С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Тема

1 19 май 2011, 14:29, 10623 прочитания

Jewish Bulgaria

Англоезичен пътеводител разказва за миналото и паметниците на евреите в България

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Карнобат не е от местата, които посещаваш за удоволствие. Но ето ме там. Въртя се из улиците на града и търся някой, който да ме упъти към еврейското гробище. Да, правилно ме разбрахте, еврейското гробище.

Най-големият еврейски некропол в България се намира в Карнобат. Първите гробове в него са от края на ХVI в., последните - от времето на балканските войни. През по-голямата част от този период градчето било най-оживеният търговски център в тази част на Балканите - толкова оживен, че евреите от Бургас и Айтос били погребвани тук. Всичко това означава, че край Карнобат трябва да има много еврейски гробове. Поне хиляда.


Еврейското гробище на Карнобат обаче не е отбелязано на Google Maps. Няма го в нито едно туристическо описание на града или региона, на което успях да попадна. Затова сега обикалям улиците, питам и разпитвам къде е еврейското гробище и постепенно свиквам с учудването, което предизвиква въпросът ми. Хората дори не подозират, че подобно нещо съществува в града им.

Пробивът идва неочаквано. "Много е сложно. Трябва да минете през каракачанската махала. Ще ви покажа", казва възрастен мъж с нетипично бохемски за мястото вид, зарязва ракията, която пие в някакво квартално кръчме, и се качва в колата. Минута по-късно вече минаваме през улиците на т.нар. каракачански квартал, известен за местните жители като Галата, а официално като "Красно село". Ако погледнете в Google Maps, ще видите, че е южно от града.

Минаваме край каменна кариера, спускаме се по кален път и още преди гидът ми да каже "ето го", аз го виждам. На отсрещния хълм се белеят редица след редица, десетки, стотици каменни плочи.



Да се стигне до карнобатското еврейско гробище не е толкова лесно. Времето е влажно и калта е гъста, по нас лаят и ръмжат каракачанските овчарки, които пазят овцете и прасетата в паянтовите кошари и кочини в подножието на хълма. Преминаваме малкия поток, който подкопава основата на хълма и няколко надгробни паметника, които вече са се свлекли в него, и навлизаме между гробовете.

Някои са каменни, други мраморни. Почти всички са обрасли с ниска остра трева. Разчистваме туфите с ръце. Повечето камъни са украсени с релефи - лаконични биографии на хората, които лежат под тях. По-късно от единствената научна публикация за гробището научавам: ножиците, гергефите и цветята показват, че гробът е на жена. Мастилниците, свитъците и очилата са за мъж.

Карнобат е само едно от много места в България, където съществуват следи от еврейското наследство в страната.

Евреите живеят по тези земи отдавна. Първите признаци за тяхно присъствие са открити в днешното село Гиген, на Дунава, където през античността се намирал римският град Улпия Ескус. През II в. от н.е. в града и околностите му е съществувала оживена еврейска колония - археолозите знаят това, защото са намерили надгробния паметник на някой си Йозес. Той бил "архисинагог" - служител, който надзирава и организира дейността на няколко еврейски синагоги.

Основната част от евреите в българските земи са сефаради. Те били прогонени от Испания и Португалия в края на ХV в. и намерили нов дом на Балканите. Османските султани ги поканили специално, защото осъзнали, че сефарадските търговци и банкери, лекари и занаятчии носят със себе си ценни знания и умения. Преди Втората световна война в България имало 48 000 евреи, в първите години след установяването на комунизма обаче повечето заминали за Израел.

След тях останали синагоги, гробища и истории. Повечето от тях са слабо познати, но достойни за преоткриване.

Софийската централна синагога е подходящо начало на едно пътуване, посветено на еврейското наследство в България. Проектирана от архитекта Фридрих Грюнангер по подобие на вече несъществуващата Голяма сефарадска синагога в Прага, тя е втората по големина сефарадска молитвена сграда в Европа. Синагогата била открита тържествено на 9 септември 1909, в присъствието на цар Фердинанд, царица Елеонора и премиера Александър Малинов. През комунизма имаше планове да стане концертна зала заради превъзходната акустика. Те обаче така и не се осъществиха. Синагогата беше реставрирана за стогодишнината си през 2009. Когато влезете в централната зала, лесно можете да се пренесете назад във времето, когато в София живеели 20 000 евреи.

Отново през 2009 г. мазето на синагогата беше радикално променено. Влажното помещение, където някога горели пещите на парното отопление, сега е превърнато в атмосферична арт инсталация от светлини и еврейски артефакти. На втория етаж на синагогата се намира единственият в България музей за еврейска история. Сбирката му се намира в бившата репетиционна зала на хòра към синагогата. Той бил създаден през 1910 и макар че официалното му име е друго, и сега е известен като "Хор Цадиков", на името на диригента си.

Единствената друга функционираща синагога в България се намира в Пловдив. Наскоро реставрирана с американска финансова помощ, тя е сгушена между построени преди и след 1989 жилищни блокове. Синагогата е отворена само за шабат и големите празници. Затова, ако искате да разгледате пищната й вътрешна декорация, трябва предварително да се обадите местния клон на Организацията на евреите в България "Шалом".

В Пловдив се намират и руините на най-старата синагога в българските земи. Построена през III в. от н.е., тя е забележителна с размерите си и с пищните си подови мозайки, които изобразявали менори, лъвове, птици. Синагогата работила до VI в., когато била разрушена, вероятно при варварско нападение.

Някогашните синагоги в България имат интересни съдби. Бургаската е превърната в художествена галерия, а тази в Добрич е дом на местното певческо дружество. През комунизма ашкеназката синагога на Русе била централа на Спортния тотализатор, а след демократизацията сефарадската синагога била продадена на една евангелистка църква. Ашкеназката и сефарадската синагога във Варна и синагогата в Силистра са били спортни зали.

Някои от тях днес се използват, други са оставени на разрушението. Най-впечатляващи са останките на видинската синагога. Построена една година преди Централната софийска синагога, тя била една от най-красивите в страната. Днес е напълно изоставена. Покривът й е рухнал, растителността е превзела някогашната централна зала. Теоретично достъпът до синагогата е забранен. Вратата в оградата обаче зее отворена. Все пак помнете, че влизате на собствен риск.

Съдбата на синагогата в Гоце Делчев е толкова куриозна, че може да вдъхнови специално пътуване. Високата тухлена сграда край съвременната автогара още има звезда на Давид на покрива. Тя престанала да функционира като синагога, когато евреите от града заминали за Израел през Голямата алиа от 1948-1949. Единственото еврейско семейство, което останало в Гоце Делчев, купило синагогата и я преградило на два етажа. Днес първият етаж е склад на близък магазин, а вторият е апартамент.

Русе и Самоков съхраняват нещо повече от синагоги и еврейски гробища. Сефарадската общност на Русе живеела в карето между съвременните улици "Борисова", "19 февруари", "Неофит Бозвели" и "Славянска". Част от елегантните неокласически къщи на някогашните еврейски фамилии още са запазени, редом до тях се издигат сивите грамади на социалистически блокове. Тук, на ул. "Гурко" 13, се намира родният дом на Елиас Канети - макар че няма възпоменателна табелка. Русенският евреин, който някои смятат за единствения български нобелист, е увековечен със скромен паметник на площад "Елиас Канети". Наблизо, на ул. "Славянска", още се намира търговската къща на дядо му, описана в "Спасеният език".

Докато Русе още помни как живеели заможните евреи в независима България, Самоков е паметник на предприемчивите евреи от времето на османската власт. До 1878 градът бил основен индустриален и търговски център и дом на оживена еврейска общност. От нея са останали пуста синагога, която според плановете скоро ще бъде ремонтирана, и най-скромната от разкошните резиденции на богата банкерска фамилията Арие. Днес тя е собственост на фонд "13 века България" и под името "Сарафската къща" служи като музей на градската култура. Повечето от оригиналните мебели на Арие отдавна са изчезнали, но пищните дърворезби и просторните стаи и салони на къщата дават добра представа за живота на някогашните банкери.

Един от най-неочакваните еврейски паметници в България е в Силистра. На брега на реката и броени метри от границата с Румъния се намира гробът на равина Елиезер Папо. Роден в Сараево през 1785, Папо е автор на едни от най-авторитетните юдейски религиозни трактати. Той обаче останал в спомените на местното население с нещо друго. Когато боевете на Руско-Турската война от 1828-1829 стигнали Силистра, в града избухнала епидемия от холера. Папо, който бил и лекар, ограничил заразата, като изолирал болните в лазарети. Самият Папо се заразил с холера и починал, а признателните граждани на Силистра му построили паметник. Паметникът отдавна се е изгубил, но възстановеният гроб на Папо от няколко години е център на поклоннически туризъм.

Историите и паметниците на евреите в България са толкова много, че заслужават отделна книга. Вече я имат - на пазара е англоезичната A Guide to Jewish Bulgaria (Vagabond Media, 2011). Книгата съчетава практическа информация за туриста с богата историческа част за миналото на евреите в Българя и за представените паметници. За повече информация, допълнителни галерии, форум и блогове: www.vagabond.bg
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Пролет в Лангедок и Гаскония Пролет в Лангедок и Гаскония

Пътешествие в част от Южна Франция из земите на катарите, гъшия дроб и родните места на Д'Артанян и Тулуз-Лотрек

19 апр 2019, 2887 прочитания

Фондации канят Фондации канят

Частните арт фондации успешно се конкурират с водещи музеи и галерии в света и привличат все повече публика

12 апр 2019, 2397 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
"81:1. Разкази от Ферьорските острови", издателство Czarne, 2011

В България ALSO*

Първи голям чужд инвеститор навлиза в българския сектор за дистрибуция на IT техника - швейцарската милиардна компания ALSO Holding купува "Солитрон"

Ковачки се сбогува с Общинска банка

Фирмите на енергийния магнат оттеглиха исковете си срещу решението на БНБ от 2011 г., с което им беше отнет контрола

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

1968 по Уорхол

Warhol 1968 в Moderna Museet връща атмосферата и духа на първата самостоятелна изложба на американския артист в Европа

Пролет в Лангедок и Гаскония

Пътешествие в част от Южна Франция из земите на катарите, гъшия дроб и родните места на Д'Артанян и Тулуз-Лотрек