Първа палаткализация
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Първа палаткализация

Shutterstock

Първа палаткализация

Преглед на теорията и практиката на дивото къмпингуване по брега на морето

7045 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Петкан ходи всяко лято на палатка. Няма да казваме от колко години ходи на палатка, за да не изгубим читателите в юношеска възраст. Приемаме, че са доста. Освен това не е важно количеството, а качеството, затова в една безкрайно напредничава народна мъдрост се казва "не питай старило, питай патило". Правим уговорката, че не става въпрос за палатка в къмпинг (въпреки че Петкан е минал и през много такива, естествено), а за така нареченото диво къмпингуване, което по документи е забранено в цяла Европа, включително и в България. И без да влизаме в излишни сериозни размишления, трябва да отбележим, че от безбройните нарушения, за които законът си затваря очите или изобщо не забелязва, това е единственото, което според Петкан е по-скоро плюс. Той си дава сметка също така, че не е прав, предвид състоянието на Камчийски пясъци в края на сезона например. Но това, уважаеми читателю, е тема на друг текст. В този ще разкажем в няколко параграфа как Петкан си случва лятото, като ще направим и втората уговорка, че това в никакъв случай не е някаква пропаганда или реклама, а просто гледната точка на един Петкан. Започваме с:

Времето

Петкан е ходил на палатки на морето по всяко време на лятото – от началото на юни до края на септември, дори и извън тези рамки в редки изключения. С годините Петкан си е дал сметка, че най-добре се чувства именно в началото и в края на лятото, от една страна – защото тогава "няма навалица" и, от друга – защото самите условия са много приятни. В началото на лятото навсякъде е зелено (и все още чисто), дните са много дълги, а в атмосферата витае приятната възбуда от предстоящото лято. В края на лятото е спокойно, слънцето е сякаш уморено и помъдряло, а общото усещане е, че получаваш втори крем карамел за десерт. Разбира се, от време на време Петкан се шибва в августовската лудница, колкото да не забрави какво е да се събудиш в пет сутринта, стиснал пластмасова бутилка със смесени мента и спрайт, и да установиш, че нямаш представа на кого е палатката, в която се намираш. Другото, което Петкан взима под внимание, е "цър-пър" туристите – уикендите са любимото време, в което местната популация пренася почти цялата си покъщнина на плажа и прекарва времето си в седене на сгъваем стол, пред сгъваема маса, отрупана с кебапчета, а целият проект обикновено е съпроводен от много силна музика.

Мястото

Стратегията на Петкан включва базов лагер при близки роднини в голям черноморски град и цяло съзвездие от повече или по-малко известни точки за "разпъване". По този начин Петкан е сигурен, че няма да подивее фатално или да получи СПИН (синдром на придобита интернет недостатъчност), освен това си гарантира няколко различни типа летуване, понякога в рамките на съвсем малко време. Защото, както и при организирания туризъм, дивото къмпингуване зависи много от духа на мястото, то има свои особености, които превръщат цялата случка в едно или в друго. Понеже в дивия къмпинг липсва барче, където да убиеш жегата с хладни питиета под чадър, основен принцип при Петкан е винаги да разпъва на сянка. Гората е важна и като източник на енергия – огънят служи едновременно за кухня и всекидневна, за отопление и осветление. На него се готви, топли се вода за кафе и чай, често играе и ролята на телевизор. С годините се оказва все по-важно мястото да е достъпно с автомобил, тъй като все повече хора около Петкан започват да водят бебета и деца, а само който има или е имал бебе, знае какво количество НЕЩА изискват тези няколкокилограмови същества.

Хората

Ходенето на див къмпинг е специфична ситуация. Не става въпрос за ученическите палатки, в които просто отиваш някъде и побесняваш, като понякога така и не стигаш до разпъване на палатка, а за истинското организирано летуване в диви условия. Важно е хората, с които си, да знаят за какво става дума или ако не знаят – да искат да разберат. Това, което е по-съществено обаче, е фактът, че твоето добро изкарване зависи от хората, с които си, тъй като живеете заедно през цялото време. Петкан е установил, че средно голям лагер (7 - 10 души) постига идеалния баланс между безкрайните спорове на по-голямата компания и скуката на по-малката. Разбира се, има случаи, в които дори и двама души са си напълно достатъчни, но тук за целта на статистиката сме едромащабни. Има няколко типа хора, които Петкан се е научил да си избира, като ходи на "палатка". Човекът, който "знае всичко" – суперполезен е, защото винаги държи той да свърши някаква иначе досадна работа, но трябва да умееш да се абстрахираш от постоянното му дърдорене. Човекът, който "наистина знае всичко" – също е суперполезен, понеже може да те измъкне от локвата, в която си затънал с колата, като извади вериги за гуми посред лято, но трябва да изтърпиш това, че почти не говори и си ляга към десет. Човекът, който "не знае нищо" – да заведеш на палатка абсолютно начинаещ е, като да уредиш девствен приятел за пръв път с момиче, с единствената разлика, че след това не го тупаш по гърба. Освен тези типове хора не е лошо да има и хора, които разказват вицове, както и хора, който свирят и пеят. Петкан обикновено ходи на палатки и със сексуален партньор (по този начин винаги има учтиво извинение да се оттегли, когато един от предните два типа започне да дава прекалено от себе си).

Нещата

Списъкът с неща, които трябват, когато отиваш на див къмпинг, може да бъде от съвсем кратък до безкраен. Абсолютният минимум, за да отидеш на палатка, е да има поне една палатка. Горна граница няма, което води до непрекъснато нарастващ с годините обем на багажа. Основните неща, които Петкан не пропуска да вземе, са: палатка, спален чувал, шалте, кибрити, фенер, нож, въже, тава или поднос, метални канчета и тенджерки. Също вода (5-10 литра на ден на човек), храна – варива, зеленчуци, сухи меса (сурови само за първата вечер), хляб. Петкан винаги носи и две три консерви, но това има по-скоро сантиментална, отколкото практична стойност. И още – свещи, одеяла, пликове за боклук, дрехи за вечерта (на брега на морето става студено през нощта, а дори и да не стане – комарите си падат ужасно по голи ръце и крака). Петкан не забравя никога да се зареди с алкохол, но това в повечето случаи е местна домашна ракия от селата в околността. С кафето и чая като че ли приключваме с нещата от първа необходимост. Без да броим, разбира се, най-важното.

Теслата

С нея забиваш колчета, когато почвата е прекалено твърда. Окопаваш палатката, ако стоиш дълго и има опасност от дъжд. Помагаш си в събирането на дърва. Сечеш дебели клони. Можеш да издялаш колчета и дори да сковеш пейка. Правиш си пътеки и стъпала, ако е обрасло или стръмно. И не на последно място – с нея си правиш тоалетна (използваме момента, да наблегнем на факта, че тоалетната не е просто храст, в който правиш каквото правиш и го оставяш с разпилени хартии наоколо, по дяволите, положи малко усилия, направи си тоалетна, ако не знаеш как, попитай човека, който "наистина знае всичко", той няма да пропусне да ти даде и още куп безполезни съвети).

Безполезни съвети:

- Не пропускай преди заминаването да организираш няколко събирания с тема "Да говорим за палатките". Тези обсъждания понякога са по-забавни от самата палатка.

- Гледай да стигнеш по светло – не е невъзможно да разпънеш пипнешком или на фенер, но е почти сигурно, че няма да успееш да събереш дърва за огъня и на практика губиш първата вечер, която според всички статистики е най-яката.

- Не разпъвай на плажа – знаем, че мечтата на всеки софиянец е да изпълзи от палатката направо в морето. Като човек от морето обаче Петкан ще ти каже, че спасителният хлад в два часа по обед е достатъчна причина да извървиш стотината метра сутрин, преди да се пльоснеш във водата.

- Не си носи сгъваемо столче – то е първата крачка към най-голямата опасност в живота на истинския къмпингар, а именно един ден да се появи с каравана и сателитна чиния.

- Остави всичко така, както си го намерил – не вярваме да си един от тези, които са дали днешния облик на повечето диви плажове по Черно море, но за всеки случай напомняме: руло големи найлонови торби са добро начало. Ако след като ги напълниш с боклук, ги закараш до най-близкия контейнер, ще си стигнал и до добрия край.

Петкан ходи всяко лято на палатка. Няма да казваме от колко години ходи на палатка, за да не изгубим читателите в юношеска възраст. Приемаме, че са доста. Освен това не е важно количеството, а качеството, затова в една безкрайно напредничава народна мъдрост се казва "не питай старило, питай патило". Правим уговорката, че не става въпрос за палатка в къмпинг (въпреки че Петкан е минал и през много такива, естествено), а за така нареченото диво къмпингуване, което по документи е забранено в цяла Европа, включително и в България. И без да влизаме в излишни сериозни размишления, трябва да отбележим, че от безбройните нарушения, за които законът си затваря очите или изобщо не забелязва, това е единственото, което според Петкан е по-скоро плюс. Той си дава сметка също така, че не е прав, предвид състоянието на Камчийски пясъци в края на сезона например. Но това, уважаеми читателю, е тема на друг текст. В този ще разкажем в няколко параграфа как Петкан си случва лятото, като ще направим и втората уговорка, че това в никакъв случай не е някаква пропаганда или реклама, а просто гледната точка на един Петкан. Започваме с:


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    castaliafons avatar :-?
    Добрият войник Швейк

    Кокетното в заглавието е, че почти никой няма да се сети за заиграването с "първа/втора/трета палатализация".
    Интелектуална снобария, но със стил и без преиграване.

  • 2
    chimay avatar :-P
    chimay

    Ех, Веско, удари едно Chimay за статията

    Това с палатката е малко пресилено, може и без. Той и Д. Адамс говори глупости, да не ти пука (т. е. хавлията е последното ни6то което нося на стоп; 100 000 км ++ веке). Та така и с кьмпинга, през лятото само топли дрехи, 4ували за боклук ( и за заслон, ако запука дужд), ножка, 4елник, вода и Ром (с който може да си запали6 мокрите дрьве, en cas de besogne).

    Направо се разме4тах за един Цьрноморски плаж, ама нейсе, следва6тите летни (не)палаткувания се зафромят в Terre Neuve et Labrador.

  • 3
    kosioo avatar :-|
    Константин

    Ама Петкане, дърва с тесла ли се секат? Какви симпатични малки брадвички има, дето хем са добри колчетата да забиваш с тях (да живеят добрите стари брезентови палатки), хем по-удобни за дръвцата. ;) А при обрасъл терен най-ефективният инструмент е сърп (колко ли младежи не са хващали подобно нещо?) и дебела ръкавица - за нула време околността е оглозгана.
    Поздрави от Добруджа и хубав палатков сезон!

  • 4
    rosinant avatar :-P
    rosinant

    Вече съм зарибен ползвател на палатките. Хитър познат, "който знае всичко" от първия вид, има "промоционална" палатка за начинаещи - голяма, шестместна, пробутва я на някоя начинаеща двойка, заедно с чували и надуваеми възглавнички, че и шалтета. На следващата година зарибените си купуват собствена палатка, често двуместна и едва на плажа осъзнават разликата ;-) С общи усилия обаче оцеляват и на следващата година са вече зарибени, полу-професионалисти.

  • 5
    wizoutu avatar :-|
    wizoutu

    "хора, КОЙТО свирят и пеят"?
    евала, граматика (:

  • 6
    krisee avatar :-|
    krisee

    Петкан, според мен, не е ходил много на "палатки" и няма представа какво представлява дивото къмпигнуване, тъй като то не може да бъде определено. Всеки сам преценява какво му е нужно.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK