Хейтърче да се наричам...

В статията има няколко интересни и смислени изречения. От професионалния ми опит на психолог и социалния на родител (и роднина) бих коригирал няколко от тезите. Децата мрънкат и хленчат, когато нещо не им харесва и не го искат. И като получат няколко пъти награда (отмяна на задължения или наказания) подсъждателно започват да хленчат за всичко.
При големите (над 20) хленченето/ мрънкането и хейтването и реакция, която носи непосредствена психологическа награда (излях си негативната емоция). Напълно нормално (бих казал и сравнително безобидно) поведение в социална ситуация на липса на доверия в системата, привлекателни възможности за изява и развитие и ежедневни награди. Най-добре е хората да не хейтват, а да си гледат живота - пари, кариера, смейство и приятели, хоби и т.н. За съжаление голям борй хора "не могат да си намерят мястото" в днешно време и би било грешно да ги обвиняваме. Добре, че не излизат да вандалстват. По-добре хейтване в интернет, отколкото разрушаване на публична собственост и нарушения на обществения ред.
И мен ме дразни хейтването (примерно като детайлно обясняват как Бербатов не бил добър футболист), но не смятам, че това е достатъчно да правим негативни изводи за гражданите на България като цяло.

През последната година често попадам на обвинения в хейтърство - и във форумите, и във фейсбук, от страна на едни читатели към други такива, които не споделят тяхното мнение - щом ти не харесваш статията, предаването и т.н., които аз харесвам, значи си хейтър.
Преди няколко месеца например, тук, във вашия форум, под една фотогалерията, включваща снимки от студиото на стартиращ тв проект, си позволих да изразя единствено една малка конкретна критика по повод това ново предаване, която се състоеше в това, че не ми харесва изобщо конкретна част от декора в студиото и се аргументирах защо, при което веднага бях обвинена от друг читател в някакво зловещо хейтърство.
Друг пример - една авторка на текстове, по повод на своя статия в един от големите централни ежедневници, си беше позволила, след като се беше регистрирала във форума на онлайн изданието на този вестник, да обвини в злоба във форума под статията й читателите, които не бяха изразили възторг от текста й (при това тези читатели се бяха добре аргументирали, без обиди и нападки, защо не харесват статията), още повече, че във форума можеха да пишат само читатели с регистрация, а също така форумът е с модерация - не се допускат нападки, обиди, т.е. той е един сравнително културен форум.
Ето какво точно написа тази авторка под статията си:
""Удивена съм от този форум! Той е смъртоносен, с малки изключения." и "Господи, каква злостност, особено женска! Да ви се връща, дами! Пиша във форума с опознавателна цел, изследвам превръщането на индивида в тълпа от анонимни хвърлячи на камъни. Но може да го наричате кокетство. И без това нямате скрупули за думи и обиди. Това е страшно, бе хора! Чак не е за вярване?!! Да се гордеете с безпричинна омраза. Някакво състезание по обиди ли е това... Срамувам се заради вас, честно." (Само да уточня, че аз бях само читател на статията и коментарите под нея, без да споделям мнение.)

Авторът на тази статия Веселин Трандов умишлено или не е пропуснал да спомене, или пък не се е сблъсквал с такива обвинения в хейтърство, примери за които дадох по-горе.
Да, наистина, не са малко хората, пишещи във форумите, като тези, които е описал в статията си авторът, но е и факт, че "хейтър" се превърна в много удобен етикет, който хората, нетърпящи никаква критика или мнение, несъвпадащо с тяхното, да лепят върху икономислещите!

То май е станало вече модно да се говори и пише за "хейтърство"...
Добре е, че още първите коментиращи под тази статия (Никола Йорданов и Marriela) са внесли необходимите важни уточнения по въпроса.
Към написаното от тях аз лично мога да добавя, че ключът към взаимната непоносимост, която понякога се наблюдава в Интернет (и която е добре описана от Marriela по-горе), се крие в особеното чувство за собствена непогрешимост, което са развили у себе си някои представители на медиите. Да, има такива хора, които изглежда дотолкова са убедени в собствения си "звезден" статус, че очакват от публиката или аплодисменти, или мълчаливо възхищение - и нищо друго...
А когато се сблъскат с някакво по-различно мнение, това за тях е просто шок...нещо непонятно ... как така...
И колкото по-обосновано и разумно е това по-различно мнение, толкова по-силен шок и гняв изпитват тези "звезди"...
Е, да се надяваме, че с времето те просто ще свикнат, че Интернет е затова - хората да си казват мнението, колкото и то да е различно от нещо друго, което някой друг вече е казал по въпроса.