Из дневника на един сериалохолик

Казвам се Алекс и съм сериалохолик.

Всичко започна преди няколко години, когато попаднах на пилотния епизод от първия сезон на Stargate SG-1 – sci-fi сериал и почти религия (честно, няма такива фенове) за десетки хиляди хора. Някои от тях са минали отвъд ръба. Положението не е чак като с някои от феновете на Star Trek, които чат-пат се обличат и говорят като клингони (раса агресивни войнолюбци от съседна галактика), но пак е доста сериозно. Задълбалите във вселената на Stargate не просто знаят имената на всички герои, но и правят тежки анализи с референции към различни религии и популярни митове. Има и такива, които знаят няколко думи на гоа-улдски ("Крий" - внимание, и "Пел-так" - контролна зала в един от ниските класове космически кораби, в случай че ви е интересно), но като цяло това е изключение. Сериалът е десет сезона по има-няма 20 серии на сезон, общо 211. Всяка е по точно 40 минути, което прави общо над 140 часа як, забавен, на моменти доста дълбок и красив филм. Няма протяжни и неубедителни психологически драми, добрите са много добри, лошите са направо зли, ама всичко не е толкова наивно, както звучи, като го написах сега. Ако не сте го гледали, трудно ще го разберете, а ако сега започнете да го гледате отначало, едва ли ще ви хареса. Все пак първите серии са от 1997 г. и вече са малко като онази телевизия, по която дават стари, предимно черно-бели филми. Забравил съм й името, защото откакто наблягам на сериали, практически не гледам телевизия - сам съм си програмен директор.