От А до Я па ти
Уважението към езика е сериозна част от себеуважението, казва доц. Петя Костадинова
©
Цветелина Белутова
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Ако някога сте звъняли на телефон 090012230 (национално избиране, 10 импулса в минута), много е вероятно отсреща да сте чули гласа на доц. Петя Костадинова. Тя е един от специалистите на Института за български език (ИБЕ) при БАН, които дават справки и консултации, свързани с езика - правопис, правоговор, пунктуация, граматика, значение и произход на думите, транскрипция от всички чужди езици на български, езикова политика.
Петя Костадинова е научен секретар на ИБЕ, работи в секция "Съвременен български език" от 1975 г.
Заедно с покойния проф. Валентин Станков тя е автор на концепцията и на инструкцията за изработването на "Нов правописен речник" и работи по думите от метларка до непревзимаемост. Въпреки съществуването и на други речници изданието на "Хейзъл" от 2002 г. е официалната правописна норма (кодификация) в България.
Съвсем скоро би трябвало да излезе от печат и второ, преработено и допълнено издание на словника от 2002 г.
Всеки от интензивно общуващите с "Нов правописен речник" коректори, преводачи, литератори, преподаватели има собствена колекция от забележки и въпроси към съставителите. Например за дублетните форми (защо реторика и риторика са оставени като дублет, а жетва и жътва не са), по каква причина отъпкан вече се пише с "о" и разни други несъответствия между академичната граматика и правописния речник. Недоволството е и заради шантавите или направо несъществуващи думи.
Петя Костадинова е научен секретар на ИБЕ, работи в секция "Съвременен български език" от 1975 г.
Заедно с покойния проф. Валентин Станков тя е автор на концепцията и на инструкцията за изработването на "Нов правописен речник" и работи по думите от метларка до непревзимаемост. Въпреки съществуването и на други речници изданието на "Хейзъл" от 2002 г. е официалната правописна норма (кодификация) в България.
Съвсем скоро би трябвало да излезе от печат и второ, преработено и допълнено издание на словника от 2002 г.
Всеки от интензивно общуващите с "Нов правописен речник" коректори, преводачи, литератори, преподаватели има собствена колекция от забележки и въпроси към съставителите. Например за дублетните форми (защо реторика и риторика са оставени като дублет, а жетва и жътва не са), по каква причина отъпкан вече се пише с "о" и разни други несъответствия между академичната граматика и правописния речник. Недоволството е и заради шантавите или направо несъществуващи думи.
Какви са основните функции на Института за български език към БАН, с какво се занимава той?
В самото начало на Устава на българското книжовно дружество, публикуван в Браила през 1869 г., има такъв текст: Целта на Дружеството е да разпространява всеобщото просвещение у българският народ и да му показва пътя към неговото веществено обогатяване. В кръга на действията на Дружеството влизат следующите: А. Обработвание и усъвършенствование на българският език, на българската история и на народната наша словестност въобще; [...]. Както е широко известно, на Устава от 1869 г. се гледа като на първия Устав на съвременната Българска академия на науките. В такъв контекст и днес Институтът за български език към БАН е националното изследователско звено, което изследва нашия, българския език във всичките му аспекти. Изкушавам се да кажа, че всъщност Институтът е единственото национално звено, в което по определение изследователският интерес обхваща историята на българския език, неговите диалекти в по-старото или по-съвременното им състояние, съвременното му състояние - неговата граматика и лексиката му, отражението на българската история и култура в него - включително имената на градове, села или местности, връзката му с други славянски и неславянски езици, развива се и компютърна лингвистика. Разбира се, винаги е съществувала и връзка с практиката. Може би за обществото най-известен е фактът, че Институтът е този орган, който наблюдава развитието на книжовния език, процесите в книжовноезиковата норма, необходимостта (или липсата на необходимост) от промени в нея... И който разработва и издава съвременните езикови справочници. Правописният речник е един такъв справочник например.Коя е най-предизвикателната задача, проект, по който сте работили? В какво се състоеше предизвикателството?
Eзикът наистина е извънредно интересен обект за изследване. И е навсякъде. Някъде през 60-те години на миналия век един лингвист с широк профил написа, че с каквото и да се занимава един изследовател, рано или късно той открива, че изследва и езика.Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Вече съм абонат Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
31 коментара
... куето само дуказвъ, че колкото и правилну дъ гувориш, аку нямаш каво да кажеш, най-гулямуто придисвикателство в живота ти неисбежно е от ранка на исбора между еуро и евро.
Такъф е и споменът ми за българското училиште - куху, помпозно, и безполезно (заштото нито те пита, нито ти отговаря, нали).
Тъшно.
Хубаво интервю, но сякаш не виждам отговори на някои конкретни въпроси, например за пълния член.
И друго: в езика на почти всички говорители по телевизиите в прогнозите за времето се употребява "гръмотевична дейност". И на мой въпрос защо не казват правилното "гръмотевични явления" или само "гръмотевици", отговорът е, че това е правило, възприето в ИМХ при БАН. От цитирания тук институт по български език въобще не отговориха. За това е важно да се знае дали телевизията подобно на вестниците ще ни образова с правоговор или ще ни се натрапват нечии съмнително верни твърдения. В случая "дейност" е дума, произтичаща от поведението на човека, докато "явление" характеризира процесите в природата. Искам да чуя професионално мнение по въпроса!
А защо не попитахте дамата, която очевидно е един от най-големите капацитети по българска граматика, защо не се намери кой да обясни на неграмотните журналисти, включително и в БНТ, че не се казва " На кой да се обадя...", а " На кого...!"?
Публикувано през m.capital.bg
Третият въпрос отдолу нагоре дава отговор на популярната загадка защо вкъщи се пише заедно, а в г*за не :)
Напът О.о А нагости?
Не мгоа да пвоарвям, че нисатниа рибарзам квако чтеа. Твоа е феманоенланта мощ на чеошвикя моъзк. Сепрод изедловсатеклси еикп в Кдемрбиж, нмяа зачнеине как са пордендеи бкуивте в даутма, ванжо е смао пртъава и поднслеата да са на метатса си. Оснтааолто мжое да е наълпно рбъазрнкао и въркпеи твоа мжеоте да го четтее без прлоебм. Прачинита е, че човшекяит мъозк не чтее вскяа бкува поелнотдо, а дуамта ктао цляо.Зантее ли, че кгоато чтеете нисапаното, вжано е првътаа и поледсанта бквуа от дмаута да бдаът на мсятото си. Мжетое да рзбъракате мстеата на оастнаилте бвуки и все пак нпиасатноо ще прдъолажва да се чтее с лкоета. Твоа ивда да пкаоже, че вскичтоо твоа вемре котео сте попрлеили в уилчище е нпразано, доасттънчо е блио да ви начуат да слгатае на мстяото им бутквие от наалчото и каря на вяска дмуа кяото пиеште. Приичнтаа е в нчиана по котйо виашят мъозк оработбва ирнфоцмаията. Ткаа уяспвате да преочттее нааписното джае кгаото нтио енда дмуа не е изиспана пвраинло.
Не съм запознат с резултатите от проведеното в Кембридж изследване,но с любопитство и ... без особено затруднение прочетох шестия коментар, въпреки съзнателно объркания му словоред.Поздравления за интелигентната закачка за първата и за последната буква,но казвам на всички четящи,че този,които не уважава езиковите норми,никога няма научи ,и да запомни с какво започват, и с какво свършват българските думички,защото тук,както казва Петя Костадинова,става дума за уважение към езика, и за себеуважение.
В началното училище по български език се учат доста безумни и ненужни неща. В момента се сещам за "правилото за двойните звуци". Звукът "Я" бива единичен и двоен, в зависимост от това дали е след съгласна или след гласна. Такива "правила" за зазубряне с нищо не помагат на децата ни (в конкретния пример в 3-ти клас) за правилното научаване на българския език.
Същевременно в предавания по националните телевизии човек може да види има сума ти безумия. Вчера например в "Стани богат" имаше ненужна и объркваща употреба на думата "дефинитивно". Мисля си, че всичко това се дължи до голяма степен на лоши преводачи, които не знаят българския език.
Въпреки, че си падам русофоб, ще цитирам Булат Окуджава, който Георги Данаилов много добре дава за пример:
Вселенский опыт говорить
что погибают царства,
не оттого что труден быт
или страшни митарства,
а погибают от того
и тем болнее, чем дольше,
что люди царство своего
не уважают больше!
Колко добре казано- 'Царствата погиват когато хората престанат да уважават своята държава!'
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.
Вход