Всички заедно
В Big Love – разказ за живота на мормонско семейство от един мъж и три жени, се обсъжда способността да бъдем толерантни един към друг
Милена Фучеджиева
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Когато ме поканиха да пиша за един от любимите ми американски сериали - Big Love, се зарадвах, без да мисля колко трудно, почти невъзможно е този сериал да бъде обяснен на изпадналата в отомански телевизионен транс българска публика. Народът ни - изключвам големите градове, където живеят хора, изложени на най-различни социални и естетични провокации - се е заключил в гардероб от края на ХІХ век и там му е добре. Чува тихото поскърцване на дървояда, диша успокоителната миризма на черешовото дърво от градината на дядо и му е спокойно на тъмно, застояло и уютно. Безопасно му е да е прост. Сериали като Big Love са опасни за психиката на обикновения българин, свикнал да гледа турски сериали. Той ходи по чорапи и се чувства защитен, дори подчинен на миризмата на зелен фасул със запръжка, готвен с дървена лъжица, купена от интегрираща се ромка.
В Big Love се разказва за живота на едно полигамно,мормонско семейство от Солт лейк сити, щата Юта. Няма как да обясня в текст за списание цялата история на мормоните и полигамията в Америка. Който иска да научи повече, да се информира сам. Истината е, че България е една малка патриархална държавица, в която Apple ми спряха възможността да си купувам филми от iTunes и аз, която никога през живота си не съм откраднала едно чуждо произведение, трябваше да изпиратствам последния сезон на Big Love, за да мога да напиша този текст. За мен това е изключително дразнещо. Съответно как да обясня защо харесвам сериал, създаден от гей двойка, разказващ за мъж, женен за три жени? Не мисля, че е възможно, освен ако тези, които ме четат, не разполагат със същия пакет културни и социални референции, с които аз, живялата 20 години в Америка, разполагам, нито имат представа за изключителната широкоскроеност и толерантност на американците. И в това изказване няма грам надменност, а само чувство за реалност.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Вече съм абонат Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
35 коментара
А кои сериали са опасни за психиката на децата на номенклатурни родители? (ръсещи мозък от всични възможни медии)
Не бих желал да се изказвам за същността на филма, смятам, че не съм компетентен, по принцип не разбирам и не приемам полигамията. Сериалът сам по себе си е е много добре направен , играта на артистите е чудесна, фабулата е интересна и интригуваща, въвежда ни в странния свят на мормоните и полигамизма. За сведение на г-жа Фучеджиева всички сезони на сериала бяха излъчени по HBO /не зная дали ще има нови сезони/, но който иска да види излъчените досега сезони на сериала може да се обърне към служба "Video on demand'' на HBO /www.hbo.eu/.
Изпълнена с противоречия и шаблони статия за толерантността написана през призмата на нетолерантността на автора към определен социум - българския. Не ми хареса.
Филмът звучи интересно. Ще го гледам. Статията звучи грубо. Наблъскана с обидни клишета и стереотипи. Присъединявам се напълно към горното мнение: "статия за толерантността написана през призмата на нетолерантността". Може би много по-добре казано, отколкото аз ще се опитам да го формулирам.
Тонът на статията ме предизвиква и аз да бъда също толкова нетолерантна, груба и агресивна. Въпреки че едва ли ще окаже ефектът, който бих искала да постигна - авторката да се замисли малко и поне пред себе си да признае, че не всички в България са толкова примитивни, ограничени, консервативни и задръстени. По-скоро очаквам обратното. Голямото его никога не би допуснало да подложи на съмнение (дискусия ?) собствените си умозаключения.
Обръщайки се по-скоро към останалите читатели на статията, отколкото към авторката, искам да добавя два коментара:
1. Преди няколко дни предизвиках дискусия относно вярата и за това какво сме способни/готови да направим за нея. В един провинциален университет на заспалата ни консервативна държава. Като се сетя още се усмихвам неволно. 20-годишните (добавям си наум "хлапета", от моя гледна точка) сблъскаха различни гледни точки и формулираха тези, които ... абе, беше готино. Да - онези 20-годишни, които толкова хора лесно и по инерция наричат "тъпи", "мързеливи" ... (можете да продължите списъка по желание). Отказвам да обобщавам и да лепя етикети без да направя каквото и да е усилие да се доближа до група от хора, да ги разбера.
2. ИДЕ МИ ДА КРЕЩЯ, КОГАТО ПРОЧЕТА В БЪЛГАРСКА СТАТИЯ ДУМАТА "ОТОМАНСКИ". Айде журналистите (и писателите) да го научат тоя български най-сетне. Няма да ви обяснявам защо в английския е "Ottoman", а в българския "османски" - намерете си го сами.
Това, заедно с умопомрачаващата дума "фасциниращи", е проява на недостатъчна езикова култура. За сведение - демонстрация на добро познание не само на българския, но и на английския език е, превеждането на думи с техните подходящи съответствия. Парвенюшкото безразборно хвърляне на чуждици във всяко изречение впечатляваше през 90-те, сега вече не върви (поне не и в някои среди, в други може, не знам).
Така че недостатъчното образование и ограничените възгледи не са запазена марка само на някои социални групи. И авторката, както се вижда, не е имунизирана срещу тях.
Съжалявам за тона на коментара ми, но този път реших да отвърна. Тонът на статията беше прекалено нетолерантен.
Милена, нужно ли ви е за вашето собствено щастие да слагате грозни етикети на хората и нравите в България? Някак обидно е, че човек с вашия талант и широта на възгледите има нужда да "опира" всеки свой текст на превъзходството си над останалите. След 20 години живот в Америка не намирате ли, че това е плоско, изхабено и безмислено.
Съжалявам, че реагирам - обидихте и мен с липсата си на вътрешна хармония и чувство за смисъл:(
Няколко неща:1/ сериалът е наистина невероятен и го препоръчвам на всички, в цялата тази ненормалност на обществото семейството на Бил с трите му жени желае само едно- да бъде прието за нормално, нали не пречат на никого и плащат данъци? Не разбирам полигамията, но по някакъв начин симпатизирам на семейството.
2/ Съгласен съм с Милена. За щастие живеем в свободна държава, така че може да си позволи да каже какво мисли по въпроса. Мисля обаче, че това не е аудиторията за подобни възгледи- гледащите турските сериали едва ли четат "Лайт", но явно авторката има нужда да сподели какво мисли и я подкрепям, макар и езикът й на места, съгласен съм, да граничи с доста рязък.
Аз пък искам 3ма мъже. Този вариант включен ли е в разкрепостените разбирания на авторката или е егоистично и нереалистично? Двама ще работят, за да ни издържат, един ще шета, а аз ще раздавам указания, добре ли е така?
"Тя явно не иска в тези смутни, антимюсюлмански времена за нея да се знае, че е от мюсюлмански произход, нито да се знае, че е дъщеря на БАЙ ХАСАН."
Интересно защо след като според автора американците са толкова толерантни се говори за "антимюсюлмански времена" ?
Отдавна не бях чел толкова хем помпозна, хем блудкава боза. Мust try harder.
Авторът явно не е наясно с историята иначе щеше да знае, че тези "ориенталски земи" са много по-напред с материла по отношение на полигамията. Още преди 140 години България като част от Османската Империя е била в "пост-феминистичната ера" и всяка жена е имала правото да живее в полигамно семейство :)
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.
Вход