Тайната градина

Да, после отиват на училище и .., и е крайно време да се появят този вид училища, които странно, но все още не намират почва в БГ. А всеки иска детето му да учи и се развива в нормална и стимулираща обстановка. Нашата дъщеря сега завършва 8-ми клас във Валдорф училище (в Будапеща). Просто не може и да става сравнение с т.н. "обикновени" държавни школá. (тук тях ги наричат "прусашки"). особенно показателно е желанието с което децата ходят в тези училища. В Унгария има няколко дузини Валдорф / Щайнер училища напълно и пълноценни интегрирани в образователната им система, и броят им расте.

Ами не си го давайте детето във Валдорф училище, lil alex.
" Вижданията на Рудолф Щайнер са сектантски..", "..нищо няма да учат", и т.н. - клишета, които говорят за пълно непознаване на Щайнер подхода и този вид училища. Аз говоря от личен опит. By the way, дъщеря ми съвсем спокойно си взе изпитите за езикова гимназия и си "решава уравнения и геометрични задачи.."

Браво и поздравления за Капитал Лайт, че сте писали по темата за алтернативното образование! За Монтесори е обяснено много хубаво. За Валдорф малко не е дообяснено, ама пак е нещо :) Ако човек се интересува може и сам да намери в интернет тонове информация. Има страшно много известни личности, които са завършили училище с една от тези две педагогики. Много холивудски актьори и творчески личности са завършили и си пращат децата във Валдорф, докато доста извесни бизнес и ИТ хора, вкл. известни политици са завършили Монтесори.
http://www.whywaldorfworks.org/documents/1_article_RenewalGrads.pdf
http://www.dailymontessori.com/montessori-articles/famous-montessori-educated-people/

Детето ми прекара 3 години във валдорфската детска градина от откриването й през 2007 г., и за този период, честно казано, нямам една забележка. Първоначалният ми подтик беше, че не исках тя да има същите спомени от детската градина като мен, а именно – че ни караха да ядем и да спим, и нищо друго. Сега, след 3 години, прекарани в „Златно зрънце” и впечатленията ми за всичко, което правят децата (рисуване, моделиране, месене на хляб, плетене и т.н.) мисля, че голямата разлика и съответно плюс е, че тук те имат детство и то доста подобно на това, което сме имали ние и нашите родители – игри навън, среда, неповлияна от технологичен прогрес и финансови средства, и нещо, което е неоценимо – изключително хуманно отношение от страна на учителките. Не само това, а фактът, че те са напълно наясно как с всяко свое действие формират тези деца и подхождат със съответната отговорност.
Децата са навън всеки ден, независимо какво е времето (наистина, за тази цел имат гумени ботуши и непромокаеми дрехи, които, да, цапат се, но пък това позволява децата да не се чувстват ограничени и да „треперят” за дрехите си, като по-важно е преживяването).
Разбира се, био-вегетарианският кетъринг и зърнените закуски също не са за пренебрегване...

Големият ни син посещава Валдорфската градина вече три години. Не мислим да заменяме градината, а малкия вече си е заплюл място при батко си. Ако бях дете - и аз щях да искам съм там.
Сектанти? Глупости на таркалета.
Храна? Био-кетъринг за сто лева. Такива вкусотии им карат, че ако офисът ми беше наблизо, щях да ходя да ям при тях.
Родителите са готини, госпожите - също. Това, за което мога да съжалявам, е че няма повече валдорфски градини у нас. За сравнение - в Румъния са над 40, в Германия и Австрия - стотици.
Крайно време е частните градини да се ползват със същите привилегии, както общинските. Ако таксите са сходни, много повече родители ще могат да изберат педагогиката, която харесват.