С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Тема

2 4 май 2011, 12:23, 12568 прочитания

Тесни и широки

Проблемът с шрифтовете и други истории

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В момента консумираме шрифт. Правим го толкова постоянно, че трябва да ни се напомня, за да не спираме да го забелязваме. Дизайнерите и типографите, с които разговаряхме, са единодушни, че най-често грешим, като не обръщаме внимание на малките букви. Така пропускаме да видим, че напоследък сме обградени от надписи с главни букви и със смалени главни букви, вместо с главни и малки. Това е характерно за руските шрифтове, а не за българските, но явлението вече е масово у нас. Иначе в българската кирилица малките букви се изписват по различен начин от главните и някои имат ченгелчета нагоре и надолу (ascenders и descenders). Тези дребни елементи улесняват визуалното възприемане, защото позволяват на окото да се движи нагоре и надолу по извивките на буквите.

От шрифтовете зависи дали и как ще усвоим дадена информация. Те се правят бавно, прецизно и дълго. Процесът е индивидуален, но най-често се започва с едно начертание, което прилича на тесни и широки редове. Следват месеци работа, анализи върху буквите, техните съчетания и всеки малък детайл.


Другото е код в компютъра, а следващите илюстрации са, за да не губим чувствителност.


©Poststudio

"В примерa се илюстрира как поради липсата на горни и долни камшичета на малките букви в руската кирилица редът изглежда като линия, което затру0днява четенето. При българската кирилица те присъстват и създават ритъм за окото. Това помага на възприемането на текстовете и особено по-дългите."



"Постстудио" (www.poststudio.bg) са Андреан Нешев, Велина Стойкова и Магдалина Станчева. Работят за Sofia Design Week, Sofia Architecture Week, "Нощ на музеите и галериите", Пловдив, и други. Техен проект е книгата Visual Cut Bulgaria, а премиерата на книгата-монограф на Стефан Кънчев е в средата на юни.

Инфографика


© Кирил Златков

"Нашата азбука не е латиница и е застрашен вид"

Кирил Златков се занимава с типография от двадесет и пет години и не спира да напомня коя е нашата азбука. Между 2005 и 2007 г. го прави и със специален проект в зоологическата градина, посветен на кирилицата и озаглавен "Не ме забравяй". Най-тревожната тенденция според него е, че "и в момента много млади колеги създават шрифтове, в които няма кирилица. Дизайнерите вече не знаят как трябва да изглеждат правилно направените български букви". Причините: по-трудното изработване на кирилски шрифтове и масова употреба на латиница.

Инфографика


© Светослав Симов

"Arial и Helvetica са широко известни и много разпространени. Те са сериозни и бързо смилаеми за мозъка. Helvetica е изключително популярен и функционален. С него се изпълняват документи, формуляри, статии, табели, информационни материали... Verdana е специално разработен и оптимизиран за текстове в уеб.

Impаct е тежък и най-често се използва за заглавия. Trajan е познат като филмов шрифт, а Bodoni е предпочитан в модната индустрия."

Светослав Симов е основател на fontfabric.com и произвежда шрифтове, но твърди, че не съществува такова нещо като хубав шрифт. "Няма добри и лоши, има подходящи и неподходящи."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Дивото зове Дивото зове

Трима утвърдени български приключенски фотографи и техните "работни дни" на открито

15 фев 2019, 1303 прочитания

Апетитът идва със слушането 2 Апетитът идва със слушането

Подкасти за всички и за всичко

31 яну 2019, 3869 прочитания

24 часа 7 дни

15 фев 2019, 4972 прочитания

15 фев 2019, 3033 прочитания

15 фев 2019, 2753 прочитания

15 фев 2019, 2750 прочитания

15 фев 2019, 1909 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Когато си във влака

Сложното уравнение - пари за обществени медии

Време е за модел на финансиране на БНТ, БНР и БТА, който да им осигурява нормално развитие и независимост

Задава ли се нова ядрена надпревара

Оттеглянето на САЩ и Русия от договора за ракетите със среден и малък обсег ще подкопае най-вече сигурността на Европа

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Как (не) живеем

Кураторката Вера Млечевска за въпросите, които поставя предстоящото българско участие на Венецианското биенале

Sisters аre doin' it for themselves

Първият македонски филм на Берлинале "Господ съществува, името й е Петруня" спечели публиката с позицията си за цената

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 7

Капитал

Брой 7 // 16.02.2019 Прочетете
Капитал PRO, Тема на броя: Отрова в руската салата

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 15.02.2019 Прочетете