченият мой живот". Екипът ни по-скоро се състои от киномани. Последният филм, който ми направи силно впечатление, беше "Черен лебед" – един от най-добрите за последните години според мен.

Динамиката на сериала изтощава ли ви?

Ами и аз преди си го мислех, но не е така, даже точно обратното. Трябва да приемеш, че въображението е мускул, който, ако го тренираш всеки ден, става все по-голям. Не е вярно, че се изчерпваш. Ако всеки ден измисляш по три истории, ставаш все по-добър. Страхът, че са ти свършили идеите, е някаква глупост.

Най-трудното?

Тиктакащият часовник. Например да знаем, че вече сме два дни назад, губи ни се обратът, не сме измислили основната история – тогава изпадаме в паника от липсващото време и това създава творчески блокаж. А реално нямаме право на това.

Сценаристката и нейният екип успяха да направят тиха медийна революция като доказаха, че българските сериали могат да бъдат печеливш ход за продуцентите и чакано време за зрителите.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

15 коментара
  • 1
    jj avatar :-|
    J.J.

    "През лятото ще посетим курс, чиято основна тема е изграждане на дългосрочни арки на героите."
    Дано ви помогне, защото Стъклен Дом се развива доста странно бързо в последно време.

  • 2
    vutova avatar :-|
    селянка

    Определено тази дама се е взела на сериозно..време е да спре да ни мъчи с бездарността си(отнася се и за екипа и).Да се благодарят на масираната реклама на БТВ иначе са загубени,а и липсата на конкуренция работи в тяхна полза...

  • 3
    smeonneshev avatar :-|
    smeonneshev

    Нямаше да пиша, тъй като не съм страстен привърженик на сериали, но понеже и дамата каза, че с нейните колеги също не ги гледа толкова, си позволявам да изкажа някои мисли. Със сигурност обаче изтормозих нервите си с няколко епизода от предложените напоследък български творения. Иначе и аз гледам повече кино, а преди като имах време изчитах доста неща за него.

    Сега пък реших да прочета кой ражда част от това безвкусно половинчасово семантично поле, с което се възползва единствено родния рекламен пазар. От интервюто със сигурност разбрах, че привържениците на кримката ги чака един продукт подплатен с гръмка имиджова концепция – „от 12 годишна си мечтая..., както казва Сид Филд..., както казва Аристотел..., ще ходим на курс...), ами не знам какво ви учат на тези курсове, но освен „естаблишмънта” прочетете малко и по-сериозна литература. Аристотел и Сид Филд са за забавачницата.(Жалко че картоните на библиотеките вече не са от хартия, щеше да ми бъде интересно да видя факсимиле от списъците с прочетените от вас тонове книги.)

    Ще ви кажа един безплатен съвет – американските автори са готови да дадат всичко от себе си само и само да могат да прочетат нещо от Достоевски, Тургенев или Чехов в оригинал, явно обаче вие не си правите труда да ги поразлистите. Освен това, можете да погледате малко нашите филми - „Комбина”, „Всичко е любов”. Иван Иванов остаря, няма да можете да го изтипосате като Ламбо, че да оберете активите, ама поне вижте „кинопичовете” измислени на родна земя.(Това го казвам по повод рекламния клип, който тези дни завъртяхте – отново фалш, отново префърцунени лица и тела.)

    Но за ПР кампанията ви, мога да кажа, че е доста на ниво, поне откъм амбиции. И поздравления, че сте оценили „Черния лебед”, откъм драматургична аритметика е полезен филма, но в крайна сметка заслугата е на Портман.

    Четете деца! Четете и повече ходете по живот, ама не само по забавите! Искате да възпитавате с телевизията, а се вторачвате във форумите – така никога няма да сте с една крачка напред. Качете се в един трамвай и вижте лицата на хората, после слезте и като ви се разклатят краката, седнете на някоя пейка, отворете си тефтерчетата и си водете записки. Другото е само фитнес за мускула на въображението, ама то само с мускул не става - иска и глава и душа.

  • 4
    dennyoc avatar :-|
    dennyoc

    Абсолютно съм съгласен със Симеон, как е възможно да се оплакваш от липса на сценаристи и едновременно да си признаваш, че не гледаш кой знае колко сериали и си спрял развитието си на "Приятели". Ако това наистина са най-талантливите сценаристи на България не искам да си представям какви са останалите, може би те просто не ходят на курсове и това е разликата? Може би е добре, че сценаристката си е намерила призванието, човек завършил ПР и въпреки това сама се представя в лоша светлина с тези отговори...

  • 5
    dennyoc avatar :-|
    dennyoc

    Представям си какво би се случило на сценаристите на "Д-р Хаус" примерно, ако в национална медия си признаят че 2-3 дена преди снимки още не им е готов сценарият и започват да се притесняват, що за професионализъм е това?

  • 6
    marriela avatar :-@
    Marriela

    Страхотно е в България да се случи тиха медийна революция с български сериали, лошото е, ако тя се случва с толкова плоски сценарии, с ужасни диалози, без никакво смислено послание, каквито са тези на "Стъклен дом" и "Забранена любов"!!!

  • 7
    metodia avatar :-@
    Miryana Ilcheva

    Със сигурност много зрители са забелязали, но аз държа все пак да си кажа:
    Много сме тези от езикови (и по-специално английски) гимназии, дето сме учили на английски, четем на английски, работим на английски, мислим на английски, обаче, дами и господа сценаристи, спрете да превеждате толкова брутално от английски репликите на героите в "Стъклен дом", моля ви! Неща като "някой да извика линейка", "ти сериозна ли си?", "не толкова бързо" - никой не говори такъв български. Закачка ли е, "художествен" похват или просто недоглеждане, обаче адски дразни.
    Иначе съм фен на сериала и си го следя :-) Не прелива от смисъл, разбира се, но за сериал, хеле пък български, е много, много приличен.

  • 8
    xon2003 avatar :-P
    Starsky

    Каква приятна изненада да установя, че точно тази дама (с поглед върху материята) споделя напълно моето мнение за бг авторите!!

    "Дълги години се смяташе, че всеки може да пише, без да има познания. Оказа се, че има огромно количество теория, която трябва да бъде усвоена. Ние вечно сме в търсене на хора и виждаме, че авторите в България не притежават богатия набор от качества, който се изисква."

  • 10
    gozko avatar :-|
    Валери М.

    Страхотно интервю!!! Много интересни реакции обаче чета под текста. Наистина, посткомунистически навик в България е, талантливия и можещ човек да бъде тъпкан и унижаван . Това е нормално и разбираемо, когато оправдаваме собствената си неспособност да произведем каквато и да е стойност - като се започне от любов, та се стигне до изкуство и послание към хората. Това някак си успокоява личната ни некадърност. Защо бе мили хора, от къде е тази злоба и омраза???


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK