Тайната градина
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Тайната градина

Тайната градина

Монтесори, ЦДГ и Валдорф – теория и практика

Босилена Мелтева, Мария Телбис, Росица Илиева
36717 прочитания

© Цветелина Белутова


Когато избирахме къде дъщеря ни ще прекарва голяма част от времето си през следващите четири години, първо пробвахме най-близкото и удобно за нас място, с хубава база и голямо пространство. Решихме да не бъдем предубедени и да дадем шанс на традиционната детска градина въпреки притесненията си относно метода на обучение и подхода към децата (може пък да случим на отдаден педагог, който обича децата и работата си). Не се получи. Като родител така и не повярвах в принципите и практиките, на които държеше персоналът. Детето ми явно усети моето колебание и неодобрение и също не хареса, меко казано, градината. При втория опит първо се вгледахме в нашето дете – какво обича да прави, какво го радва и успокоява, как опознава света. После започнахме да търсим детска градина, като вече се интересувахме от ценности, отношение към детето, среда, философия и методи на работа. Тези отправни точки в търсенето ни помогнаха да намерим най-прекрасното място за дъщеря ни.

Във вашия случай изборът вероятно ще е друг, но най-важен остава въпросът какво е вашето дете и къде би се чувствало най-добре. За да ви улесним, обиколихме една обикновена и две по-различни градини в София и се поинтересувахме от школите и философиите, които се прилагат там.

Права и свободи

Подходът на д-р Мария Монтесори (1870 - 1952), известен и като "Откриването на детето", преобръща тотално представите за малкия човек. Според философията на първата жена в Италия с медицинско образование децата трябва да бъдат приемани такива, каквито са, с индивидуалния им потенциал и ритъм. Монтесори създава среда, която стимулира максимално разгръщането на този потенциал (духовен, емоционален, физически, интелектуален план). Тя учи възрастните да уважават индивидуалните различия и да наблягат на образоването на личността като цяло.

Попиващият ум (absorbent mind), за който говори Мария Монтесори, е най-съществен за развитието на детето от три до шест години. Благодарение на него то попива заобикалящата го среда и информация и учи без усилия. През първите три години този процес е несъзнателен, след това той се осъзнава посредством движението, ръцете и езика. Според философията Монтесори в развитието на детето има много "сетивни периоди" от няколко месеца или седмици, през които детският ум е отворен към специфични умения като пълзене, седене, ходене, говорене, четене и борене. В тези периоди има моменти на интензивна концентрация, която не бива да се прекъсва от учителя.

"Помогни ми да направя това сам" е детската молба, която Монтесори чува и я залага във философията, средата, практиките и "материалите", с които работят децата в нейните градини, наричани първоначално от нея "Къща на децата" (Casa dei Bambini). Откликването на физическите, емоционалните, умствените и духовните нужди ентусиазира децата да играят, работят, учат и творят сами. Целта на метода е да развие в детето независимост, самооценка и увереност, като го насърчава да учи според собствения си естествен ритъм. Основен принцип е свободата и личният избор на детето – то има право да бъде активната страна, да изследва средата си и да развива собствените си вътрешни заложби чрез всяка форма на опознаване на света и креативни занимания. Образованието тук означава насочване на активността, не потискането й. Децата се учат да не се страхуват да правят грешки и да опитват отново.

Учителят има за задача на първо място да подхранва и асистира интереса на детето, да наблюдава, окуражава, насочва действията му, а не да се намесва, установява и ограничава. В "Монтесори" той записва наблюденията си върху всяко дете. Значение имат критерии като ниво на концентрация, социално развитие и поведение, физическо здраве, щастие.

"Класната стая Монтесори" обичайно е светла, топла и приветлива. С ниски и достъпни за малките рафтчета. В "учебните центрове" децата изследват свободно чрез ръце и осезаеми материали, т.е. с практически упражнения и допир. Ръцете са тясно свързани с развитието на мозъка, затова децата се стимулират да докосват форми и букви, за които учат, а не просто да гледат учител или ТВ екран, който да им разказва за тези неща. Така те успяват да добият реална, конкретна и триизмерна представа дори и за по-абстрактни понятия. Тук основното взаимодействие е дете – "материали", а не учител – деца. Има един задължителен тричасов работен период всеки ден, в който детето работи само и никой не прекъсва неговата концентрация. Първоначално учителят показва на детето как точно се използва даден комплект от материали, който то само си е избрало. След това детето може да го вземе, да го постави на постелка и да го използва, както му е показано. Когато реши, че е приключило "работата" си с избрания материал, то го връща на мястото му и започва нещо ново. Акцентът в този процес е самообучението. Децата работят обикновено сами или в малки групи.

Материалите, използвани от Монтесори (и измислени от самата д-р Монтесори), са подбрани около три области: 1. практически умения от реалния живот – сгъване на дрехи, връзване на връзки за обувки, метене и миене и т.н. 2. сензорни умения – боравене с геометрични форми, поставяне на кубчета в правилните отвори и пр. 3. език и математика – игра с букви и цифри от шкурка, броене на бобови зърна в дълга верига. Децата научават много в тази среда – цифри, букви, събиране и изваждане, практически умения от ежедневието..

Групите в градината обикновено са смесени на възраст от 3 до 6 години. Това е начин да свикват да живеят в общност, подобна на реалния живот – от различни по възраст и способности хора, с които да се съобразяват, да уважават пространството и правото на всеки един в нея, да споделят средата и ресурсите. Идеята е да се набляга на съдействието, а не на конкуренцията. Големите помагат на малките и така затвърждават придобитите знания и умения.

Монтесори работи в програми за надарени деца, както и за деца с умствена изостаналост или проблеми в развитието от всякакъв тип (последното е по-известно като Монтесори терапия). Практиките им се прилагат и в стандартни детски заведения и академичните резултати винаги са високи. Много родители използват Монтесори практиките, за да обучават децата си вкъщи.

Критиката срещу Монтесори повдигат американците У.Х. Килпатрик и Дж. Дюи, че системата е прекалено рестриктивна и не успява да развие социалните умения. "Всяко дете работи индивидуално, по собствена задача, в сравнителна изолация. Липсват ситуации, в които децата работят заедно и се кооперират", смятат те. Обвиняват метода и в елитарност, защото материалите са прекалено специални и не всеки може да се сдобие с тях.

http://www.montessori.edu/ - Международен Монтесори индекс дава детайлна сравнителна информация, полезна в търсене на добро училище или тренинг за Монтесори учители. Целта му е да помогне да познаем истинското Монтесори училище. Добре е да знаем, че няма авторска защита за името Монтесори и реално всеки може да кръсти така учебното си заведение и да претендира, че преподава по тази методика, особено когато е модерно и актуално, както е сега в България.

http://www.montessori-ami.org/training/training.lasso - Международната асоциация "Монтесори" с обучения за сертифицирани преподаватели по цял свят.

В България съществува вълна от места, които се свързват с името Монтесори, но за съжаление далеч не всички споделят оригиналната философия и система. В някои от тях директорът и част от екипа имат сертификат за AMI обучение, което е сериозен плюс. Ние се спряхме на проверено добри:

Детска къща "Монтесори" - http://www.montessori-bulgaria.com/

"Камелини" - http://www.kamelini-montessori.eu

Българският детски център "Камелини Монтесори" има четири филиала. Там прекарват времето си приблизително сто деца. Най-новата група са деца на възраст между 1 и 2.5 години. Децата в останалите три групи са между 3- и 6-годишни. Всички те са заедно, защото и на площадката, и в реалния живот всички сме различни, но делим едно пространство и се учим един от друг. Бройката на децата във всяка група се определя от големината на помещението. А то прилича на приветлив апартамент, в който има пространство за занимания, хранене и отделна стая за спане – разбира се, за тези, на които им се спи.

Всеки в центъра е свободен да следва интересите си и да се занимава с това, което го привлича. На достъпни рафтове са наредени интригуващи материали (не играчки), от които децата могат да научат за числата, слънчевата система, обеми, форми, възли и много други понятия. От всеки материал има само по един брой. Така децата се научават да се изчакват, когато искат да използват даден предмет. Моливи, пастели и хартия за рисуване има винаги на разположение. Масите и столчетата са дървени, а повечето материали наоколо – естествени.

Дори да вали, всички обличат якета с качулки и излизат на разходка, загърбили страха "ще настинеш".

В "Камелини Монтесори" децата участват в приготвянето на обяда и почистването. Сипват си сами, за да се научат на мярка. Постепенно се научават точно колко им е необходимо, за да се заситят.

Жени Пирянкова е открила, че няма непослушни деца, има само деца, на които им е скучно: "Когато детето прави пакости, това означава, че то има нуждата да го разбереш. "Лошотията" е крайната форма на отговор от страна на детето. За да не става това, ние само откриваме интересите им и ги насочваме."

"Обучението в детската градина "Монтесори" продължава не само през 8-те часа, през които децата са при нас. Очакваме и когато се приберат вкъщи, процесът да продължи като отношение и принципи за вслушване на възрастните в истинските потребности на детето, а не в това, което ние смятаме за полезно. За тази цел е добре и родителите да посещават от време на време заниманията в нашия Монтесори център. Така ще се научат как да разбират от какво се нуждаят децата им. Примерно тук сме им се доверили и сме им дали да се учат да чистят, а вкъщи им забраняват уж за тяхно добро, дори когато децата настояват да помогнат. Децата искат да се чувстват полезни и трябва да им се предоставят определени, подходящи за възрастта им отговорности."

Децата тук нямат фиксирани групови занятия и всеки ден протича по сравнително различен начин. Сутрин всички участват в групово преживяване, което наричат лайн тайм. Нареждат се в кръг и говорят за това, което вълнува децата, за сезоните, деня от седмицата, пеят песнички и се учат да споделят. Важно е да свикнат да назовават точно емоциите и мислите си. По този начин в "Камелини Монтесори" предотвратяват конфликти в случаите, когато децата не са уважили връстника до себе си. Други занимания по креативност и движение, които предлага центърът на своите възпитаници, са народни танци, изобразително изкуство, йога, балет, куклено-театрална работилница.

Няма установени правила, които да регулират поведението на децата. Очаква се през пример и взаймодействие те сами да се научат да уважат по-малките и по-големите членове на групата. Това, което важи за децата, важи и за възрастните. Жени е убедена, че децата са равностойни съмишленици в плавното протичане на деня в центъра и всяка учителка се отнася по уважителен начин към тях. Задачата на учителите е да опознаят децата и да насърчават талантите им. Не всички от преподавателите са сертифицирани Монтесори педагози, но във всеки филиал има по един такъв.

За да проверите дали "Камелини Монтесори" е подходящия детски център за вашето дете, трябва да го заведете на място. Там ще ви настанят на столче встрани от дейностите, а детето ще бъде въведено в обстановката от преподавателите. Вероятността да му хареса и да иска да остане повече от предвиденото е голяма.

Когато на входа видите информационно табло с рисунки на двайсет-трийсет идентични круши върху есенно дърво, това е сигурен знак, че сте попаднали в традиционна детска градина - най-разпространеният и посещаван тип у нас. Засега философията и методът й са доминиращи в т.нар. държавни детски заведения, а и много родители държат именно на дисциплината и заучените в тази ранна възраст "класики", затова я предпочитат.

Детските градини според традиционното схващане имат две функции – възпитателна и образователна, като възпитателната е водеща. Съществуват и държавни образователни изисквания за минимум знания, които децата трябва да покрият в съответната възраст.

Учебната програма е ясно структурирана, със специфични цели за децата. Задачите им се поставят с идеята да научат буквите, цифрите, формите, да могат да класифицират и да слушат. Разговорът около работната маса обикновено се инициира и води от учителя, а не от децата. Ученето се стимулира чрез награди и наказания. Става дума най-вече за запаметяване и научаване на правилния отговор. Всеки преподавател си избира сам картинния материал (т.е. учебника, селектиран сред многото издания, предлагани на пазара, някои от тях с доста съмнително качество), който отговаря на стила му на преподаване.

Ролята на учителя тук е да дава инструкции, да ръководи, обяснява и организира всеки урок. Децата са по-скоро пасивни и придобиват знанията си от централната фигура на учителя, а не от собствено изследване на света и от личен опит.

В този тип класна стая играчките трябва да са безопасни. Всички деца имат едно и също занимание, което се прави едновременно. Важен е по-скоро крайният резултат от заниманието, а не самият процес на работа.

Децата разполагат с работни тетрадки, в които се учат да пишат и да смятат, защото една от основните цели е подготовката за училище.

Със сигурност има време за свободна игра, когато децата решават какво и как да правят, но повече се набляга на формалните инструкции във всички дейности в градината. "Занятията" са заменени от "педагогически ситуации", посветени на социален свят, природен свят, изкуство, български език, конструктивно-техническа дейност.

Децата се обръщат към учителите официално с "госпожо" и "госпожице". Възможно е да има и въведени задължителни униформи. В традиционната програма се изисква детето вече да се е научило само да ходи до тоалетна.

Всички деца в групата са на една възраст. Броят е средно 30 деца в група с един възпитател и помощен персонал – лелка. Достъпът на родителите в градината е максимално ограничен.

Равнис, мирно

Kогато на входа видите информационно табло с рисунки на двайсет-трийсет идентични круши върху есенно дърво, това е сигурен знак, че сте попаднали в традиционна детска градина - най-разпространеният и посещаван тип у нас. Засега философията и методът й са доминиращи в т.нар. държавни детски заведения, а и много родители държат именно на дисциплината и заучените в тази ранна възраст "класики", затова я предпочитат.

Детските градини според традиционното схващане имат две функции – възпитателна и образователна, като възпитателната е водеща. Съществуват и държавни образователни изисквания за минимум знания, които децата трябва да покрият в съответната възраст. Учебната програма e ясно структурирана, със специфични цели за децата. Задачите им се поставят с идеята да научат буквите, цифрите, формите, да могат да класифицират и да слушат. Разговорът около работната маса обикновено се инициира и води от учителя, а не от децата. Ученето се стимулира чрез награди и наказания. Става дума най-вече за запаметяване и научаване на правилния отговор. Всеки преподавател си избира сам картинния материал (т.е. учебника, селектиран сред многото издания, предлагани на пазара, някои от тях с доста съмнително качество), който отговаря на стила му на преподаване.

Ролята на учителя тук е да дава инструкции, да ръководи, обяснява и организира всеки урок. Децата са по-скоро пасивни и придобиват знанията си от централната фигура на учителя, а не от собствено изследване на света и от личен опит. В този тип класна стая играчките трябва да са безопасни. Всички деца имат едно и също занимание, което се прави едновременно. Важен е по-скоро крайният резултат от заниманието, а не самият процес на работа. Децата разполагат с работни тетрадки, в които се учат да пишат и да смятат, защото една от основните цели е подготовката за училище.

Разликата между ЦДГ и ОДЗ е, че в обединеното детско заведение има и ясла. В целодневната детска градина "Лозичка" в квартал "Лозенец" имат и ДФК (детски футболен клуб) "Лъвчета", още: купи, грамоти и плакети по различни поводи, огромна театрална зала, басейн, стена за катерене и въобще хубава база. Това е първата общинска детска градина в София, построена през 50-те години на миналия век. Посреща ни първо охраната Богомил, после и госпожа Диана Данаилова, която е с тридесет и две години педагогически стаж и родом от квартала, където сега работи. Учила е в близкото училище и помни района от дете. Казва, че на мястото на днешните кооперации е имало къщи, а преди това – лозе, което обяснява името.

За 1 юни миналата година са отворили новопостроената втора сграда. Въпреки нея дворът е като минипарк с пейки и катерушки. Парцелът е около пет декара, а флората - богата: трева, дървета, храсти, цветя и рози. Фауната е представена от паяк, който се спуска по тънката си нишка от клона на едно дърво. Чисто е, защото добрите деца от седемте групи тук почистват редовно, заедно с възрастните. Другото е игра, песен и гатанка.

В един на обед малките лягат да спят и сега е тихо. Който не иска да спи, не спи, но лежи. Възрастните вършат административна и домакинска работа. "Навсякъде пише, че трябва да осигурим занимание на тези, които не спят, но при при тези бройки, които имаме в групите, това е невъзможно", казва Диана Данаилова. В стаите вътре има над двеста малки кревата (сгъваеми и двуетажни), окомплектовани с меки чаршафи на цветя и възглавници в същия десен. Там спят, лежат или се чудят какви да ги свършат деца на възраст от три до седем години.

Групите в "Лозичка" са седем – две първи, две втори, трета и предучилищна. Децата са тук от сутринта. Идват след седем и половина до осем и половина, но може и по-късно. Дневният режим започва с гимнастика. Продължава със закуска, игри, обядът е от 12:15 часа и приключва за 30 - 40 минути. Следват занимания преди следобеден сън. Г-жа Дамянова днес черпи групата с образователен филм. Заниманията за всяка възрастова група са определени от държавните образователни изисквания, но всяка учителка има право на т.нар. творчески момент - да избере какви учебни помагала да използва. Тук работят по "Моливко". "Пазарът е препълнен, твърди Данаилова. Ние, по-възрастните, сме опитвали всичко и можем да изберем по-лесно. Освен това има програми, по които работим. Всичко е под формата на игра, няма натиск. В предучилищната възраст ученето е малко по-застъпено." По-строго? "Няма строгост тук, категорична е. Нали това е последният момент на децата, в който ще играят?! Колкото повече играят, толкова по-лесен ще им е животът нататък. Всичко, което трябва да им се даде като знание, за да могат наистина да го възприемат, трябва да е под формата на игра."

Преди това, ние, гостите, разглеждаме с разрешение и в компанията на Богомил. Басейнът в новата сграда е плитък до коленете, съответно - до раменете. В центъра му блестят две златни рибки от червена мозайка. Желаещите от групите взимат уроци по плуване два пъти седмично по тридесет минути. В басейна им идват да плуват и други деца от чужди градини. Учат ги да споделят. Ако някое дете не си дава играчките, трябва да бъде убедено да го направи, но не е задължително. Става с разговори. Иначе различията в социалния статус на ниво играчки се преодоляват с неписаното правило, че в градината се носят неща с идеята да бъдат забравени завинаги, защото вероятността да се счупят, повредят и загубят е тридесет пъти по-голяма. Съгласието на детето е задължително.

Като добър мениджър Данаилова цитира практики от САЩ, които би внедрила тук. Например "Ден на готвене на майките" - домашно приготвени ястия да се разпродават като топъл хляб, а събраните пари да се съберат за облагородяване на базата, нооо: "Спирачките започват, допълва тя. Държавни, а събират пари? Как, откъде да минат, кой ще ги брои, комисия ли, как ще се отчислят, как ще се зачислят? Касови бележки, документ за дарение, той трябва да бъде одобрен от общината. Как ще бъде изхарчен? И как така сготвили майките? Ами, ако някой е сложил отрова? Значи - проба, тя седи 24 часа в хладилника, сертификат..." За рождения ден на детето не може да се черпи с домашна торта, защото трябва сертификат, а такъв имат сладкарниците. Проба от тортата се пази в хладилника 24 часа. Кутия бонбони е вариант за връстниците само след преглед от сестрата за срока на годност.

За децата се готви по рецептурник и има регламентирани правила какво и по колко пъти седмично да се яде. На практика закуската сутрин е филия - сладка, солена, със салам, без, всяка седмицата има кускус, винаги - чай или прясно мляко. Обедите са от първо, второ и трето. В тази градина имат и сдружение с идеална цел, в което родителите стават членове доброволно, за дават всеки месец допълнителни десет лева към официалната такса от 60. Харчат се за всекидневен плод в 10:00 часа, за артисти в театралната зала, за минерална вода в машинките на всяка стая и за пластмасови чаши за еднократна употреба.

За да се изведат децата на екскурзия, посещение или другаде, са нужни приблизително шест документа. Правят се лагери и зелени училища в Сандански. През зимата всеки месец са на ски. В градината идват и много фирми, които представят свой бизнес план за различен тип развлечения с образователна цел. Той се съгласува с родителите и при определен брой желаещи да заплатят съответната инициатива се сформират групи. Английски език се изучава три пъти седмично по тридесет минути, футбол - два пъти, приложните изкуства висят отвсякъде.

Дамянова установява емпирично, че поколенията се променят и малките в момента са много по-изнервени и агресиви. Те са "деца, на които им липсват нежност, разговори и внимание". Рядко споделят да са им чели приказка, по-често разказват за игрите в мола или на компютъра. Личната цел на госпожа Диана, както я наричат децата, е да ги научи "да бъдат добри и да обичат хората".

В нейната група вече стават от сън. Преобличат се, сгъват пижамите, лелката прибира леглата. Оставям ги да ядат хляб и сирене.

Родителите започват да идват след 16 часа и звънят на звънеца на новата къща. Тогава ние ще си тръгнем, но преди това влизаме при "Щурчетата". Прекъсваме заниманията на млада учителка. При появата ни всички млъкват. Тя седи срещу децата и чете гатанки от "Моливко". Те кротуват на столчета, строени П-образно срещу нея. Трима седят леко изолирани встрани от групата. Приключили са с битовите церемонии и пижамите са под възглавниците. Поздравяват със "здравейте" и се опитват да разберат следното: "Имам стъпка лека, пазя в студ и жар, аз съм на човека най-добър другар. Що е то?" Предположенията са печка, бебешка глава, котка, зайче, куче. Отговорът е в бъдещето.

Ето и няколко традиционни детски градини, за които сме чували добри неща:

99 ОДЗ "Сарагоса", кв. "Банишора"
92 ЦДГ "Лозичка", кв. "Лозенец" 99 ЦДГ "Брезичка", кв. "Бели брези"

18 ОДЗ "Детски свят", кв. "Яворов"

Глава, сърце и ръце

Създател на Валдорфското училище е австрийският философ (и идеолог на биодинамиката) Рудолф Щайнер. През 1919 г. той отваря първото подобно детско заведение като важна част от "науката му за духа", която нарича антропофилософия.

Обучението (от детската градина до последния клас) минава през познаване и признаване на личността. Целта на "Валдорф" е детето да се развие във всички посоки – "глава, сърце и ръце" – да има ясна мисъл, емоционална интелигентност и силна воля. Затова науката, изкуствата и занаятите са залегнали наравно в този тип образоване.

Философията на Щайнер тръгва от идеята, че детето има три важни етапа на развитие (всеки от тях продължава седем години), с които "учителите" трябва да се съобразяват. От раждането до седмата година най-силна е активността (или волята); чувствата са определящи от 7 до 14 години; мисленето доминира от 14 до 21 години.

Натискът за интелектуално развитие в ранна детска възраст може да отблъсне детето и да убие естественото му желание да учи само. Бягството от формалното образоване пази вродената дарба на малките да чувстват и да искат, казва Щайнер.

В първия етап се случва важна за детето трансформация. То естествено се отдава на всичко в средата около него и чрез имитативния си инстинкт оформя собствените си сили. Затова и е отворено да поема съзнателно това, което учителят дава. И заради естествения авторитет то го приема за даденост, като част от беглото усещане, че в учителя има нещо, което и то самото трябва да притежава.

Затова и във "Валдорф" личният пример е важен. Образователният процес е цялостен, без разграничение между предметите. Ритъмът се задава от детето.

Играта тук се насърчава много, защото развива въображение, помага за концентрация, за развитие на изобретателни и адаптивни умения. Това е и начинът на децата да учат в този етап на развитието си.

Силното въздействие на външните впечатления и околната среда в първите години е обяснението за специалното внимание, което Валдорф обръща на обстановката.

Стаите са с домашна атмосфера, меки цветове, заоблени форми и естествени материи. Стените са декорирани с ръчно изработени играчки, а следите от детска работа са навсякъде. Играчките и материалите са на достъпни за малките рафтчета.

Предметите, които традиционно се смятат за допълнителни в традиционните градини и училища, при "Валдорф" са същността – изкуство, градинарство и чужди езици. Учителят остава с един клас от началото до осми клас, което гради здрава връзка, в която той истински опознава детето.

Учебната програма е обширна и разбираема, структурирана в хармония с трите фази на развитие. Най-вече това е креативна игра. С голяма доза работа в екип или всички заедно. Комбинират се творчество и работа. Децата се занимават с градинарство, готвене, чистене. Учат от възрастните, когато пекат хляб, дялкат лъжици и вършат ежедневната работа.

Приказките, песните, стихотворенията, куклите и движението като свободна игра са най-добрият вход към грамотността според Щайнер. Устното слово е на особена почит. Разказват се приказки, защото у детето преобладава образното мислене. Те развиват въображение и памет, обогатяват емоционалния живот и възпитават добродетели. Подбират се приказки, които отговарят на заниманията от годишната програма, на възрастта, сезоните и празниците. Музиката и пеенето са постоянен елемент от атмосферата във "Валдорф". Математика се случва в практически ситуации, а не чрез абстрактни понятия – готвене и домакинство например: брашното се тегли, чиниите и чашите се броят, храната се дели на части.

На достъпно място винаги има пастели и хартия, за да могат децата да рисуват, когато пожелаят. Те не бива да подражават, защото в рисунките си влагат вътрешни преживявания. Няма и оценки, а творбите се събират и на края на годината се подаряват на децата и родителите.

Ритъмът във валдорфските градини е важен педагогически момент. Повтарянето на едни и същи дейности през определено време стимулира усещане за сигурност. Концентриращите и отпускащите занимания се редуват, а повтаряемостта кара децата да развиват постоянство и добра памет.

На влизане в двора на валдорфската детска градина "Златно зрънце" (http://zlatno-zrantse.bg)подминавам двама малки мъже на средна възраст шест години - единият с лопата два пъти колкото него, другият с кофа, които съсредоточено се опитват да накарат водата от локвата на голяма външна тераса да им се подчини.

Посреща ме госпожата директор Анриета Далова, на която казвам, че бих искала да ми покаже градината и да видя как се чувстват децата в нея, иначе за методологията съм се подготвила, горе-долу ми е ясно. "Хубаво, че ви е ясно - казва тя, защото на мен още не ми е. Това е толкова безкрайно и всеобхватно, че цял живот няма да стигне." Влизам в къщата на градината в отдалечен и планински столичен квартал право през вратата, която е като всяка друга врата на къща - има си изтривалка отпред и мартеница. Анриета Далова събува кални гумени ботуши и обува кожени чехли, на мен ми дава калцуни.

"Нека да ви разведа първо", казва тя и влизаме в стаята на най-малките, около три годинки, че и надолу. Там прекарват времето си и децата, които още не са свикнали с понятието градина и ги взимат на обед. Има няколко креватчета малък размер, светлина от големи, някои биха казали френски, прозорци и нещо като дървена къща, в която спокойно спят три-четири кукли от вълна и парцали. Тук-там има големи шишарки, кашон с нещо като конструктор от всякакви дървени части в естествен цвят и дървен влак. Госпожа Далова ми обяснява, че тук се играе само с играчки от естествени материали.

Децата са навън за предобедната игра и всичко изглежда все едно малки духчета са били тук току-що, а на мен ми е странно да влизам без разрешение в тяхното обиталище. Някак очаквах, че ще видя място, в което големите деца са заедно с малките, но директорката ми обяснява, че това няма как да стане, защото малките имат нужда от друг тип занимания. Те са заедно с големите, когато се хранят и по време на играта навън.

Качваме се на горния етаж, където има баня с толкова много четки за зъби, колкото никога не съм виждала накуп, две врати, зад които стоят помещенията за почивка на големите деца, две маси под прав ъгъл до нещо като барплот, върху който една прошарена жена реди гледжосани купи. Разбирам, че тук е мястото за хранене. Малко встрани е друг кът, където има дървени столчета в кръг, подредени до малка маса, подпряна на стената, върху която има бяло лале, мартеница, кестени и други естествени джвъчки, подредени хармонично, очевидно от възрастен. Това била масата на сезоните, която е своеобразен олтар - украсява се от възпитателя и понякога децата предлагат да сложат на нея някои неща. Наблизо има камина, до която са подредени кашон, пълен с кестени, кошница със сгънати платове и още шишарки. Още по-навътре следва кът с прозорци, отново до земята, пред които има няколко неща като космически совалки от "Междузвезди войни", само че от дърво и разни парчета вълна. Това били къщите на джуджетата, които големите правят, интензивно строейки и обзавеждайки ги в пълния смисъл - момченцата забиват гвоздеи с чукове, а момиченцата тъкат килими. Всяко нещо, което се прави, има своя смисъл, казва Далова. "Ето, на тези станчета се тъкат килимите, които ще се постелят в къщите, тук се знае, че ще има легло и така нататък."

Точно пред камината има струпване на редица дървени пънчета и разни парцали плюс неща от вълна, които по-рано през деня децата обяснили, че представляват новопостроен замък. "Добре, че ни поясниха какво са направили, казва г-жа Далова, иначе вижте - подредили са си всичко, преди да излязат да играят навън, по-точно  заедно сме подредили - кестените са си на мястото, платовете, шишарките."

На излизане отново минаваме покрай кръга от малки столчета и разбирам, че след като децата се върнат от игра, ще седнат тук и ще чуят приказка, "както правим всеки ден, защото едно от важните неща във философията на градината е повтаряемостта". После ще обядват вегетарианска храна и ще си почиват. Последната част от деня децата ще прекарат както им се харесва - който иска да рисува, ще рисува, който иска да кове и тъче, работи по въпроса, "ще си играят на каквото си поискат, защото това е работата на децата - да си играят".

Глъчката от двора удря в ушите, но действа успокояващо - най-накрая ще видя и самите деца. А те са забележителна гледка - всички от горе до долу са намазани с кал и няма как да е иначе, защото, като се изключи пясъчникът, целият двор е покрит с кал. "При предната къща, която ползвахме за градина, пространството вътре беше по-малко, но пък дворът беше по-голям, там имахме и зеленчукова градина", казва Далова и отива да прибере своята предучилищна група. Госпожата, която отговаря за средно големите деца, ми разказва, че опитали да посипят двора с кори от дървета, но те се абсорбирали от почвата и резултатът бил същият. "Това са двадесет и повече деца, които всеки ден играят тук, просто няма възможност нищо да поникне, понякога през лятото тук-там се подава нещо зелено." Но какво от това - като част от обичайно повтарящия се ритъм всеки петък децата са на излет в планината.

Детски център "Камелини Монтесори"
Фотограф: Цветелина Белутова
92 ЦДГ "Лозичка"
Фотограф: Цветелина Белутова
ЧЦДГ "Златно зрънце"
Фотограф: Цветелина Белутова

Когато избирахме къде дъщеря ни ще прекарва голяма част от времето си през следващите четири години, първо пробвахме най-близкото и удобно за нас място, с хубава база и голямо пространство. Решихме да не бъдем предубедени и да дадем шанс на традиционната детска градина въпреки притесненията си относно метода на обучение и подхода към децата (може пък да случим на отдаден педагог, който обича децата и работата си). Не се получи. Като родител така и не повярвах в принципите и практиките, на които държеше персоналът. Детето ми явно усети моето колебание и неодобрение и също не хареса, меко казано, градината. При втория опит първо се вгледахме в нашето дете – какво обича да прави, какво го радва и успокоява, как опознава света. После започнахме да търсим детска градина, като вече се интересувахме от ценности, отношение към детето, среда, философия и методи на работа. Тези отправни точки в търсенето ни помогнаха да намерим най-прекрасното място за дъщеря ни.

Във вашия случай изборът вероятно ще е друг, но най-важен остава въпросът какво е вашето дете и къде би се чувствало най-добре. За да ви улесним, обиколихме една обикновена и две по-различни градини в София и се поинтересувахме от школите и философиите, които се прилагат там.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

12 коментара
  • 1
    enterfornone avatar :-|
    enterfornone

    А после всички отиват на училище. За някой ще е шок май.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 2
    neuro avatar :-|
    neuro

    Да, после отиват на училище и .., и е крайно време да се появят този вид училища, които странно, но все още не намират почва в БГ. А всеки иска детето му да учи и се развива в нормална и стимулираща обстановка. Нашата дъщеря сега завършва 8-ми клас във Валдорф училище (в Будапеща). Просто не може и да става сравнение с т.н. "обикновени" държавни школá. (тук тях ги наричат "прусашки"). особенно показателно е желанието с което децата ходят в тези училища. В Унгария има няколко дузини Валдорф / Щайнер училища напълно и пълноценни интегрирани в образователната им система, и броят им расте.

  • 3
    lil_alex avatar :-|
    lil_alex

    Не бих си дала детето във Валдорф-училище. Вижданията на Рудолф Щайнер са сектантски. Всъщност децата строят къщи за джуджета, защото Щайнер сам е вярвал, че има духове-гноми в гората. Той е и автор на евритмията, вид танц, вдъхновил познайте кой български духовен водач, нарекъл своя танц Пан-евритмия.

    Интересно как това дете на 13 няма да може да решава абстрактни задачи, да съставя и решава уравнения или геометрични задачи, защото още не му се е включил интелектът. Или ще си продължава във Валдорф-гимназия, където също нищо няма да учат, а после ще влезе в Университета на Атлантите, където се учи офталмология на третото око и история на преражданията на Далай Лама.

  • 4
    neuro avatar :-|
    neuro

    Ами не си го давайте детето във Валдорф училище, lil alex.
    " Вижданията на Рудолф Щайнер са сектантски..", "..нищо няма да учат", и т.н. - клишета, които говорят за пълно непознаване на Щайнер подхода и този вид училища. Аз говоря от личен опит. By the way, дъщеря ми съвсем спокойно си взе изпитите за езикова гимназия и си "решава уравнения и геометрични задачи.."

  • 6
    rayak avatar :-?
    rayak

    Браво и поздравления за Капитал Лайт, че сте писали по темата за алтернативното образование! За Монтесори е обяснено много хубаво. За Валдорф малко не е дообяснено, ама пак е нещо :) Ако човек се интересува може и сам да намери в интернет тонове информация. Има страшно много известни личности, които са завършили училище с една от тези две педагогики. Много холивудски актьори и творчески личности са завършили и си пращат децата във Валдорф, докато доста извесни бизнес и ИТ хора, вкл. известни политици са завършили Монтесори.
    http://www.whywaldorfworks.org/documents/1_article_RenewalGrads.pdf
    http://www.dailymontessori.com/montessori-articles/famous-montessori-educated-people/

  • 7
    gerganche avatar :-|
    gerganche

    Детето ми прекара 3 години във валдорфската детска градина от откриването й през 2007 г., и за този период, честно казано, нямам една забележка. Първоначалният ми подтик беше, че не исках тя да има същите спомени от детската градина като мен, а именно – че ни караха да ядем и да спим, и нищо друго. Сега, след 3 години, прекарани в „Златно зрънце” и впечатленията ми за всичко, което правят децата (рисуване, моделиране, месене на хляб, плетене и т.н.) мисля, че голямата разлика и съответно плюс е, че тук те имат детство и то доста подобно на това, което сме имали ние и нашите родители – игри навън, среда, неповлияна от технологичен прогрес и финансови средства, и нещо, което е неоценимо – изключително хуманно отношение от страна на учителките. Не само това, а фактът, че те са напълно наясно как с всяко свое действие формират тези деца и подхождат със съответната отговорност.
    Децата са навън всеки ден, независимо какво е времето (наистина, за тази цел имат гумени ботуши и непромокаеми дрехи, които, да, цапат се, но пък това позволява децата да не се чувстват ограничени и да „треперят” за дрехите си, като по-важно е преживяването).
    Разбира се, био-вегетарианският кетъринг и зърнените закуски също не са за пренебрегване...

  • 8
    tsigahrah avatar :-|
    Джигара

    Големият ни син посещава Валдорфската градина вече три години. Не мислим да заменяме градината, а малкия вече си е заплюл място при батко си. Ако бях дете - и аз щях да искам съм там.
    Сектанти? Глупости на таркалета.
    Храна? Био-кетъринг за сто лева. Такива вкусотии им карат, че ако офисът ми беше наблизо, щях да ходя да ям при тях.
    Родителите са готини, госпожите - също. Това, за което мога да съжалявам, е че няма повече валдорфски градини у нас. За сравнение - в Румъния са над 40, в Германия и Австрия - стотици.
    Крайно време е частните градини да се ползват със същите привилегии, както общинските. Ако таксите са сходни, много повече родители ще могат да изберат педагогиката, която харесват.

  • 9
    lil_alex avatar :-|
    lil_alex

    Склонна съм да призная, че тези градини са добро решение, базирано на суеверни принципи.

  • 10
    kamendc avatar :-|
    Камен

    за частните градини - хубаво, те гледат да се диференцират една от друга с методите си, условията, базата...
    но държавните не могат да се слагат в този кюп - поне софийските. в нито една от тях не записваш детето си, защото ти е харесала базата или госпожата - записваш където ти излезе реда, ако въобще ти излезе. имаш право на точки за три желания в електронната система - глупаво е да ги ползваш за там, където всички искат, защото тогава със сигурност няма да получиш място. гледаш в електронната система къде опашката е най-малка и се записваш там. напълно анти-конкурентно.
    е при такава система какъв стимул имат държавните градини да се развиват и да се конкурират една друга да привличат деца? то и без това местата не стигат, в софия на 5000 деца чакат ред и места няма.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Another Click In The Wall

Another Click In The Wall

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK