Когато си във влака
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Когато си във влака

Когато си във влака

2539 прочитания

© Ася Колева-Стоянова


Автор: Ася Колева-Стоянова

Буквата Е винаги ми е приличала на гребен. Ако започна да мисля пространствено, може би ще се сетя, че това е Ш, преди да е станало рано сутринта. Изправено, Е-то сякаш пее: Колко е хубаво, че не съм Ш. А вечерта е тихо. Никой не вика. Всички шептят. Само щурците, които не са нищо повече от едно дефектно Ш, тихичко зъзнат от студ. А ние си мислим, че свирят. И изобщо много от виковете на съществата изразяват болка или неприятност, а ние от видимия свят си мислим и се успокояваме от тези невидими вопли. Всяка нощ е изпълнена с протести - звукови и светлинни. Ш-ътата, налягали, сънуват как като бивши Е-та, гордо изправени, са кънтели през лятото в планината. И са красиви в съня си гласните. Нищо не може да ги спре. Кънтят и с дива радост като бели кози скачат от скала на скала и чертаят своята словесна територия. Винаги съм си мислил, че през нощта няма ехо. Някак си ненужна ми се струва тази игра на звуците, когато не виждам пейзажа. Викайки, аз обхождам гледката и оставям следи. А когато е тъмно, не обхождам нищо. Дали викам в скучна равнина или в красиво дефиле, вече е все едно. Най-упойващо е да усетиш тези неведоми следи от звуци и влизайки в дефилето, да заявиш: Тука е викано. А като си помисля за нощния влак, усещам колко нелепо, седнал в купето, съм част от нещо черно и шумящо, което пронизва тишината, изградена от хиляди легнали Ш-ъта. Като овце са се сгушили буквите една в друга и правят ограда срещу шума. Като тези огради, които се слагат, за да спрат зимните навявания. Пронизва влакът тишината, а след него остават разбудени букви, някои от които сънени стават и негодуват: Е, не може така да ни пронизват съня. После си лягат и тогава се чува Ш, като изпуснат въздух. А телеграфните стълбове стоят безучастни в равното като останки от стара култура. Здраво стъпили на земята, те предават в ефира звуците на нашите глупави желания.

Когато си във влака, помисли за това.

Автор: Ася Колева-Стоянова

Буквата Е винаги ми е приличала на гребен. Ако започна да мисля пространствено, може би ще се сетя, че това е Ш, преди да е станало рано сутринта. Изправено, Е-то сякаш пее: Колко е хубаво, че не съм Ш. А вечерта е тихо. Никой не вика. Всички шептят. Само щурците, които не са нищо повече от едно дефектно Ш, тихичко зъзнат от студ. А ние си мислим, че свирят. И изобщо много от виковете на съществата изразяват болка или неприятност, а ние от видимия свят си мислим и се успокояваме от тези невидими вопли. Всяка нощ е изпълнена с протести - звукови и светлинни. Ш-ътата, налягали, сънуват как като бивши Е-та, гордо изправени, са кънтели през лятото в планината. И са красиви в съня си гласните. Нищо не може да ги спре. Кънтят и с дива радост като бели кози скачат от скала на скала и чертаят своята словесна територия. Винаги съм си мислил, че през нощта няма ехо. Някак си ненужна ми се струва тази игра на звуците, когато не виждам пейзажа. Викайки, аз обхождам гледката и оставям следи. А когато е тъмно, не обхождам нищо. Дали викам в скучна равнина или в красиво дефиле, вече е все едно. Най-упойващо е да усетиш тези неведоми следи от звуци и влизайки в дефилето, да заявиш: Тука е викано. А като си помисля за нощния влак, усещам колко нелепо, седнал в купето, съм част от нещо черно и шумящо, което пронизва тишината, изградена от хиляди легнали Ш-ъта. Като овце са се сгушили буквите една в друга и правят ограда срещу шума. Като тези огради, които се слагат, за да спрат зимните навявания. Пронизва влакът тишината, а след него остават разбудени букви, някои от които сънени стават и негодуват: Е, не може така да ни пронизват съня. После си лягат и тогава се чува Ш, като изпуснат въздух. А телеграфните стълбове стоят безучастни в равното като останки от стара култура. Здраво стъпили на земята, те предават в ефира звуците на нашите глупави желания.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK