Съвсем скоро би трябвало да излезе от печат и второ, преработено и допълнено издание на словника от 2002 г.

Всеки от интензивно общуващите с "Нов правописен речник" коректори, преводачи, литератори, преподаватели има собствена колекция от забележки и въпроси към съставителите. Например за дублетните форми (защо реторика и риторика са оставени като дублет, а жетва и жътва не са), по каква причина отъпкан вече се пише с о и разни други несъответствия между академичната граматика и правописния речник. Недоволството е и заради шантавите или направо несъществуващи думи.

Какви са основните функции на Института за български език към БАН, с какво се занимава той?

В самото начало на Устава на българското книжовно дружество, публикуван в Браила през 1869 г., има такъв текст: Целта на Дружеството е да разпространява всеобщото просвещение у българският народ и да му показва пътя към неговото веществено обогатяване. В кръга на действията на Дружеството влизат следующите: А. Обработвание и усъвършенствование на българският език, на българската история и на народната наша словестност въобще; [...]. Както е широко известно, на Устава от 1869 г. се гледа като на първия Устав на съвременната Българска академия на науките. В такъв контекст и днес Институтът за български език към БАН е националното изследователско звено, което изследва нашия, българския език във всичките му аспекти. Изкушавам се да кажа, че всъщност Институтът е единственото национално звено, в което по определение изследователският интерес обхваща историята на българския език, неговите диалекти в по-старото или по-съвременното им състояние, съвременното му състояние – неговата граматика и лексиката му, отражението на българската история и култура в него – включително имената на градове, села или местности, връзката му с други славянски и неславянски езици, развива се и компютърна лингвистика. Разбира се, винаги е съществувала и връзка с практиката. Може би за обществото най-известен е фактът, че Институтът е този орган, който наблюдава развитието на книжовния език, процесите в книжовноезиковата норма, необходимостта (или липсата на необходимост) от промени в нея... И който разработва и издава съвременните езикови справочници. Правописният речник е един такъв справочник например.

Коя е най-предизвикателната задача, проект, по който сте работили? В какво се състоеше предизвикателството?

Eзикът наистина е извънредно интересен обект за изследване. И е навсякъде. Някъде през 60-те години на миналия век един лингвист с широк профил написа, че с каквото и да се занимава един изследовател, рано или късно той открива, че изследва и езика.

Мисля, че в изследователската дейност има доста предизвикателства. Лично за мен най-голямото предизвикателство беше работата ми преди няколко години в държавната комисия, която водеше далеч нелекия диалог с институциите на Европейския съюз във връзка с изписването на името на общата европейска валута - еуро или евро.

Ако погледнем на езика като на система, например като на вид държавно устройство, кои биха били основните власти/ институции/ органи, свързани с неговото функциониране? Коя е законодателната и коя е изпълнителната власт, когато говорим за езика? Има ли езикова полиция?

Разбирам защо говорите за "езикова полиция". Всъщност съм чувала и друг път подобни идеи, които – вярвам – са породени от искрената загриженост на хората. За езика наистина може да се мисли като за система, ако го мислим като нещо отделено, отчуждено от човека, от хората, от обществото, което го говори. Но един език живее чрез речта на всеки човек и чрез речта на цялото общество. Затова и постоянно слушаме или четем различен български език – един е езикът на съвременните писатели или поети, друг в юридическите текстове, различен е езикът на политиката или журналистиката, както впрочем и на отделните политици или на отделните журналисти. Когато със загриженост се говори за българския език, обикновено става дума не за българския език изобщо, а за езика, който говори една или друга личност. В този смисъл езикова полиция – ако продължа Вашето сравнение – едва ли е възможно да има. Всъщност всеки сам определя своя език – според образованието си, професията си, вкуса си.

По отношение на книжовния, на стандартния, на официалния език съществуват задължителни норми, които не бива да се нарушават. А когато се нарушават, се получава точно това впечатление за лош език – но не за лош български език, а за лош език на конкретен българин. Определянето на книжовноезиковите норми е многостранен процес. Той предполага познаване на книжовния език в неговите съвременни функционални форми, регистриране и изследване на промените – ако има такива – в тях, определяне на необходимостта от промяна в една или друга норма, обсъждане, популяризиране на промените, създаване на помагала.

Но така може да излезе, че и "изпълнителната", и "законодателната" власт са в ръцете на обществото.

Донякъде това е така – доколкото българският език е език на всички българи. Но само донякъде. Лингвистите са тези, които се занимават професионално с езика изобщо и в частност със съвременната книжовноезикова норма. Те имат необходимата подготовка, за да вземат решения. Впрочем това е вярно за всяка професия. Едва ли на някого ще хрумне да търси медицински съвет например от математик. Вече споменах, че езикът е навсякъде – именно чрез него общуваме един с друг. И в този смисъл се получава известен парадокс: тъй като общуването обикновено преминава без особени проблеми, някои хора смятат, че владеят добре книжовния език и поради това могат да си позволят да дават препоръки или да изказват оценки. Точно в такива случаи се говори за лошия български език, за това, че българският език е заплашен, загива и ако не искаме да изчезне, трябва да се погрижим за него. Например чрез езикова полиция. А – както казах преди малко – не става дума за българския език изобщо, а за българския език на конкретен българин.

Има ли официална структура, въвлечена в следене на промените в езика и отговорна за превръщането им в норма?

Да, това е именно Институтът за български език при Българската академия на науките. Все пак ще отбележа, че веднъж установени, книжовноезиковите норми не се поддават лесно на промяна. Те се изучават в българското училище, налице са в официални издания, в речта на образованите хора. Книжовноезиковите норми са консервативни и рязката промяна в тях не е желателна по отношение на никой съвременен книжовен език, не само по отношение на българския книжовен език.

Как оценявате състоянието на българския език днес? Като четете и слушате български, как ви звучи той... общата езикова среда? Какво говори състоянието на езика за състоянието на обществото?

Състоянието на обществото наистина има пряка връзка с това, което наричате обща езикова среда. Връзката, дано не се изненадате, се реализира чрез себеуважение, тъй като уважението към родния език е сериозна част от себеуважението. Както и уважението към българската държава. Вашият въпрос ми припомни едно знаменито и широко известно изказване, което бих перифразирала по следния начин: книжовният език е диалект, зад който стои силна държава. Така колкото по-силна е държавата, толкова по-стабилен е книжовният език. Мисля, че това се вижда ясно в съвременния свят. И навсякъде по света, във всяка съвременна държава има езикова политика.

Поизчистихме ли се от русизми, "касае се", съкращения като изпълком? И какви са новите феномени?

Кога сте чували за последен път изпълком или стенвестник, или текзесе? Езикът се променя, както се променя светът, в който живеем.

След стихийното навлизане на чуждици има ли "мода", някаква нова тенденция, свързана с езика днес?

И според мен преди време имаше наистина стихийно навлизане на чуждици. Но това не беше характерно само за българския език – такива явления бяха налице във всички славянски езици. Понякога една или друга дума се оказваше необходима във връзка с новата социална среда – по същите причини, по които отпаднаха думи като споменатата от Вас изпълком. Понякога това беше наистина мода, ориентирана към използване на значително количество англицизми. Днес мисля, че у повечето хора надделя здравият разум.

Как се опазва и съхранява книжовният език? Какви са защитите? Кой е отговорен за правилното му използване – образователната система, медиите?

Езикът живее чрез човека, обществото, държавата. Отговорността за правилното му използване също зависи от човека, обществото, държавата. Защита? – добро образование и внимание на всеки към речта. Речта в медиите, речта в парламента, речта в училище. Що се отнася до опазването и съхраняването на един език, в международната езикова политика има специален термин – застрашени езици. Българският език не е застрашен език.

Къде се крие имунитетът на един език срещу войнстващата некнижовност, диалектните форми, масовото неспазване на чистата езикова норма, което става норма само по себе си?

И на този въпрос бих отговорила, че различните хора говорят различен български език и влагат различно значение в думата себеуважение.

Мястото на българския език в съвременното българско общество е регламентирано в действащата ни конституция и в още доста специални закони с по-тесен характер. Книжовният български език се изучава в българското училище. Съвсем не съм убедена, че наличието на закон за опазване и съхраняване на българския език би имал смисъл – ако имате това предвид. В това отношение съществува опитът в други държави, който показва, че езикът не може да се администрира.

Компютрите и модерните електронни устройства за осведомяване и комуникация имат ли вина за все по-ниската грамотност или проблемът е другаде?

Според мен новите технологии внасят облекчения в съвременния темп на живот. Но и те – както всяко друго нещо – могат да се използват добре и не толкова добре. Има ли значение как някой чете? Дали чете от хартия или от електронно копие - четенето си е четене. Друг е въпросът какво чете и колко чете.

По какво се разбира, че е дошло време за нов правописен речник?

В това отношение практиката е различна. Има държави, в които се издава правописен речник на всеки две или на всеки пет години. У нас след малкия правописен речник, който има доста издания, през 1983 г. беше издаден един значително по-голям, през 2002 г. – друг, също обемен.

Във връзка с последния речник от 2002 г. – много от непрестанно консултиращите се с него (филолози, коректори, писатели, преподаватели) не са доволни. Една от общите забележки е изобилието от думи, чието значение никой не знае, думи, които не се намират в никакви други речници или текстове. Как коментирате това?

Едва ли е вярно, че никой не знае повечето от думите или че много думи не се намират в никакви други речници. Но е вярно, че в екипа, който работеше върху този речник, съществуваше стремеж да се включат повече новонавлезли думи, при които има някакъв правописен проблем. Впрочем чувала съм критики и в обратната посока – че този речник не включва някои широко използвани в отделни клонове на науката термини.

И накрая – няколко конкретни въпроса. Ще отпадне ли някога пълният член?

Знаете ли, понякога имам усещането, че въпросът с употребата на пълни и кратки членни форми при съществителните от мъжки род, единствено число играе ролята на нещо като "спасителен въпрос" – повдига се периодично оттук или оттам, при това обикновено във време, в което липсват особено интригуващи широката аудитория новини. Според мен правилото е съвсем ясно и лесно и е адекватно от гледна точка на структурата на българския език, но – от друга страна – изисква известни лични усилия, вложени в образованието на всеки.

Напът е една дума според речника, но в масовото съзнание се тръгва на път?

Напът се пише слято, както и други съчетания от предлог и съществително име – насън, начело, отстрана, подръка, присърце, при които съществителното не се променя граматически. Това правило е формулирано в уводните части на същия речник.

Задължително изискване ли е главната буква при местоимението Ви в учтивата кореспонденция?

Да, задължителна е.

Кажете как би могъл човек да се държи в граматична кондиция?

Като се образова и не си позволява да е безразличен към начина, по който говори и пише.