Сериалите не са това, което са

Много сериозно интервю. Но твърде кратко, вероятно заради наличното място на една вестникарска страница. Засегнатите въпроси мога да се разискват почти безкрайно, защото сериалите могат да са както "дъвка" за зрителите, така и да поставят сериозни теми. Но да, аудиторията се поставя на мястото на героите - в по-малка или по-голяма степен, което обуславя опитите за внушение от всякакъв тип. Особено ми харесаха определенията за Friends и HIMYM (като ситкоми за различни поколения плюс забележката, че в последните сезони на HIMYM президент вече е Обама), както и наблюдението върху сериозни ленти, които хората си намират и самостоятелно.
Към редакторите - въпросителните до "на стр." са обяснима грешка, но дали не може да се поправи?

Не бих застъпил мнението, че публиката задължително се отъждествява с героите. Смятам, че сериалите са по скоро начин за губене на време, като стил са "fastfood", т.е. направени за бързо смилане, дори да има интрига, тя е очевидна и не стига до истински съспенс. Вярно е, че колкото по-лесно смилаеми са, толкова по-голяма е аудиторията и от там приходите от реклами.

В БГ-то положението може да е малко по-различно. Може би нашенецът иска да види реализирани мечтите си за по-добър живот, реализирани в образите на героите: да живее на широко, да е сред забогателите, може би нещо като "Стъклен дом".

Така или иначе лично мое мнение е, че сериалите заедно с риалити шоутата са част от процеса на труднообратимо затъпяване на индустриалното и постиндустриално (виртуално) мързеливо и бездействащо общество. Те не носят нова култура, не провокират въпроси или продуктивно мислене, а са продължение на холивудския поток от безмислени и изчерпани от съдържание сценарии.

Цялата статия се върти около "Приятели", "Семейство сопрано" и "Наркомрежа". А са пропуснати шедьоври, като "Адвокатите от Бостън" - това е сериал, който действително показва общественото мнение и проблеми по един хумористичен, на места гротескен и абсурден, а на други - тъжен, дори трагикомичен. През последната година се появи и "Глупостите, които баща ми казва" и въпреки, че е СитКом е факт, че се основава на реалната история на млад писател, който заради кризата загубва своята работа и се принуждава да се върне при своите родителите - както и много други хора по целия свят.




До коментар [#2] от "КЛЮЧАРЪ":

съгласен съм с теб, но има и изключение. Якуб Маймурек го казва много точно -
"Променя се самата телевизия. Навлизат каналите, за които плащаме абонамент, такива като НВО и Showtime. Тези канали не се страхуват да рискуват с по-амбициозни проекти, тъй като по-голяма част от техните печалби идва именно от абонамента, а не от реклами. "

както винаги ние имаме да почакаме да се появят такива български продукции, ето сега Шоутайм пак пускат Борджиите с участието на Джеръми Айрън. Но, като цяло това са изключения за жалост.

Интервюто можеше да придобие още по-дълбок и интересен вид, ако водещия го, се беше разровил повече в модерните сериали и тенденции.

Например, чисто новия стил 'Драмеди' е нещото, което краде буквално зрители от кината, английската система, кое гарантира успешен сериал... Все неща които българските телевизии като прочетат, да се почешат и да се замислят поне, дали да направят.

Ако има референдум за приемането на Турция в ЕС много се замислям дали българите няма да гласуват ЗА приеманетоиза член на ЕС. Има две чужди телевизии БТВ и НОВА които непрекъснато бълват турски сериали и слушам как хората си говорят -- ибо защо не ти приемат в ЕС вижте какви хубави филми имат и какво хубаво играят.Ами от няколко години тези телевизии излъчват почти само турски сериали и то всеки ден и по няколко пъти.Това нее безцелно.

Темата е изключително интересна сама по себе си.

Сериалите, които се споменават в статията/интервюто са неадекватни за проблематиката. Интересно, как не са споменали Али Макбийл някъде. Не - съжалявам - Сексът и градът.

Има достатъчно други продукции, които казаха, каквото имаше да кажат - справка "Галактика"/"Каприк", "СГ-1", "24", "Призън брейк"...извинявам се за превода на български - имам предвид гласовото дублиране :-)

Сериалът, който никога няма да ми омръзне да гледам, дори стотици пъти да го повтарят, си остава "Приятели". Никой не може да го конкурира. Сигурно е така, защото показва живота на цели шест персонажа, които са млади, красиви и безкрайно интересни със своите странности. Другите сериали са създадени, върху идеята за семейния тип комедия и нямат толкова разнообразно развити герои, които могат да се превъплътяват чрез различни житейски ситуации. Семейните комедии са твърде статични, съдържателно банални.