Всички за един

Всички за един

Преводачът на българските медици в Либия Мая Ценова за мръсните ориенталски приказки

12231 прочитания

© Цветелина Белутова


По-голямата част от живота си Мая Ценова е посветила на академични знания за арабите, така че се намираме в Центъра за източни езици и култури в София, където тя преподава арабски език. (За по-малко от пет лева на час, но смята, че това не е дейност, която се върши за пари, а такава, която или се върши, или не.) Посреща ни в зала в новото крило на Катедрата по арабистика и семитология. На бялата дъска синеят два пасажа арабски букви. Мая сяда на една от масите пред нас, както по принцип e свикнала по време на лекция. Не чака покана да говори по темата на живота си. Подготвена е и периодично вади книги от раницата наблизо, за да илюстрира някоя от историите си. В разговора ни често казва "съдбовност", "господ", "спомням си". Понякога гласът й трепери и стиска зъби, но в повечето време се позовава със светнал поглед на съвременна проза, поезия и традиционни мъдрости. "Има една страхотна арабска поговорка, казва - "Невежият е враг надругите". Ако не познаваш другите, няма как да не си им враг, защото непознатото ти се струва опасно. Но поговорката има и втори вариант - "Невежият е враг на себе си". Като си невеж, не познаваш другите и си отказваш да се познаваш с другите, на практика няма как да имаш полза от това. Няма как и точно тук да не цитирам любимия ми Бърнард Шоу: "Ако ти имаш една ябълка и аз имам една ябълка и си ги разменим, всеки от нас ще има една ябълка, но ако ти имаш една идея и аз имам една идея и си ги разменим, всеки от нас вече ще има по две идеи." Според Мая Ценова това е и истинският смисъл на глобализацията. Тя е преводач и опитът й да събира, вместо да разделя хората, е с над тридесет години професионален стаж. Превела е десетки книги на арабски класици и съвременници, има и авторски. Превежда и в посолството на Палестина. Преживяла е лично случая с българските медици в Либия, както и да я сочат с пръст в български супермаркет на завоя зад рафта, докато си купува мляко: "Ти сигурна ли си, че те са невинни?" Отговаря спокойно и категорично: "Даа, сигурна съм." Убедена е, че всички сме еднакви, и вярва в "единните корени на човешкото съзнание". "Човеците, твърди тя, колкото и да сме различни, всъщност сме еднакви."

Кака Лени и Шехеразада

Арабската история за Мая Ценова започва с кандидатстудентските курсове след гимназията през 1975: "Бях учила немски и след десет години исках нещо ново. Най-новото, странното и интригуващото беше специалност източни езици във Факултета по западни филологии." Привлича я словосъчетанието, иначе не знаела нищо нито за арабския свят, нито за неговата култура. По това време "традиционните български познания на децата от моето поколение са били от "Хиляда и една нощ", които въобще не бяха превод от арабски, а от немски или руски". На нея не са й разказвали приказки: "Аз обичах да си ги чета сама, споделя, но вкъщи не е имало източни приказки. Ние със сестра ми пораснахме с Братя Грим, което е Западна Европа, но с годините човек наистина си дава сметка, че съществуват т.нар. странстващи сюжети - един и същ приказен мотив се среща на най-различни места на земята, у най-различни народи и в никакъв случай не е сигурно, че това е пренесен мотив. Живеейки едно и също битие, хората стигат до едни и същи изводи, включително и до едни и същи приказни мотиви."

Като например до "църни арапи" в българския фолклор и... до днес? "Още през 60-те години, пояснява тя, тук се появиха първите араби студенти. По икономически причини това бяха иракчани и сирийци - хора, които имаха финансови възможности и свободата на чужденци в България. Още оттогава, когато аз съм била в основното училище, вървеше клишето "мръсни араби". Гледаше се с отвратително око и на българките, които се влюбваха в араби. В годините на първите български бракове с араби вървеше подигравателното и ужасно цинично и за онова време "ела, ела, араб, дава тебе чорап". Тогава нямаше чорапогащници и излизаше, пардон, че българката се продава едва ли не за едни чорапи. Спомням си колко страшно се гледаше на кака Лени, една съседка на съученичка, която ходеше с арабин. Тогава някъде съм чела един роман от френска писателка - "Елиз, или истинският живот". Говореше се за една французойка, влюбена в алжирец на име Арезки - описваше се същата ситуация и същият проблем."

Гордостта и предразсъдъците не липсват, дори да се обърне страницата, защото Мая Ценова се е сблъскала и с обратния знак на предубежденията в началото на '90-те: "С какво пренебрежение ни разпитваха във френското посолство, когато се бяхме засили да ходим на гости на приятели! Тогава беше с визи и тъкмо се бяхме върнали от двегодишен престой в Египет. Помислих си: "Боже господи, по същия начин, както гледат на арабите, така гледат и на нас. Никаква разлика." Всъщност предубежденията по думите й са: "Нещо, което твърде лесно се възпроизвежда. По-лесно е да оформиш предубеждения, отколкото да ги разбиеш. И така, като започнеш от детската градина, през училището, през всичките учебници по история, Батак, Баташките мъченици, Баташката църква. И аз съм ревала на този кладенец. Всичко това са части от мене, от моята история, от моето мислене, но! Може ли това по някакъв начин да обоснове каквато и да било враждебност на нас като хора в днешния ден вече в началото на двадесет и първи век, в началото на третото хилядолетие на човечеството!?"

Ако нямаш огледало, погледни съседа си

Това е турска поговорка, приблизително равна на съвременния вариант, че човек се оглежда най-добре в очите на другия. (Турците и арабите са единоверци, писменият османотурски използва арабица, но турският и арабският са толкова сходни, колкото българският и монголският, въпреки че и монголците пишат на кирилица.) Мая Ценова работи с араби от осемдесета година на миналия век и знае, че за тях България не е мръсна дума. "Хората са изключително благодарни за това, че тази страна ги е приела, че ги е изучила, че им е дала професия и бъдеще. Не познавам арабин, който да изпитва неприязън към България, а арабският свят познава България много добре. Случвало ми се е, разказва Ценова, да превеждам за един-единствен човек в делегация, защото всички останали са знаели български."

От момента след първата смъртна присъда Мая Ценова става преводач на българските адвокати в Либия и пътува до Триполи постоянно. В багажа си пренася книги: "Всички се чудеха колко ли книги могат да се намерят в Триполи, а Триполи е една съвсем нормална арабска столица." (Арабските столици са двадесет и две. Там говорят и пишат на един официален арабски език. Диалектите са много, а арабите - около 300 милиона души.) Една от литературните находки на Мая Ценова е оттам и влиза директно в топ три на библиографията в разговора ни - иракско издание на "Завладяването на Америка. Въпросът за другия" от Цветан Тодоров. Знаковият момент в Триполи обаче е друг: "Един следобед се напъхах в книжарница и почти в еуфория от толкова много книги на арабски език, се заговорих със собственика и жена му. Тя седеше зад едно бюро. Черпят ме чай, отпивам първата глътка и изтръпвам - точно зад нея всички книги са подредени така, че им се виждат само гърбовете. Една-единствена книга беше поставена така, с лице към мене - Ботев на арабски език. Усещането е за съдбовност, описва го видимо развълнувана и продължава почти без пауза, в продължение на две години и половина ме питаха не ме ли е страх да пътувам дотам. Нито веднъж не ми се случи нищо лошо. Никой не ми каза и половин дума... Е, замеряха ни с камъни след едно заседание на Върховния съд, но това си беше политическа демонстрация. Иначе ходех из улиците на Триполи, говорех с хората и никога не скрих коя съм. Даже от един момент започнах да го казвам нарочно, просто за да видя как ще реагират. Всички казваха: "Да даде Господ да се оправят нещата и за вас, и за тях." Абсолютно всички бяха единодушни. Никой не ми каза и половин лоша дума." Следващият ключов момент е на първата среща между Сдружението за развитие на връзките с Либия и Комитета на родителите на заразените деца. "Вече се познавах с Идрис Лага - председателя на комитета. Него нашите медии го представяха точно така, както либийските медии пишеха за българските медици. На тази среща с пловдивската делегация в една от почивките Идрис Лага, който вече ме беше запознал с тогава осемгодишната си дъщеря Рокайя, ми каза: "Ние тук можем да приказваме, каквото си искаме и всякакви държавни и международни институции могат да вземат, каквито си искат решения, но никой не може да вземе решение, с което да задължи приятелката на дъщеря ми да седне на един чин с нея в училище." Мисля, че за мен това беше преломен момент и намерих формулата - станах пристрастна и към двете страни."

От друга страна, заради арабистиката, Мая Ценова все още не е успяла да вземе шофьорска книжка. Курсовете й съвпаднали с ученето на двадесет и осемте арабски букви и посоката на движение се променила. Ходила е пеш и "по улиците на източен Ерусалим - арабския Ерусалим, окупираната територия. Говорех си на арабски, снимах като бясна и се чувствах някак си на място." Ето, от раницата й се появява и фотоапаратът... Щрак.

Друг забележителен неин кадър е на лозунг от времето на Кадафи в Либия. "Имаше една граматична грешка, благодарение на която вместо "Под твоето водачество ние изпреварихме другите" бяха написали "другите" в именителен падеж и ставаше "Под твоето водачество другите ни изпревариха". Трети кадър, от снимките в мобилния й телефон, показва билборд с реклама на естетична хирургия. Дали идеалът "толкова красива, че няма нужда да работи" не се наложи във всекидневието ни именно чрез ориенталската култура, която превеждаме зле като чалга? Мая Ценова се мръщи: "Не виждам защо... Освен ако се няма предвид, че арабската жена не ходи на работа, но това съществува в традиционното арабско семейство, защото арабската идея, формулирана еднозначно по време на арабското възраждане, е, че жената е майката на нацията. Не на децата, а на нацията. Жената трябва да научи поколението не само да си мие ръцете, а да си почиства и ума, да разсъждава и за другите, не само за себе си."

Позитивна е и към турските сериали, защото "показват човешките отношения в цялата им сложност. Хората си остават хора с абсолютно дължимото и задължително уважение едни към други. Спомням си подслушан разговор в тролея, в който едната леля казва на другата "и виждаш ли как те си целуват ръка и как си благодарят". Това са неща, които ние сме забравили".

Нещо такова се е случило и според една от основните идеи в исляма. По думите й мюсюлманите вярват, че "трите небесни религии - юдаизъм, християнство и ислям, всъщност са една и съща, но хората, които я изповядвали, в един момент така са се отклонили от нея, че господ изпратил нов пророк с ново послание, което всъщност е старото, така че всички религии са една".

По-голямата част от живота си Мая Ценова е посветила на академични знания за арабите, така че се намираме в Центъра за източни езици и култури в София, където тя преподава арабски език. (За по-малко от пет лева на час, но смята, че това не е дейност, която се върши за пари, а такава, която или се върши, или не.) Посреща ни в зала в новото крило на Катедрата по арабистика и семитология. На бялата дъска синеят два пасажа арабски букви. Мая сяда на една от масите пред нас, както по принцип e свикнала по време на лекция. Не чака покана да говори по темата на живота си. Подготвена е и периодично вади книги от раницата наблизо, за да илюстрира някоя от историите си. В разговора ни често казва "съдбовност", "господ", "спомням си". Понякога гласът й трепери и стиска зъби, но в повечето време се позовава със светнал поглед на съвременна проза, поезия и традиционни мъдрости. "Има една страхотна арабска поговорка, казва - "Невежият е враг надругите". Ако не познаваш другите, няма как да не си им враг, защото непознатото ти се струва опасно. Но поговорката има и втори вариант - "Невежият е враг на себе си". Като си невеж, не познаваш другите и си отказваш да се познаваш с другите, на практика няма как да имаш полза от това. Няма как и точно тук да не цитирам любимия ми Бърнард Шоу: "Ако ти имаш една ябълка и аз имам една ябълка и си ги разменим, всеки от нас ще има една ябълка, но ако ти имаш една идея и аз имам една идея и си ги разменим, всеки от нас вече ще има по две идеи." Според Мая Ценова това е и истинският смисъл на глобализацията. Тя е преводач и опитът й да събира, вместо да разделя хората, е с над тридесет години професионален стаж. Превела е десетки книги на арабски класици и съвременници, има и авторски. Превежда и в посолството на Палестина. Преживяла е лично случая с българските медици в Либия, както и да я сочат с пръст в български супермаркет на завоя зад рафта, докато си купува мляко: "Ти сигурна ли си, че те са невинни?" Отговаря спокойно и категорично: "Даа, сигурна съм." Убедена е, че всички сме еднакви, и вярва в "единните корени на човешкото съзнание". "Човеците, твърди тя, колкото и да сме различни, всъщност сме еднакви."


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


6 коментара
  • 1
    complexar avatar :-|
    NikiD

    Най-приятната статия в този брой. Радвам се, че има и такива хора у нас.

  • 2
    mgmst avatar :-|
    mgmst

    Изразът е "С лошо око", що за вариант е "С отвратително око". И това е само един от многото ви езикови гафове.

  • 3
    monique avatar :-P
    monique

    Чудесна статия. Много истини и за нас, и за арабите.

  • 4
    zlatinag avatar :-|
    Afrodita

    Господ, а не господ.

  • 5
    lenilaf avatar :-|
    lenilaf

    "турските сериали показват човешките отношения в цялата им сложност"? Сигурно се шегувате.

  • 6
    b.davidkov avatar :-|
    masay

    Интересна жена. Удоволствие беше, макар и задочно, да се запозная с нея.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Месото си отива

Месото си отива