Тесни и широки
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Тесни и широки

Тесни и широки

Проблемът с шрифтовете и други истории

15100 прочитания

© Кирил Златков


В момента консумираме шрифт. Правим го толкова постоянно, че трябва да ни се напомня, за да не спираме да го забелязваме. Дизайнерите и типографите, с които разговаряхме, са единодушни, че най-често грешим, като не обръщаме внимание на малките букви. Така пропускаме да видим, че напоследък сме обградени от надписи с главни букви и със смалени главни букви, вместо с главни и малки. Това е характерно за руските шрифтове, а не за българските, но явлението вече е масово у нас. Иначе в българската кирилица малките букви се изписват по различен начин от главните и някои имат ченгелчета нагоре и надолу (ascenders и descenders). Тези дребни елементи улесняват визуалното възприемане, защото позволяват на окото да се движи нагоре и надолу по извивките на буквите.

От шрифтовете зависи дали и как ще усвоим дадена информация. Те се правят бавно, прецизно и дълго. Процесът е индивидуален, но най-често се започва с едно начертание, което прилича на тесни и широки редове. Следват месеци работа, анализи върху буквите, техните съчетания и всеки малък детайл.

Другото е код в компютъра, а следващите илюстрации са, за да не губим чувствителност.

Автор: Poststudio

©Poststudio

"В примерa се илюстрира как поради липсата на горни и долни камшичета на малките букви в руската кирилица редът изглежда като линия, което затру0днява четенето. При българската кирилица те присъстват и създават ритъм за окото. Това помага на възприемането на текстовете и особено по-дългите."

"Постстудио" (www.poststudio.bg) са Андреан Нешев, Велина Стойкова и Магдалина Станчева. Работят за Sofia Design Week, Sofia Architecture Week, "Нощ на музеите и галериите", Пловдив, и други. Техен проект е книгата Visual Cut Bulgaria, а премиерата на книгата-монограф на Стефан Кънчев е в средата на юни.

Автор: Кирил Златков

© Кирил Златков

"Нашата азбука не е латиница и е застрашен вид"

Кирил Златков се занимава с типография от двадесет и пет години и не спира да напомня коя е нашата азбука. Между 2005 и 2007 г. го прави и със специален проект в зоологическата градина, посветен на кирилицата и озаглавен "Не ме забравяй". Най-тревожната тенденция според него е, че "и в момента много млади колеги създават шрифтове, в които няма кирилица. Дизайнерите вече не знаят как трябва да изглеждат правилно направените български букви". Причините: по-трудното изработване на кирилски шрифтове и масова употреба на латиница.

Автор: Светослав Симов

© Светослав Симов

"Arial и Helvetica са широко известни и много разпространени. Те са сериозни и бързо смилаеми за мозъка. Helvetica е изключително популярен и функционален. С него се изпълняват документи, формуляри, статии, табели, информационни материали... Verdana е специално разработен и оптимизиран за текстове в уеб.

Impаct е тежък и най-често се използва за заглавия. Trajan е познат като филмов шрифт, а Bodoni е предпочитан в модната индустрия."

Светослав Симов е основател на fontfabric.com и произвежда шрифтове, но твърди, че не съществува такова нещо като хубав шрифт. "Няма добри и лоши, има подходящи и неподходящи."

В момента консумираме шрифт. Правим го толкова постоянно, че трябва да ни се напомня, за да не спираме да го забелязваме. Дизайнерите и типографите, с които разговаряхме, са единодушни, че най-често грешим, като не обръщаме внимание на малките букви. Така пропускаме да видим, че напоследък сме обградени от надписи с главни букви и със смалени главни букви, вместо с главни и малки. Това е характерно за руските шрифтове, а не за българските, но явлението вече е масово у нас. Иначе в българската кирилица малките букви се изписват по различен начин от главните и някои имат ченгелчета нагоре и надолу (ascenders и descenders). Тези дребни елементи улесняват визуалното възприемане, защото позволяват на окото да се движи нагоре и надолу по извивките на буквите.

От шрифтовете зависи дали и как ще усвоим дадена информация. Те се правят бавно, прецизно и дълго. Процесът е индивидуален, но най-често се започва с едно начертание, което прилича на тесни и широки редове. Следват месеци работа, анализи върху буквите, техните съчетания и всеки малък детайл.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    smart_za_batkov avatar :-|
    Батков-вън

    Повърхностна статия, не е споменато най-важното. А именно, че проблемът го има защото българската държава не е заявила и платила да има отделна българска кирилица в стандарта unicode и за това ползваме руската. Ако го беше направила и arial и helvetica щяха да имат и руска, и българска кирилица. Сега по стандарт има само руска.

    Не е лошо и да се спомене и това, че така наречената "българска" кирилица всъщност е руска - това е кирилицата от реформата на руския цар Петър, от която в последствие руснаците се отказват и се връщат към традиционната кирилица, която пък е по-скоро българска по произход, макар че нея сега наричаме руска . Иначе Спор няма, че сегашнага българска е по-красива и четивна.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 2
    borimechka avatar :-?
    Bear Force One

    Вероятно, когато разглеждаш Лайта, този текст и картинките изглеждат доста по-адекватно... Така наистина е трудно да разбереш какъв е смисълът.

    Между другото, мисля, че скоро болгарицата (с малкото т като m) ще отмре съвсем. И никой, освен едни 20-тина художници с бради от Академията няма да забележи липсата.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK