Единадесето: не бъди глупак

Един ден някой ще напише история на литературните мечки. И там, до Мечо Пух на Милн, Балу на Киплинг и Падингтън на Майкъл Бонд, до мечето, с което дружи Ежко (в мъглата) на Сергей Козлов, и фолклорната Баба Меца, непременно ще се намира и Тòбиас на Юрис Звиргздинш."Ханс Кристиан Андерсен" е най-престижната световна награда за детска литература, присъждана от международен борд на всеки две години от 1956-а – нейни носители са Астрид Линдгрен, Туве Янсон, Ерих Кестнер. През същия интервал от време бордът публикува и Почетен списък, събрал международния каймак на писателите, илюстраторите и преводачите на детска литература. В най-актуалното му издание - за 2010 г., България отсъства и в трите раздела, затова пък Латвия е с по един представител във всеки. Писателят е именно Звиргздинш с "Ах! Или Тòбиас и Фуфу търсят Моцарт". А Тобиас е парцаленото мече, с което той никога не се разделя и което е главен герой на 4 от 14-те му детски произведения от 1999 г. досега, както и на една дипломна работа.

"Бяхме букинисти, в неделя в гората се правеше нелегална книжна сбирка – ние обменяхме литература, те ни гонеха и биеха..." Седим в слънчевата дневна на Дома за писатели и преводачи във Вентспилс и Юрис разказва, докато разлиства албум с фотографии от 60-те. На снимките са неговите приятели от кръжеца свободолюбиви артисти около кафене "Спутник", наричано на галено кафе Козà (на някогашното му място сега е отворен "ексклузивен магазин за обувки, където никой не влиза"). Юрис сочи младите лица и пояснява: "Този беше рок китарист, умря в Париж... той е поет, тя – художничка, те също си отидоха... това момиче стана страхотна театрална режисьорка... това момче лежа две години и половина в специална лудница, за екуменизъм..."